Медийният експерт проф. д-р Маргарита Пешева пред „Труд“: Роботите превземат и журналистиката
Навлизането на робо-журналистиката в живота ни е следващото предизвикателство. Какви са международните трендове, какви са оптимистичните и песимистичните прогнози на специалистите, кои специалности са на път да изчезнат. С тази тематика проф. Маргарита Пешева взе участие в интернационална конференция във връзка 15-годишнината на Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система в Пловдив и провокира извънреден интерес. Пред „ Труд “ тя показа своите визии по дискусионните въпроси.
– Професор Пешева, очевидци сме на доста бърза интервенция на роботите в креативната работа на медиите и публицистите, ще се трансформира ли тя в по този начин наречената робо-журналистика?
– Роботите са книжовен термин, фиктивен от Карел Чапек. Може би по-правилно е да назоваваме това логаритъм. Но фактически става дума за едно и също нещо и то в близко бъдеще ще дефинира изцяло превръщане на журналистиката- в робо-журналистика. Вероятно и във всеки български мултимедиен нюзмум част от информацията се обработва по този метод. България, като предписание, в региона на медийните технологии не изостава по отношение на останалия свят.
– Какви са международните трендове, какво приказват специалистите по тематиката?
– Тенденцията е до 2050 година роботите да станат доста повече от хората и прогнозите са, че те ще са към 9 милиарда и половина. А единствено до 10 години робо-машините освен ще си споделят с хората, само че и ще станат прочувствено интелигентни. Това ще се случи посредством нововъведенията в областта на изкуствения разсъдък.
– Та това е повече от популацията на Земята?
– Да, по този начин е. И това сигурно ще стане. През 2014 година бе регистрирано, че в международен мащаб роботите са написали 1 милиард вести благодарение на логаритъм, година преди този момент те са били 350 милиона. Данни сочат, че в случай че за несъмнено време един кореспондент може да създаде 300 дописки, за същото време един робот може да създаде 4400 дописки. При това той в никакъв случай не се уморява, не е неудовлетворен (засега), в никакъв случай не бърка, не лъже, неговите информации са безусловно точни и правилни (засега). Роботът-журналист може да създаде до 2000 вести в секунда – връх, невъобразим за което и да е човешко създание. Това е голяма лавина, тя е като вихър. Има обаче и оптимистична, и песимистична позиция.
– И какви са те?
– Оптимистичната е, че това е късмет публицистиката да се върне към себе си. Шанс за разширение на територията на бавната и качествената публицистика, на сериозните журналистически следствия. Имам поради, че хората публицисти ще се освободят от забележителна част от рутинната работа, която към този момент ще се осъществя посредством логаритъм.
– Европейската комисия прави ли към този момент прогнози за бъдещето на разнообразни специалности?
– Прогнозите на Комисията са, че в идващите 10 години осем специалности ще бъдат напълно обезпечени с логаритъм, несъмнено, без да изчезват. Това ще бъдат специалностите на водача, на секретарката, на оператора, който стои в пощенската станция, админа в банка, маркетинг експертите, така наречен юридически услуги – част от тях ще се вършат благодарение на логаритъм. И публицистиката е една от тези 8 специалности, която ще бъде „ завладяна “ от изкуствения разсъдък до 2030 година
– На пръв взор това звучи притеснително. Знаете ли, мъчно е човек да осъзнае, че роботите, ще употребявам тази дума – тя е по-популярна, ще завладяват живота ни и ще ни осведомят за ставащото в света.
– По някои прогнози до 2030г. 90% от всички вести в медиите по света ще се основават посредством логаритъм. Което значи, че човешкото присъединяване в журналистическата специалност самобитно емигрира. Журналистиката от ден на ден ще се трансформира в сфера на услугите, защото логаритъмът ще написа новината за всеки един консуматор поотделно. Компютърът ще знае всичко за всеки консуматор – какви са неговите ползи, познания, подготовка, възраст, работно място, местоживеене, вяра и други Роботите ще дадат опция за всеобща персонализация на медийната информация. Все повече самата специалност се трансформира в областта на услугите, тя повече няма да е „ куче- надзирател “ на обществото. Четвъртата власт няма да е в центъра на публичното мнение. За жал, такива са прогнозите, дали и по какъв начин ще се случи- ще забележим. Но към този момент непрекъснато се написа и приказва за това.
– Нали разбирате, че човек мъчно би приел това като действително за бъдещето?
