DARA: Ще имам нова песен през ноември, тип Sade, в дует с мъж
" Чувствам, че имам доста сила отначалото на годината. Трябва ми малко време, да седна, да се поуспокоя, да се развеселявам, че песента ми е излязла. Но не ми се получава, тъй като в този момент ще фотографирам ново видео, ще пусна нова ария. Опитвам се да се насладя на всеки триумф, даже на най-малките. Дори да се настроя тази сила да я дам на другите планове, които върша. Не просто да не преставам напред и да пъдя идващото нещо непрекъснато. "
Това сподели в студиото на " Добро утро, Европа " певицата Дара.
Ето какво още показа тя:
Снимахме клипа към песента " Заминавам " в цех за пластмасови опаковки. Беше много необичайно, тъй като имаше доста изоставени кофички. Беше много прашно, само че се веселя, че ние изглеждахме доста добре. Клипът беше основан от Виктор Милушев. Момичетата от балета имаха страхотна сила. Зареждаха ме. Имам потребност от време на време от такава мотивация. Когато снимаш видео би трябвало да имаш сила от самото начало. Радвам се, че има такива хора, които да ме заредят. Не е моето да седнал съм и да се усещам празна. Че не съм свършила нещо. Когато обаче вляза в студио се усещам супер добре. Това е моето място. Аз в никакъв случай не съм чувствала студиото си като работно място. Там просто си като дете, което си играе и си отваряш творчеството на най-много. Взимаш едни боички и започваш да ги пръскаш по всички страни. Понякога е доста добра ария, от време на време не е най-хубавата, в никакъв случай не знаеш. Ако знаеш, че постоянно ще е гръмко и доста положително може би ще се изгуби интереса. Винаги има една игра и независимост по този начин. Студиото е свещено място. Тази ария съм я писала с Венци и Dexter, АLMA също се включи по едното време с аранжимента. Много крепък екип. С тях се усещаме като на детската площадка в студиото. Няма никакви стигми. Няма не може в творчеството. Ако не ти харесва нещо го махаш и слагаш нещо друго. Креативността не стопира да се движи.
Тази година това ми е третата българска ария. Много добре ходя с българската музика. Миналите години пусках повече британски, само че доста дълго време имах потребност да пиша българска музика. Имах възприятието, че бях затворена от това да пиша на български. Когато свикнеш да пишеш на британски доста по-лесно казваш сложни за теб неща, тъй като не ги казваш на твоя личен език. Когато започнеш да пишеш на български би трябвало да си откровен със себе си и става ужасно. Всеки актьор употребява музиката като душевно чистилище и през нея му минават болките. За мен беше огромна крачка да напиша " Богиня ". Тук я писах с един румънец - " Mr.Gun ", аз направих мелодията и текста. За мен беше огромна крачка да направя първата си българска ария от толкоз време. Пее се за обич в нея. Аз пея най-вече за раздели и по какъв начин ми харесва да съм сама, а тук по какъв начин ми харесва да съм с някой. Във всяко едно парче има персонален миг, Ако ми е скучно в персоналния живот ми е скучно и да пиша музика. Това е обикновено. Реших, че ще пиша за всичко, което и преди ми се е случвало и не съм го доизказала. В момента като се обърна обратно доста по-лесно мога да пиша за неща, които са ми са се случили в сравнение с незабавно след обстановките.
Новата ми ария е приключена, видеото ще се снима скоро. Надявам се при започване на ноември да можете да я чуете и вие. Има нещо вид " Sade " в нея, само че и малко афро детайли. Много е друга. Доста бутикова ария е. Не съм чувала други такива в нашия мащаб. Тя ще бъде дует с мъж.
Sofia Songwriting Camp е най-хубавият лагер за писане на музика в България. Казвам го не тъй като аз вземам участие там, а тъй като знам какви хора взимат присъединяване. Не мога да го опиша. Отидох в Швеция и разгледах студиата им. Там имаше златни плочи на албуми на BTS, не можех да допускам какъв брой доста шлагери са написали тези хора. Защото като ги видиш те са толкоз скромни, спокойни. Изобщо не наподобяват на хора, които са създали толкоз шлагери и са толкоз сполучливи. В това има доста огромна хубост и всякога съм доста щастлива, когато работя с тях. Но освен с тях, ще имаме продуценти от Румъния, Полша и други страни. Много ми харесва да се срещам с нови актьори и създатели. Срещаме се в първия ден и вършим ария. На идващия ден влизам с други хора и отново вършим ария. Нямам самообладание да ми се случи отново. Аз всеки ден си мисля, че на следващия ден е 29-ти, тъй като нямам самообладание да стане ноември и да отида на camp-a.
