Нацията изперква: 70% от психично болните са на улицата и бе...
Нацията изперква, а забавените здравни промени фрапантно усилват броя на хората с психологични проблеми, които не получават нужното лекуване. За това сигнализираха участниците в кръгла маса " Лицата на депресията - провокации и отговорности “ в София, в която участваха водещи експерти.
Пандемията е влошила психологичното здраве на българите, като повече хора търсят съвещания с психиатър и невролог и потреблението на антидепресанти се усилва. Това се случва на фона на все по-изострящите се остарели проблеми като недостъпна и зле финансирана здравна помощ, липса на експерти, както и стигма към хората с психологични разстройства. В същото време промените в системата, които са написани на хартия, се бавят.
Особено стряскащо е, че 70% от хората с психологични проблеми у нас не получават никаква грижа. Въпреки огромната заболеваемост след лекуване в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лекуване и грижи. Всички психиатрични услуги отвън 12-те държавни психиатрии са напълно частни,
като една консултация коства от 30 до 120 лв..
При това единствено 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна процедура, което затруднява тежко достъпа на пациентите.
Същевременно в България антидепресантите се възстановяват минимум в Европа - НЗОК поема единствено 50% от цената им, до момента в който в Словения страната заплаща 70% от цената, в Румъния - 90%, във Франция, Германия, Италия, Испания и Финландия - 100%.
Д-р Захари Зарков от Националния център по публично здраве и разбори изнесе данни за въздействието на Covid пандемията. Оказа се, че през 2020 година са осъществени 15 000 психиатрични прегледа по-малко спрямо 2019 година, само че по тази причина пък през 2021 година прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 година
Драстично са се нараснали и консултациите при невролог - с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства.
Д-р Цветеслава Гълъбова - шеф на психиатричната болница " Св. Иван Рилски “ - показа компликациите по приемането на новата Национална тактика за психологично здраве - 2020-2030 година
Основната концепция в нея е смяна на парадигмата - от медицински модел на лекуване към психосоциален модел в общността. Липсата на психосоциална грижа в общността
е трансформирала психиатриите в приюти за 300 заболели,
които живеят непрекъснато в тези лечебни заведения. Проблем е, че към момента Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е почнал работа, а това е отправната точка на тактиката. " Още в този момент е ясно, че в нейното финансиране са заложени единствено 26 милиона лв. по Плана за стабилно развиване и 5 млн. лв. национално съфинансиране. Парите за образование на личния състав, който е най-големият проблем в системата, са орязани фрапантно. Ако не бъде съответно финансирана, тактиката ще остане един безплоден програмен документ без практическо приложение “, съобщи доктор Гълъбова.
Психиатърът акад. Дроздстой Стоянов очерта тежкия проблем с незадоволителния брой на психиатрите в страната. " От общо 500 психиатри единствено 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са най-много 28. Това е пагубно положение на човешкия запас “, добави Стоянов.
Адвокатът по здравно право доктор Мария Петрова заяви, че 68% от наемащите чиновници не вземат на работа човек с меланхолия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с меланхолия имат право на болничен, само че не с цел да си " почиват “ у дома, а с цел да се насочат към дейни мероприятия, които да ги извадят от това положение.
По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на работоспособност през 2008 година, като прогнозите са през 2030 година да се трансформира в причина №1.
Тежките психологични разстройства са 19.5% от всички болести, честите психологични разстройства са 14.54%, тревожните разстройства са 8.4%, а огромното депресивно разстройство е 6.2%, сочат данни от проучването " Барометър на депресията “ в Европейски Съюз.
Пандемията е влошила психологичното здраве на българите, като повече хора търсят съвещания с психиатър и невролог и потреблението на антидепресанти се усилва. Това се случва на фона на все по-изострящите се остарели проблеми като недостъпна и зле финансирана здравна помощ, липса на експерти, както и стигма към хората с психологични разстройства. В същото време промените в системата, които са написани на хартия, се бавят.
Особено стряскащо е, че 70% от хората с психологични проблеми у нас не получават никаква грижа. Въпреки огромната заболеваемост след лекуване в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лекуване и грижи. Всички психиатрични услуги отвън 12-те държавни психиатрии са напълно частни,
като една консултация коства от 30 до 120 лв..
При това единствено 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна процедура, което затруднява тежко достъпа на пациентите.
Същевременно в България антидепресантите се възстановяват минимум в Европа - НЗОК поема единствено 50% от цената им, до момента в който в Словения страната заплаща 70% от цената, в Румъния - 90%, във Франция, Германия, Италия, Испания и Финландия - 100%.
Д-р Захари Зарков от Националния център по публично здраве и разбори изнесе данни за въздействието на Covid пандемията. Оказа се, че през 2020 година са осъществени 15 000 психиатрични прегледа по-малко спрямо 2019 година, само че по тази причина пък през 2021 година прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 година
Драстично са се нараснали и консултациите при невролог - с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства.
Д-р Цветеслава Гълъбова - шеф на психиатричната болница " Св. Иван Рилски “ - показа компликациите по приемането на новата Национална тактика за психологично здраве - 2020-2030 година
Основната концепция в нея е смяна на парадигмата - от медицински модел на лекуване към психосоциален модел в общността. Липсата на психосоциална грижа в общността
е трансформирала психиатриите в приюти за 300 заболели,
които живеят непрекъснато в тези лечебни заведения. Проблем е, че към момента Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е почнал работа, а това е отправната точка на тактиката. " Още в този момент е ясно, че в нейното финансиране са заложени единствено 26 милиона лв. по Плана за стабилно развиване и 5 млн. лв. национално съфинансиране. Парите за образование на личния състав, който е най-големият проблем в системата, са орязани фрапантно. Ако не бъде съответно финансирана, тактиката ще остане един безплоден програмен документ без практическо приложение “, съобщи доктор Гълъбова.
Психиатърът акад. Дроздстой Стоянов очерта тежкия проблем с незадоволителния брой на психиатрите в страната. " От общо 500 психиатри единствено 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са най-много 28. Това е пагубно положение на човешкия запас “, добави Стоянов.
Адвокатът по здравно право доктор Мария Петрова заяви, че 68% от наемащите чиновници не вземат на работа човек с меланхолия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с меланхолия имат право на болничен, само че не с цел да си " почиват “ у дома, а с цел да се насочат към дейни мероприятия, които да ги извадят от това положение.
По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на работоспособност през 2008 година, като прогнозите са през 2030 година да се трансформира в причина №1.
Тежките психологични разстройства са 19.5% от всички болести, честите психологични разстройства са 14.54%, тревожните разстройства са 8.4%, а огромното депресивно разстройство е 6.2%, сочат данни от проучването " Барометър на депресията “ в Европейски Съюз.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