– А за какво да не имаме вяра, откакто китайската телевизия наскоро пусна робот да чете телевизионните вести! Японците пуснаха роботът Ерика по тяхната телевизия още през март, а преди този момент през 2015 година китайците демонстрираха робот, който даваше прогнозата за времето. Китайците са водещи в региона на изкуствения разсъдък, те даже създадоха холограма на същински тв представител с неговия глас и лице. Принципно той е неразграничим от живия човек. Целият проблем е, че тези информации, известия – да ги назовем журналистически текстове, които към този момент се пишат с логаритъм, не могат да се разпознаят от другите текстове, писани от хора публицисти. Единствената им отличителна специфичност е, че те са прекомерно скучни. Докато текстовете, написани от хора, могат да не са изцяло съвършени, да имат и неточности, само че в тях има душа и страсти.
– Как може роботът или логаритъмът да опише една война, да вземем за пример?
– Е, войната не можеш да я разкажеш като Толстой, военните дейстия не можеш да пресъздадеш като Химингуей или Макгахан. Но в близко бъдеще това е допустимо да се случи. Все повече се приказва, че изкуственият разсъдък до 10 години ще може да изпитва усеща и страсти. Той ще се приближи до емоцоналния свят на индивида, и това към този момент не е фантастика.
– Излиза, че написаното преди десетки години от Жул Верн, Айзък Айзимов и други писатели като тях, просто се случва?
– Ситуацията е доста по-сложна, в сравнение с видимо наподобява. Преди повече от 30 години група литератори бяха създали проучване на всички романи на Жул Верн и съгласно техните калкулации 40 % от всички фантастични прогнози, които писателят е направил в своите романи, са се сбъднали. Но аз запитвам – кои 40% от романите на Айзък Айзимов и други основатели на фентъзи романи ще се осъществен, дали няма да са най-мрачните? И за какво Илън Мъск и Стивън Хокинг споделят, че доста бързото развиване на изкуствения разсъдък може да докара до гибелта на човешката цивилизация?
– Това ли е огромният проблем?
– Разбира се. Той се развива доста по-бързо, в сравнение с човешкото схващане може да осмисли този развой. Ние хората сме направени от тиня, несъвършени сме, въпреки и от време на време – гениални. На всеки човек му би трябвало време, с цел да усети и разбере този комплициран развой. Той е толкоз бърз и неговата вълна безусловно ни залива. Нямаме време да осмислим по какъв начин отсега нататък ще се развият събитията. Истината е, че Европейската комисия разисква даването на „ човешки права “ на роботите.
– Сериозно ли е това? Но хората какво ще вършат, по какъв начин ще живеят без работата, която роботите безусловно ще им лишават?
– Да, евентуално по този начин ще стане. Има към този момент хрумвания за понижаване на работната седмица на 4 дни и на работния ден на 6 часа, с цел да може да се подсигурява на популацията на Европейски Съюз, че то ще бъде обществено ангажирано. Защото единственият метод да останеш рационален човек е да имаш осмислен живот и своето право да работиш. Въпросът не е единствено в парите, просто би трябвало да имаш своето право на работа. Напоследък нашият еврокомисар Мария Габриел няколко пъти в свои телевизионни изяви приказва какъв брой интензивно Европейска комисия разисква казуса с изкуствения разсъдък, че ще се получи безработица и изхвърляне на хората, тъй като роботите нямат синдикални искания – не желаят заплата, не желаят и отпуск.
– Фактически роботът просто може да работи без да стопира, според от настройката, от софтуера.
– Един робот напълно неотдавна се беше показал по този начин: работя 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Затова напълно естествено е, че човешкото наличие в избрани специалности ще изчезне. Сред тези специалности, колкото и да звучи в областта на фантастиката, са специалностите на водач на аероплан и на хеликоптер, лидер на автомобил… Знаете, че към този момент има коли, които работят единствено с логаритъм. От 2019 година да вземем за пример и в българското метро ще пуснат самостоятелни влакове. Т.е изчезват тези специалности като опция човек да ги развива и ръководи.
– Но отново ще кажа и ще ви попитам – безусловно излиза, че роботите ще „ изядат “ хората.
