Доказано! Животът минава на лента секунди преди смъртта
Научен екип направи първия в историята запис на мозъчните талази от обречен на смърт човек Колко показателни са прекарванията, близки до гибелта?
Главният воин във кино лентата „ Ванила скай “ (Vanilla Sky) от 2001 година (изигран от Том Круз), скача от висока постройка и до момента в който пада, той вижда детството си, родителите си, собствен остарял домакински любим и дамите, които е обичал през живота си. В екшън картината от 1998 година „ Армагедон “ героят на Брус Уилис пък вижда мемоари за щерка си и брачната половинка си момент преди да загине в открития космос.Това е древен облик в литературата,изкуството,в последните над 100 години и киното, само че към този момент науката разполага с данни, които могат да потвърдят, че е съвсем несъмнено по какъв начин животът в действителност минава като кино лента пред очите на човек, чиито живот си отива.
Случаят, който хвана учените готови
Източник на въпросната информация става 87-годишен пациент с епилепсия, който ненадейно умря по време на проучване на мозъка. Преглед в този миг открива, че мозъкът на мъжа като че ли възпроизвежда мемоари в 30-те секунди откакто сърцето му стопира да бие.
В публикация в журнала Frontiers in Aging Neuroscience се загатва, че пациентът, чието име се пази в загадка, е претърпял сърдечен удар и заради категорично изразеното от него предпочитание да не бъде реанимиран лекарите са съумели да проследят мозъчните му талази в последните секунди от живота.
Изследването е засечено от интернационален екип от 13 експерти по нервни заболявания, ръководени от Раул Висенте от университета в Тарту, Естония.
Учените вършат електроенцефалография (ЕЕГ) на пациента, с цел да засекат и надлежно намерят метод да се оправят с епилептичните му припадъци. Неочаквано обаче той почива, а ЕЕГ апаратът продължава да работи, предоставяйки на невролозите и откривателите на мозъка първи по рода си взор към активността на най-важния орган в човешкото тяло при обречен на смърт човек.
Резултатът е доста необичаен, тъй като не може да бъда планувана гибелта, споделя пред изданието „ Инсайдър “ неврохирургът Аджмал Земар от Университета в Луивил, Съединени американски щати - един от съавторите на проучването.
Невероятно е здрав човек да е на болничното легло, с цел да му се направи ЕЕГ и в този миг да почине, а при нито един болен пациент няма по какъв начин да се знае по кое време ще издъхне, с цел да бъдат записани мозъчните талази.
Електроенцефалограмата открива осцилаторна мозъчна вълна, при която интензивността в алфа, бета и тета графиките на мозъка последователно понижава, а в гама лентата –рязко се усилва.
Смята се, че тези осцилаторни модели и растежът в линията на гама вълните допускат извикване на паметта,т.е. при гама очертанието се вижда, че външната интервенция понижава, позволявайки дълбока вътрешна централизация, каквато съставлява и извикването на мемоари. Подобни мозъчни вибрации пораждат по време на медитация или при сънуване.
Обяснението на науката
Може ли да се приказва за стремително прекосяване на живота като на кино лента, за взор обратно във времето, със мемоари за обичаните хора и други щастливи моменти? Земмар споделя, няма по какъв начин да сме 100% сигурни.
„ Ако би трябвало да скоча във философската сфера, бих спекулирал, че в случай че мозъкът прави сходна ретроспекция, то евентуално смисълът е да ни припомня за положителните, а не за неприятните неща, които са ни се случили в живота “, акцентира той в изявление за Би Би Си.
Неврохирургът споделя, че през 30-те секунди преди сърцето на пациента да спре да доставя кръв към мозъка неговите ЕЕГ талази са следвали същите модели, както когато изпълняваме задания с високо когнитивни условия, като централизация, сънуване или нормално извикване на мемоари. Продължава 30 секунди откакто сърцето на пациента спре да бие, т.е. досега, в който нормално пациентът бива обявяван за мъртъв.„ Това може да е последното връщане на мемоари за претърпени неща. Те се възпроизвеждат в мозъка ни в последните секунди преди да умрем “, изяснява Аджмал Земар.
Проучването повдига и въпроса за това по кое време тъкмо свършва животът - когато сърцето спре да бие или когато мозъкът спре да действа.
Разбира се Земар и сътрудниците му предизвестяват, че едно проучване не може да докара до генерални изводи. Фактът, че пациентът е епилептик, с кървене и издут мозък, в допълнение усложнява нещата.
Но друго изследване, извършено години преди този момент, въпреки и върху лабораторни животни, може би предлага още сведения.В разбор на проучването на здрави плъхове американски откриватели оповестяват за високи равнища на мозъчните талази сега на гибелта до 30 секунди откакто сърцата на животните са спрели да бият - тъкмо както откритията при епилептичния пациент на Земар. Приликите сред изследванията са " удивителни ", споделя експертът.
