10 мита за научната фантастика
Научната фантастика е литературата на нашето време. И това значи, че митовете към нея са легенди за света, в който през днешния ден живеем, написа io9. Научната фантастика изяснява нашето побъркано по джаджите, преситено от обществени медии настояще. Вижте някои от най-разпространените неправилни схващания за жанра и за какво те са значими.
1. Най-добрата фантастика се написа от хора с научни дипломи
Да, огромна част от най-хубавите създатели на научна фантастика имат научни дипломи – може да срещнете доста хора, които твъдят, че това е изискването да бъдеш популярен. Но въпреки това има хора като Филип Дик, който в миналото сподели: „ Авторите на научна фантастика, скърбя, че го споделям, в действителност не знаят нищо. Ние не можем да приказваме за просвета, тъй като познанията ни за нея са лимитирани и неофициални. ”
Защо има значение: Има причина тези творби, в частност на Дик, да имат какво да кажат на хората, които се усещат обградени от подправени действителности и заробващи технологии - и те нямат съвсем нищо общо с научната меродавност. За научната фантастика е значимо да приказва за действителността, с всички вероятни средства.
2. Научната фантастика би трябвало да планува бъдещето
Непрекъснато попадаме на публикации, които се занимават с това „ какво предсказа фантастиката за 2012 и 2013 година ” - и доста от тях хвалят фантастиката от 50-те и 60-те за това какъв брой тъкмо е планувала сегашното. Но това е като да оценяваш барабанист за това какъв брой добре подрежда цветя. Научната фантастика не се стреми да планува бъдещето. Редица автори - от Кори Доктороу до Уилям Гибсън и Ким Стенли Робинсън, са разрушили този мит.
Защо има значение: По думите на Доктороу, това разрешава на хората да кажат „ научната фантастика е мъртва, тъй като бъдещето към този момент е тук ”. Или да показват неточните предвиждания като метод да омаловажат изгодата от жанра – когато в действителност научната фантастика постоянно приказва за сегашното, и в тази си дарба е по-силен инструмент от всеки път за разбирането на безусловно откачения свят, в който живеем.
3. Ако в действителност е положително, не е научна фантастика
Все още откриваме това разбиране в доста рецензии на книги и филми. Не е единствено въпрос на жанрова снобария, само че и на сграбчване в концепцията, че научната фантастика допуска избран вид разказ с едноизмерни характери и лукасовски разговори. Това отношение е събрано в един подобаващ стих на Кингси Адамс: " SF's no good! They bellow 'til we're deaf. But this is good. Well, then, it's not SF! " ( " Фантастиката не става, викат те до оглушаване. Това обаче е положително – тогава то не е фантастика! " )
Защо има значение: Не толкоз тъй като избрани изключителни произведения не са класифицирани като научна фантастика - това е дребна грижа – само че най-много, тъй като сходно отношение кара доста хора да основават в действителност ужасна научна фантастика, с концепцията, че не чакаме - или не заслужаваме - нищо по-добро.