– Това е проблем, и той се отнася освен до публицистиката. В Еврокомисията се слага и различен значим въпрос – за новата компютърна нравственос. Или какви да бъдат връзките сред компютрите и хората, на каква кардинална основа би трябвало да почиват, с цел да може да има единодушие и взаимодейтвие. От една страна, да се пазят правата на роботите като в трите закона на Айзък Азимов в неговата поредност „ Фондацията “. Първият е, че роботът не би трябвало да навреди на всяко човешко създание.
– Това въпреки всичко е техника и пепел ми на устата, не е невероятно да се случи.
-Да, по този начин е, преди време в един от огромните американски супермаркети 136-килограмов охраняем робот се отклони от програмата си и прегази малко детенце. Друг робот пък умъртви своя притежател, тъй като му прочинявал болежка, трети робот изиска да има деца. Ето по какъв начин разумно стигаме до въпроса – в случай че някои роботи се отклоняват от своята стратегия, каква е гаранцията, че и в бъдеще те няма да навредят на индивида?
– Робот е поискал да има деца – за в този момент това звучи като във фантастиката, звучи като анекдот!
-Да, звучи като анекдот, само че е правилно. И в случай че в границите на 10 години един логаритъм ще може прочувствено да се еманципира, да разсъждава като човек, а хибридизацията сред естествения и изкуствен интелект към този момент е в ход. Това се случи в Япония, когато два робота се свързаха между тях, направиха личен език – безусловно енигматичен за инженерите, заради което бяха изключени Засега това към момента е допустимо, само че в бъдеще?
-Това значи ли, че процесът към този момент не може да бъде спрян?
-Да, този развой не може да бъде спрян. Означава, че роботите ще могат след време да изпитват някакви страсти и това е извънредно значимо. Технологиите се развиват доста по-бързо, в сравнение с ние имаме време да ги осмислим. Преди седмица беше призната новата Директива за ауздиовизуалните услуги, която вкарва регулации във връзка с така наречен платформи за шерване на видеоклипове, свързани с нездравословно наличие и в полза на децата и малолетните.
– При нас – в България, нещата не стават ли малко по-бавно?
– Не мисля. България е страна, в която технологиите влизат много бързо. Ние имаме доста добре развъртян ай ти бранш, имаме отлични ай ти експерти. В България има мощно интернет общество. Ние изнасяме такива специалисти в Европа и Съединени американски щати. Дори да вземем за образец единствено подобен отличен аксперт като Вени Марковски, който работи в Ню Йорк в областта на киберсигурността.
– Излиза, че идващите 10-15 години ще бъдат тестване за нашата специалност – публицистиката?
– Да, тъй като в един миг може да се окаже, че журналистическият терен от ден на ден ще се завладява от изкуствения разсъдък. Редакциите от ден на ден ще работят с логаритъм, тъй като на притежателите ще им е по-евтино да го поръчат. Смятам, че робо-журналистиката ще се трансформира в сензация за една нощ, по израза на Роджър Фидлър.
-Тоест – къде на смешка, къде в действителност, само че една вечер може да забележим в новините вместо Юксел Кадриев да вземем за пример, неговата …холограма?
– Възможно е. Това към този момент се случва – Китай и Япония вървят напред. При всички случаи опити с роботи, които четат тв вести ще стартират да се вършат и в някои огромни тв мрежи в Европа. Такива са законите на конкуренцията. Но по кое време ще се случи при нас, можем единствено да гадаем.
– Е, в България публицистиката към този момент е в ръцете на пиарите, не на репортерите…
– Професията на пиарите също ще бъде „ завладяна “ от логаритмите. Така че, в случай че в този момент пиарите основават, пишат новините, след 20 години публицистиката ще се прави главно от роботи. С помощта на логаритъм, тя ще бъде робо-журналистика.
– Интересно време ни чака.
– Това е време на огромни тествания. Най-вече за това по какъв начин може да се опази територията на човешкото? Доколко индивидът ще остане водещ и деен при растящата доминация на изкуствения разсъдък в редица обществени сфери? Вероятно още веднъж би трябвало да се върнем към блестящите романи на Айзък Азимов и осмислим по нов метод неговите три закона за роботиката. Човекът може и би трябвало да бъде стопанин на света в новото време на роботите. Което значи, че той би трябвало да откри границата на своите връзки с изкуствения разсъдък, която ще му разреши да остане автентичен стопанин на нашия човешки свят.