Сега той и целият екип се надяват, че публикуването на резултатите от този случай с един човек може да отвори вратата за други проучвания върху последните моменти от живота.
Преживявания, близки до гибелта
При естонския случай се случва се за първи път самобитната скоростна „ кино лента “ да бъде потвърдена при в действителност обречен на смърт човек. Досега главният източник на информация за ставащото в сходна обстановка са свидетелства на хора, които са имали прекарване близо до гибелта (ПБС), дефинирано като миг, когато мозъкът е минал към подготовка за безконечния сън (но няма заявена биологична смърт) Обикновено става дума за клинична гибел, последвана от реанимиране на пациента.
Изследванията на тези прекарвания демонстрират интензивно активиране на паметта и прекосяване на картини през мозъка на изпитващия ПБС. Пациентите също по този начин оповестяват за настъпили условия, които демонстрират халюцинаторно и медитативно положение, както и чувство за трансцендентност и самодоволство. Сведенията за ПБС са записвани в съвсем всяка страна по света и не са присъщи за хора, принадлежащи към избрана просвета или вяра, т.е. могат да се считат за ненатоварени с избран прочувствен багаж.
Добрият остарял Платон
Преживелите ПБС разказват този феномен от хилядолетия. Още философът Платон споделя историята на древногръцкия боец ЕР, който умира в борба, само че се завръща от царството на гибелта и споделя по какъв начин е напуснал тялото си и какво е видял. Картината на Йеронимус Бош „ Възнесението на блажените “ (1500–1504) изобразява ярката бяла светлина, която се вижда в края на тунел - друго прекарване, разказано в прекарванията близки до гибелта.
Предишни проучвания на феномена значително се основават на анекдотични доказателства. В изследване от 2019 година откривателите съпоставят случаи на ПБС с истории за положения на въображението, като резултат от приложимост на опиати.Приликите са огромни. Безброй проучвания са посочили религиозното значение на ПБС, за които оживелите описват за трансцендентални и блажени положения сега преди да „ умрат “.
Разбира се резултатите от проучванията – на умрелия пациент и на претърпелите своята гибел и завърнали се от нея – най-малко към този момент не демонстрират за какво мозъкът ни предлага всичко това. Изглежда, че потокът от мемоари, чувството за трансцендентално и възможното самодоволство са един финален подарък, който ориста ни дава, преди да напуснем живота вечно.
Главният воин във кино лентата „ Ванила скай “ (Vanilla Sky) от 2001 година (изигран от Том Круз), скача от висока постройка и до момента в който пада, той вижда детството си, родителите си, собствен остарял домакински любим и дамите, които е обичал през живота си. В екшън картината от 1998 година „ Армагедон “ героят на Брус Уилис пък вижда мемоари за щерка си и брачната половинка си момент преди да загине в открития космос.Това е древен облик в литературата,изкуството,в последните над 100 години и киното, само че към този момент науката разполага с данни, които могат да потвърдят, че е съвсем несъмнено по какъв начин животът в действителност минава като кино лента пред очите на човек, чиито живот си отива.
Случаят, който хвана учените готови
Източник на въпросната информация става 87-годишен пациент с епилепсия, който ненадейно умря по време на проучване на мозъка. Преглед в този миг открива, че мозъкът на мъжа като че ли възпроизвежда мемоари в 30-те секунди откакто сърцето му стопира да бие.
В публикация в журнала Frontiers in Aging Neuroscience се загатва, че пациентът, чието име се пази в загадка, е претърпял сърдечен удар и заради категорично изразеното от него предпочитание да не бъде реанимиран лекарите са съумели да проследят мозъчните му талази в последните секунди от живота.
Изследването е засечено от интернационален екип от 13 експерти по нервни заболявания, ръководени от Раул Висенте от университета в Тарту, Естония.
Учените вършат електроенцефалография (ЕЕГ) на пациента, с цел да засекат и надлежно намерят метод да се оправят с епилептичните му припадъци. Неочаквано обаче той почива, а ЕЕГ апаратът продължава да работи, предоставяйки на невролозите и откривателите на мозъка първи по рода си взор към активността на най-важния орган в човешкото тяло при обречен на смърт човек.
Резултатът е доста необичаен, тъй като не може да бъда планувана гибелта, споделя пред изданието „ Инсайдър “ неврохирургът Аджмал Земар от Университета в Луивил, Съединени американски щати - един от съавторите на проучването.
Невероятно е здрав човек да е на болничното легло, с цел да му се направи ЕЕГ и в този миг да почине, а при нито един болен пациент няма по какъв начин да се знае по кое време ще издъхне, с цел да бъдат записани мозъчните талази.
