И в Будапеща, и в Берн Радев зае очевидната кремълска позиция
Разделното време принуждава всеки да се дефинира и да заеме същинската си позиция. Независимо от това дали са му викали „ натовски военачалник ”, а той е служил и служи единствено на кремълския дневен ред в българската и в интернационалната политика. Със своето посещаване в Будапеща и в Берн Румен Радев зае явни и ясни позиции.
Първо, той избяга от уговорката да насочи обръщение към парламентарната асамблея на НАТО, която се организира в София. Като държавен глава, той би трябвало да оползотвори опцията да показа своята визия за националната сигурност и за атлантическото съдействие в днешните преломни времена. Радев целеустремено се отхвърли от тази опция. Очевидно, споменът за това по какъв начин бе подложен на място от гостуващия президент на Украйна Володимир Зеленски е мъчителен и свеж – българският президент реши да не дава опция на гостите от асамблеята в София да му задават въпроси, на които той няма отговор. Много по-лесно е да водиш отегчителен монолог по държавните медии, без някой да има опция да предизвика с въпроси както лоялността, по този начин и интелигентността ти.
Второ, Радев организира диалози с унгарския министър председател Орбан, в които явно не са били наранени основни въпроси на българския народен интерес в двустранните връзки – или няма никаква обществена информация тези въпроси да са били обсъждани. Орбан към този момент пет години дава леговище на някогашния македонски министър председател Никола Груевски, наказан за корупция в личната си страна. Корпоративни капитали, свързани с властовия връх в Будапеща управляват десетки печатни издания и други медии в Скопие, известни с прокарването на най-яростната антибългарска агитация на непрекъсната основа. Орбан поддържа близки връзки със сръбския президент Вучич и напълно явно поддържа антибългарските позиции на Белград и на идващото ново болшинство на ДПМНЕ в Скопие по основни районни и интернационалните въпроси. Интересно е дали трогателното единодушие и единогласие, демонстрирано о Орбан и Радев в Будапеща се разгръща и върху тази част от политиката на Унгария, която визира връзките на България със Скопие и Белград.
Трето, както в Будапеща, по този начин и в Берн Румен Радев зае очевидната кремълска позиция в интерпретацията на експанзията в Украйна и вероятните пътища за нейното преустановяване. Той се опълчи на позицията на поредност български държавни управления (без служебните до 2023 г.) за партньорство в НАТО и за помощта, оказвана на Украйна за отбиване на кремълската експанзия. Позициите на Радев и на Орбан съответстваха на 100 % – както между тях, по този начин и поотношение на обществено известните указания на съветската хибридна агитация против Украйна, срешу Европа, против атлантическото съдействие. По какъв метод тази позиция на Радев отстоява българкия народен интерес и целите на националната ни сигурност? Не очаквайте Румен Радев да влезе в открит разговор в отговор на тези въпроси. Той може единствено да рецитира написаните от неговите съветници монолози.
Като стана дума за неговите съветници... Те отново са плъзнали по медиите да популяризират „ потребността ” от еднолична власт на Радев. Парламентът бил „ неприятна среда ” за взимане на решения във връзка на Украйна. Радев трябвало да взима тези решения. В стерилното като мисъл, като отговорност за националния интерес, като дарба за водачество пространство на " Дондуков " 2 вирее единствено мъчителната жадност за повече и повече власт – еднолична власт, упражнявана в интерес на кремълските меценати на официално българския президент. Мога да схвана – и ненапълно да извиня тези, които го избраха през 2016 година за първи мандат, повлияни от пропагандната фойерверка за „ натовския военачалник ”. Но не мога нито да схвана, още по-малко да извиня тези, които му подариха втория мандат във време, в което всяка стъпка на една страна, на нейните институции има директно – от време на време трагично отражение върху бъдещето на народа ѝ. До януари 2027 година остават две години и половина, в които би трябвало назидателно да оглеждаме личното си лековерие и безнаказаност в лицето на този, който сме избрали да ни съставлява на върха на страната.
Материалът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Първо, той избяга от уговорката да насочи обръщение към парламентарната асамблея на НАТО, която се организира в София. Като държавен глава, той би трябвало да оползотвори опцията да показа своята визия за националната сигурност и за атлантическото съдействие в днешните преломни времена. Радев целеустремено се отхвърли от тази опция. Очевидно, споменът за това по какъв начин бе подложен на място от гостуващия президент на Украйна Володимир Зеленски е мъчителен и свеж – българският президент реши да не дава опция на гостите от асамблеята в София да му задават въпроси, на които той няма отговор. Много по-лесно е да водиш отегчителен монолог по държавните медии, без някой да има опция да предизвика с въпроси както лоялността, по този начин и интелигентността ти.
Второ, Радев организира диалози с унгарския министър председател Орбан, в които явно не са били наранени основни въпроси на българския народен интерес в двустранните връзки – или няма никаква обществена информация тези въпроси да са били обсъждани. Орбан към този момент пет години дава леговище на някогашния македонски министър председател Никола Груевски, наказан за корупция в личната си страна. Корпоративни капитали, свързани с властовия връх в Будапеща управляват десетки печатни издания и други медии в Скопие, известни с прокарването на най-яростната антибългарска агитация на непрекъсната основа. Орбан поддържа близки връзки със сръбския президент Вучич и напълно явно поддържа антибългарските позиции на Белград и на идващото ново болшинство на ДПМНЕ в Скопие по основни районни и интернационалните въпроси. Интересно е дали трогателното единодушие и единогласие, демонстрирано о Орбан и Радев в Будапеща се разгръща и върху тази част от политиката на Унгария, която визира връзките на България със Скопие и Белград.
Трето, както в Будапеща, по този начин и в Берн Румен Радев зае очевидната кремълска позиция в интерпретацията на експанзията в Украйна и вероятните пътища за нейното преустановяване. Той се опълчи на позицията на поредност български държавни управления (без служебните до 2023 г.) за партньорство в НАТО и за помощта, оказвана на Украйна за отбиване на кремълската експанзия. Позициите на Радев и на Орбан съответстваха на 100 % – както между тях, по този начин и поотношение на обществено известните указания на съветската хибридна агитация против Украйна, срешу Европа, против атлантическото съдействие. По какъв метод тази позиция на Радев отстоява българкия народен интерес и целите на националната ни сигурност? Не очаквайте Румен Радев да влезе в открит разговор в отговор на тези въпроси. Той може единствено да рецитира написаните от неговите съветници монолози.
Като стана дума за неговите съветници... Те отново са плъзнали по медиите да популяризират „ потребността ” от еднолична власт на Радев. Парламентът бил „ неприятна среда ” за взимане на решения във връзка на Украйна. Радев трябвало да взима тези решения. В стерилното като мисъл, като отговорност за националния интерес, като дарба за водачество пространство на " Дондуков " 2 вирее единствено мъчителната жадност за повече и повече власт – еднолична власт, упражнявана в интерес на кремълските меценати на официално българския президент. Мога да схвана – и ненапълно да извиня тези, които го избраха през 2016 година за първи мандат, повлияни от пропагандната фойерверка за „ натовския военачалник ”. Но не мога нито да схвана, още по-малко да извиня тези, които му подариха втория мандат във време, в което всяка стъпка на една страна, на нейните институции има директно – от време на време трагично отражение върху бъдещето на народа ѝ. До януари 2027 година остават две години и половина, в които би трябвало назидателно да оглеждаме личното си лековерие и безнаказаност в лицето на този, който сме избрали да ни съставлява на върха на страната.
Материалът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