Нашият посетител
Проф. доктор Маргарита Пешева е теоретичен откривател и учител в региона на социология на медиите, радио и телевизионната среда, история на малкия екран, медийната регулация. От 2001г. доникъде на 2010г. е член и два пъти ръководител на Съвета за електронни медии. Заместник основен редактор е на електронното списание за медийни разбори, проучвания и рецензия “Медиите на 21 век ”. Член е на Съюз на българските журналисти и заместител ръководител на Българската академична асоциация по връзки.
– Професор Пешева, очевидци сме на доста бърза интервенция на роботите в креативната работа на медиите и публицистите, ще се трансформира ли тя в по този начин наречената робо-журналистика?
– Роботите са книжовен термин, фиктивен от Карел Чапек. Може би по-правилно е да назоваваме това логаритъм. Но фактически става дума за едно и също нещо и то в близко бъдеще ще дефинира изцяло превръщане на журналистиката- в робо-журналистика. Вероятно и във всеки български мултимедиен нюзмум част от информацията се обработва по този метод. България, като предписание, в региона на медийните технологии не изостава по отношение на останалия свят.
– Какви са международните трендове, какво приказват специалистите по тематиката?
– Тенденцията е до 2050 година роботите да станат доста повече от хората и прогнозите са, че те ще са към 9 милиарда и половина. А единствено до 10 години робо-машините освен ще си споделят с хората, само че и ще станат прочувствено интелигентни. Това ще се случи посредством нововъведенията в областта на изкуствения разсъдък.
– Та това е повече от популацията на Земята?
– Да, по този начин е. И това сигурно ще стане. През 2014 година бе регистрирано, че в международен мащаб роботите са написали 1 милиард вести благодарение на логаритъм, година преди този момент те са били 350 милиона. Данни сочат, че в случай че за несъмнено време един кореспондент може да създаде 300 дописки, за същото време един робот може да създаде 4400 дописки. При това той в никакъв случай не се уморява, не е неудовлетворен (засега), в никакъв случай не бърка, не лъже, неговите информации са безусловно точни и правилни (засега). Роботът-журналист може да създаде до 2000 вести в секунда – връх, невъобразим за което и да е човешко създание. Това е голяма лавина, тя е като вихър. Има обаче и оптимистична, и песимистична позиция.
– И какви са те?
– Оптимистичната е, че това е късмет публицистиката да се върне към себе си. Шанс за разширение на територията на бавната и качествената публицистика, на сериозните журналистически следствия. Имам поради, че хората публицисти ще се освободят от забележителна част от рутинната работа, която към този момент ще се осъществя посредством логаритъм.
– Европейската комисия прави ли към този момент прогнози за бъдещето на разнообразни специалности?
– Прогнозите на Комисията са, че в идващите 10 години осем специалности ще бъдат напълно обезпечени с логаритъм, несъмнено, без да изчезват. Това ще бъдат специалностите на водача, на секретарката, на оператора, който стои в пощенската станция, админа в банка, маркетинг експертите, така наречен юридически услуги – част от тях ще се вършат благодарение на логаритъм. И публицистиката е една от тези 8 специалности, която ще бъде „ завладяна “ от изкуствения разсъдък до 2030 година
– На пръв взор това звучи притеснително. Знаете ли, мъчно е човек да осъзнае, че роботите, ще употребявам тази дума – тя е по-популярна, ще завладяват живота ни и ще ни осведомят за ставащото в света.
– По някои прогнози до 2030г. 90% от всички вести в медиите по света ще се основават посредством логаритъм. Което значи, че човешкото присъединяване в журналистическата специалност самобитно емигрира. Журналистиката от ден на ден ще се трансформира в сфера на услугите, защото логаритъмът ще написа новината за всеки един консуматор поотделно. Компютърът ще знае всичко за всеки консуматор – какви са неговите ползи, познания, подготовка, възраст, работно място, местоживеене, вяра и други Роботите ще дадат опция за всеобща персонализация на медийната информация. Все повече самата специалност се трансформира в областта на услугите, тя повече няма да е „ куче- надзирател “ на обществото. Четвъртата власт няма да е в центъра на публичното мнение. За жал, такива са прогнозите, дали и по какъв начин ще се случи- ще забележим. Но към този момент непрекъснато се написа и приказва за това.
– Нали разбирате, че човек мъчно би приел това като действително за бъдещето?
