Националният военноисторически музей отбелязва 150-ата годишнина от гибелта на Апостола

Националният военноисторически музей отбелязва 150-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата с изложбата “По пътя към Левски ”. Посетителите ще имат опцията да извървят пътя към Левски на мястото, където се съхраняват най-вече достоверни негови персонални движимости. За това по какъв начин веригите могат да се трансфорат от знак на робството в въплъщение на устрема към независимост и още за делото и концепциите на Левски, които отекват в нас и до през днешния ден, споделя Юлиян Стоянов.

150 години след гибелта на Апостола на свободата, Военноисторическият музей отваря вратите си за всички българи, които искат да се срещнат с делото и житието на великия българин. Сред най-знаковите експонати са косите на Васил Левски.

 
Това са косите, които Левски самичък изрязва през 1864 година, когато взема решение да се раздели със службата си на Бога и да посвети живота си на битката за независимост на България.  Легендата споделя, че в местността Алтънчеир край Карлово той събира двамата си най-близки другари Георги Попхристов и Христо Пулев и ги моли и те да изрежат косите си. Уплашени те отхвърлят, че това е осквернение и не могат да го създадат, а той ги назовава страхливци. Сам взима ножа и реже косите си и по-късно ги дава на своята майка, с цел да ги пази.
Деяна Костова, Национален военноисторически музей

Майката на Левски - Гина Кунчева, пази скъпите движимости на апостола до момента в който е жива, а по-късно роднините му ги дават на страната. За да помни младото потомство къде Левски увисна на бесилото и да си спомнят, че това е столицата на тази България, за която той дава живота си без да я види свободна.

 
Всеки има един собствен личен път към Левски и може би тук в действителност крайната точка е тук, където воалът на историята е най-тънък и можем да се докоснем освен до делото, само че и до концепциите на този популярен българин.
Деяна Костова, Национален военноисторически музей

Други вещи на Левски в експозицията ни водят към по-ранните му години, когато към момента е духовник.

 
През 1973 година по време на реставрационни работи нашите сътрудници съумяват да отворят медальонът, който се крие от задната му страна. Под капачето те откриват кичурче коса и фотография на апостола. Като е предаден към института за криминалистика към Министерство на вътрешните работи за разбор и да се разбере дали е принадлежало на Апостола. Кръвната му група е нулева, както ние обичаме да споделяме това е една чудесна метафора за целия му живот отдаден на това да дава на другите и да взима единствено от себе си.
Деяна Костова, Национален военноисторически музей

До ден сегашен не знаем къде е заровен борецът за независимост. Архивът на Османската империя обаче подвига завесата и научаваме от ден на ден елементи за неговото съществуване. Според този списък Левски е роден през 1840-а година, а не през 1837, както е написано в учебниците. 150 години по-късно да се проучва патриотизма на Левски е сложна задача. 

 
Левски е човек, който в никакъв случай не е изтъквал себе си. Той постоянно се е носил от делото си. Можем да ни научи да бъдем малко по-смирени. Би било отлично.
Деяна Костова, Национален военноисторически музей

Неговият “личен ” национализъм му дава дарба да разсъни и активизира родолюбивите усеща на хиляди хора и до през днешния ден. А делата и думите на Левски не губят отминалост и до през днешния ден.

За Euronews Bulgaria Юлиян Стоянов.