Електроенцефалограмата открива осцилаторна мозъчна вълна, при която интензивността в алфа, бета и тета графиките на мозъка последователно понижава, а в гама лентата –рязко се усилва.
Смята се, че тези осцилаторни модели и растежът в линията на гама вълните допускат извикване на паметта,т.е. при гама очертанието се вижда, че външната интервенция понижава, позволявайки дълбока вътрешна централизация, каквато съставлява и извикването на мемоари. Подобни мозъчни вибрации пораждат по време на медитация или при сънуване.
Обяснението на науката
Може ли да се приказва за стремително прекосяване на живота като на кино лента, за взор обратно във времето, със мемоари за обичаните хора и други щастливи моменти? Земмар споделя, няма по какъв начин да сме 100% сигурни.
„ Ако би трябвало да скоча във философската сфера, бих спекулирал, че в случай че мозъкът прави сходна ретроспекция, то евентуално смисълът е да ни припомня за положителните, а не за неприятните неща, които са ни се случили в живота “, акцентира той в изявление за Би Би Си.
Неврохирургът споделя, че през 30-те секунди преди сърцето на пациента да спре да доставя кръв към мозъка неговите ЕЕГ талази са следвали същите модели, както когато изпълняваме задания с високо когнитивни условия, като централизация, сънуване или нормално извикване на мемоари. Продължава 30 секунди откакто сърцето на пациента спре да бие, т.е. досега, в който нормално пациентът бива обявяван за мъртъв.„ Това може да е последното връщане на мемоари за претърпени неща. Те се възпроизвеждат в мозъка ни в последните секунди преди да умрем “, изяснява Аджмал Земар.
Проучването повдига и въпроса за това по кое време тъкмо свършва животът - когато сърцето спре да бие или когато мозъкът спре да действа.
Разбира се Земар и сътрудниците му предизвестяват, че едно проучване не може да докара до генерални изводи. Фактът, че пациентът е епилептик, с кървене и издут мозък, в допълнение усложнява нещата.
Но друго изследване, извършено години преди този момент, въпреки и върху лабораторни животни, може би предлага още сведения.В разбор на проучването на здрави плъхове американски откриватели оповестяват за високи равнища на мозъчните талази сега на гибелта до 30 секунди откакто сърцата на животните са спрели да бият - тъкмо както откритията при епилептичния пациент на Земар. Приликите сред изследванията са " удивителни ", споделя експертът.
Сега той и целият екип се надяват, че публикуването на резултатите от този случай с един човек може да отвори вратата за други проучвания върху последните моменти от живота.
Преживявания, близки до гибелта
При естонския случай се случва се за първи път самобитната скоростна „ кино лента “ да бъде потвърдена при в действителност обречен на смърт човек. Досега главният източник на информация за ставащото в сходна обстановка са свидетелства на хора, които са имали прекарване близо до гибелта (ПБС), дефинирано като миг, когато мозъкът е минал към подготовка за безконечния сън (но няма заявена биологична смърт) Обикновено става дума за клинична гибел, последвана от реанимиране на пациента.
Изследванията на тези прекарвания демонстрират интензивно активиране на паметта и прекосяване на картини през мозъка на изпитващия ПБС. Пациентите също по този начин оповестяват за настъпили условия, които демонстрират халюцинаторно и медитативно положение, както и чувство за трансцендентност и самодоволство. Сведенията за ПБС са записвани в съвсем всяка страна по света и не са присъщи за хора, принадлежащи към избрана просвета или вяра, т.е. могат да се считат за ненатоварени с избран прочувствен багаж.
Добрият остарял Платон
Преживелите ПБС разказват този феномен от хилядолетия. Още философът Платон споделя историята на древногръцкия боец ЕР, който умира в борба, само че се завръща от царството на гибелта и споделя по какъв начин е напуснал тялото си и какво е видял. Картината на Йеронимус Бош „ Възнесението на блажените “ (1500–1504) изобразява ярката бяла светлина, която се вижда в края на тунел - друго прекарване, разказано в прекарванията близки до гибелта.
Предишни проучвания на феномена значително се основават на анекдотични доказателства. В изследване от 2019 година откривателите съпоставят случаи на ПБС с истории за положения на въображението, като резултат от приложимост на опиати.Приликите са огромни. Безброй проучвания са посочили религиозното значение на ПБС, за които оживелите описват за трансцендентални и блажени положения сега преди да „ умрат “.
Разбира се резултатите от проучванията – на умрелия пациент и на претърпелите своята гибел и завърнали се от нея – най-малко към този момент не демонстрират за какво мозъкът ни предлага всичко това. Изглежда, че потокът от мемоари, чувството за трансцендентално и възможното самодоволство са един финален подарък, който ориста ни дава, преди да напуснем живота вечно.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