– А за какво да не имаме вяра, откакто китайската телевизия наскоро пусна робот да чете телевизионните вести! Японците пуснаха роботът Ерика по тяхната телевизия още през март, а преди този момент през 2015 година китайците демонстрираха робот, който даваше прогнозата за времето. Китайците са водещи в региона на изкуствения разсъдък, те даже създадоха холограма на същински тв представител с неговия глас и лице. Принципно той е неразграничим от живия човек. Целият проблем е, че тези информации, известия – да ги назовем журналистически текстове, които към този момент се пишат с логаритъм, не могат да се разпознаят от другите текстове, писани от хора публицисти. Единствената им отличителна специфичност е, че те са прекомерно скучни. Докато текстовете, написани от хора, могат да не са изцяло съвършени, да имат и неточности, само че в тях има душа и страсти.
– Как може роботът или логаритъмът да опише една война, да вземем за пример?
– Е, войната не можеш да я разкажеш като Толстой, военните дейстия не можеш да пресъздадеш като Химингуей или Макгахан. Но в близко бъдеще това е допустимо да се случи. Все повече се приказва, че изкуственият разсъдък до 10 години ще може да изпитва усеща и страсти. Той ще се приближи до емоцоналния свят на индивида, и това към този момент не е фантастика.
– Излиза, че написаното преди десетки години от Жул Верн, Айзък Айзимов и други писатели като тях, просто се случва?
– Ситуацията е доста по-сложна, в сравнение с видимо наподобява. Преди повече от 30 години група литератори бяха създали проучване на всички романи на Жул Верн и съгласно техните калкулации 40 % от всички фантастични прогнози, които писателят е направил в своите романи, са се сбъднали. Но аз запитвам – кои 40% от романите на Айзък Айзимов и други основатели на фентъзи романи ще се осъществен, дали няма да са най-мрачните? И за какво Илън Мъск и Стивън Хокинг споделят, че доста бързото развиване на изкуствения разсъдък може да докара до гибелта на човешката цивилизация?
– Това ли е огромният проблем?
– Разбира се. Той се развива доста по-бързо, в сравнение с човешкото схващане може да осмисли този развой. Ние хората сме направени от тиня, несъвършени сме, въпреки и от време на време – гениални. На всеки човек му би трябвало време, с цел да усети и разбере този комплициран развой. Той е толкоз бърз и неговата вълна безусловно ни залива. Нямаме време да осмислим по какъв начин отсега нататък ще се развият събитията. Истината е, че Европейската комисия разисква даването на „ човешки права “ на роботите.
– Сериозно ли е това? Но хората какво ще вършат, по какъв начин ще живеят без работата, която роботите безусловно ще им лишават?
– Да, евентуално по този начин ще стане. Има към този момент хрумвания за понижаване на работната седмица на 4 дни и на работния ден на 6 часа, с цел да може да се подсигурява на популацията на Европейски Съюз, че то ще бъде обществено ангажирано. Защото единственият метод да останеш рационален човек е да имаш осмислен живот и своето право да работиш. Въпросът не е единствено в парите, просто би трябвало да имаш своето право на работа. Напоследък нашият еврокомисар Мария Габриел няколко пъти в свои телевизионни изяви приказва какъв брой интензивно Европейска комисия разисква казуса с изкуствения разсъдък, че ще се получи безработица и изхвърляне на хората, тъй като роботите нямат синдикални искания – не желаят заплата, не желаят и отпуск.
– Фактически роботът просто може да работи без да стопира, според от настройката, от софтуера.
– Един робот напълно неотдавна се беше показал по този начин: работя 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Затова напълно естествено е, че човешкото наличие в избрани специалности ще изчезне. Сред тези специалности, колкото и да звучи в областта на фантастиката, са специалностите на водач на аероплан и на хеликоптер, лидер на автомобил… Знаете, че към този момент има коли, които работят единствено с логаритъм. От 2019 година да вземем за пример и в българското метро ще пуснат самостоятелни влакове. Т.е изчезват тези специалности като опция човек да ги развива и ръководи.
– Но отново ще кажа и ще ви попитам – безусловно излиза, че роботите ще „ изядат “ хората.
– Това е проблем, и той се отнася освен до публицистиката. В Еврокомисията се слага и различен значим въпрос – за новата компютърна нравственос. Или какви да бъдат връзките сред компютрите и хората, на каква кардинална основа би трябвало да почиват, с цел да може да има единодушие и взаимодейтвие. От една страна, да се пазят правата на роботите като в трите закона на Айзък Азимов в неговата поредност „ Фондацията “. Първият е, че роботът не би трябвало да навреди на всяко човешко създание.
– Това въпреки всичко е техника и пепел ми на устата, не е невероятно да се случи.
-Да, по този начин е, преди време в един от огромните американски супермаркети 136-килограмов охраняем робот се отклони от програмата си и прегази малко детенце. Друг робот пък умъртви своя притежател, тъй като му прочинявал болежка, трети робот изиска да има деца. Ето по какъв начин разумно стигаме до въпроса – в случай че някои роботи се отклоняват от своята стратегия, каква е гаранцията, че и в бъдеще те няма да навредят на индивида?
– Робот е поискал да има деца – за в този момент това звучи като във фантастиката, звучи като анекдот!
-Да, звучи като анекдот, само че е правилно. И в случай че в границите на 10 години един логаритъм ще може прочувствено да се еманципира, да разсъждава като човек, а хибридизацията сред естествения и изкуствен интелект към този момент е в ход. Това се случи в Япония, когато два робота се свързаха между тях, направиха личен език – безусловно енигматичен за инженерите, заради което бяха изключени Засега това към момента е допустимо, само че в бъдеще?
-Това значи ли, че процесът към този момент не може да бъде спрян?
-Да, този развой не може да бъде спрян. Означава, че роботите ще могат след време да изпитват някакви страсти и това е извънредно значимо. Технологиите се развиват доста по-бързо, в сравнение с ние имаме време да ги осмислим. Преди седмица беше призната новата Директива за ауздиовизуалните услуги, която вкарва регулации във връзка с така наречен платформи за шерване на видеоклипове, свързани с нездравословно наличие и в полза на децата и малолетните.
– При нас – в България, нещата не стават ли малко по-бавно?
– Не мисля. България е страна, в която технологиите влизат много бързо. Ние имаме доста добре развъртян ай ти бранш, имаме отлични ай ти експерти. В България има мощно интернет общество. Ние изнасяме такива специалисти в Европа и Съединени американски щати. Дори да вземем за образец единствено подобен отличен аксперт като Вени Марковски, който работи в Ню Йорк в областта на киберсигурността.
– Излиза, че идващите 10-15 години ще бъдат тестване за нашата специалност – публицистиката?
– Да, тъй като в един миг може да се окаже, че журналистическият терен от ден на ден ще се завладява от изкуствения разсъдък. Редакциите от ден на ден ще работят с логаритъм, тъй като на притежателите ще им е по-евтино да го поръчат. Смятам, че робо-журналистиката ще се трансформира в сензация за една нощ, по израза на Роджър Фидлър.
-Тоест – къде на смешка, къде в действителност, само че една вечер може да забележим в новините вместо Юксел Кадриев да вземем за пример, неговата …холограма?
– Възможно е. Това към този момент се случва – Китай и Япония вървят напред. При всички случаи опити с роботи, които четат тв вести ще стартират да се вършат и в някои огромни тв мрежи в Европа. Такива са законите на конкуренцията. Но по кое време ще се случи при нас, можем единствено да гадаем.
– Е, в България публицистиката към този момент е в ръцете на пиарите, не на репортерите…
– Професията на пиарите също ще бъде „ завладяна “ от логаритмите. Така че, в случай че в този момент пиарите основават, пишат новините, след 20 години публицистиката ще се прави главно от роботи. С помощта на логаритъм, тя ще бъде робо-журналистика.
– Интересно време ни чака.
– Това е време на огромни тествания. Най-вече за това по какъв начин може да се опази територията на човешкото? Доколко индивидът ще остане водещ и деен при растящата доминация на изкуствения разсъдък в редица обществени сфери? Вероятно още веднъж би трябвало да се върнем към блестящите романи на Айзък Азимов и осмислим по нов метод неговите три закона за роботиката. Човекът може и би трябвало да бъде стопанин на света в новото време на роботите. Което значи, че той би трябвало да откри границата на своите връзки с изкуствения разсъдък, която ще му разреши да остане автентичен стопанин на нашия човешки свят.
Нашият посетител
Проф. доктор Маргарита Пешева е теоретичен откривател и учител в региона на социология на медиите, радио и телевизионната среда, история на малкия екран, медийната регулация. От 2001г. доникъде на 2010г. е член и два пъти ръководител на Съвета за електронни медии. Заместник основен редактор е на електронното списание за медийни разбори, проучвания и рецензия “Медиите на 21 век ”. Член е на Съюз на българските журналисти и заместител ръководител на Българската академична асоциация по връзки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