Международните ми турнета през тази година ми демонстрираха дали ми се занимава с това нещо, да обикалям света и да пея, беше огромно учебно заведение за мен, тъй като се оказа много уморително. Вие виждате и на международните актьори какъв брой са огромни турнетата, всеки ден в друг град, само че истината е, че зад това нещо седят едни десетки полети, ненаспиване. Мисля, че си коства тази цена. На мен ми харесва. Но може би не бих го правила всеки ден да съм на друго място. Аз доста оценявам здравето си и тялото си. Трябва всеки ден да хвърча, след това да изляза на сцената и да пея. Да се движа от самото начало. За да можеш да се запазиш в такова всекидневие ти би трябвало адска дисциплинираност. Не може да си кажеш - в този момент е моят късмет, вършим го, а след това да се прибереш и няколко месеца да ти би трябвало рехабилитация.
Чувствам се прелестно във Варна, топло е, уютно е, лиспва ми. Но за 3 дни. После отново ми се работи с цел да продължа с нея. Много ми харесва обаче, тъй като за късата отмора от 3 дни се завръщам супер заредна, подготвена за още доста работа.
Това сподели в студиото на " Добро утро, Европа " певицата Дара.
Ето какво още показа тя:
Снимахме клипа към песента " Заминавам " в цех за пластмасови опаковки. Беше много необичайно, тъй като имаше доста изоставени кофички. Беше много прашно, само че се веселя, че ние изглеждахме доста добре. Клипът беше основан от Виктор Милушев. Момичетата от балета имаха страхотна сила. Зареждаха ме. Имам потребност от време на време от такава мотивация. Когато снимаш видео би трябвало да имаш сила от самото начало. Радвам се, че има такива хора, които да ме заредят. Не е моето да седнал съм и да се усещам празна. Че не съм свършила нещо. Когато обаче вляза в студио се усещам супер добре. Това е моето място. Аз в никакъв случай не съм чувствала студиото си като работно място. Там просто си като дете, което си играе и си отваряш творчеството на най-много. Взимаш едни боички и започваш да ги пръскаш по всички страни. Понякога е доста добра ария, от време на време не е най-хубавата, в никакъв случай не знаеш. Ако знаеш, че постоянно ще е гръмко и доста положително може би ще се изгуби интереса. Винаги има една игра и независимост по този начин. Студиото е свещено място. Тази ария съм я писала с Венци и Dexter, АLMA също се включи по едното време с аранжимента. Много крепък екип. С тях се усещаме като на детската площадка в студиото. Няма никакви стигми. Няма не може в творчеството. Ако не ти харесва нещо го махаш и слагаш нещо друго. Креативността не стопира да се движи.
Тази година това ми е третата българска ария. Много добре ходя с българската музика. Миналите години пусках повече британски, само че доста дълго време имах потребност да пиша българска музика. Имах възприятието, че бях затворена от това да пиша на български. Когато свикнеш да пишеш на британски доста по-лесно казваш сложни за теб неща, тъй като не ги казваш на твоя личен език. Когато започнеш да пишеш на български би трябвало да си откровен със себе си и става ужасно. Всеки актьор употребява музиката като душевно чистилище и през нея му минават болките. За мен беше огромна крачка да напиша " Богиня ". Тук я писах с един румънец - " Mr.Gun ", аз направих мелодията и текста. За мен беше огромна крачка да направя първата си българска ария от толкоз време. Пее се за обич в нея. Аз пея най-вече за раздели и по какъв начин ми харесва да съм сама, а тук по какъв начин ми харесва да съм с някой. Във всяко едно парче има персонален миг, Ако ми е скучно в персоналния живот ми е скучно и да пиша музика. Това е обикновено. Реших, че ще пиша за всичко, което и преди ми се е случвало и не съм го доизказала. В момента като се обърна обратно доста по-лесно мога да пиша за неща, които са ми са се случили в сравнение с незабавно след обстановките.
Новата ми ария е приключена, видеото ще се снима скоро. Надявам се при започване на ноември да можете да я чуете и вие. Има нещо вид " Sade " в нея, само че и малко афро детайли. Много е друга. Доста бутикова ария е. Не съм чувала други такива в нашия мащаб. Тя ще бъде дует с мъж.
Sofia Songwriting Camp е най-хубавият лагер за писане на музика в България. Казвам го не тъй като аз вземам участие там, а тъй като знам какви хора взимат присъединяване. Не мога да го опиша. Отидох в Швеция и разгледах студиата им. Там имаше златни плочи на албуми на BTS, не можех да допускам какъв брой доста шлагери са написали тези хора. Защото като ги видиш те са толкоз скромни, спокойни. Изобщо не наподобяват на хора, които са създали толкоз шлагери и са толкоз сполучливи. В това има доста огромна хубост и всякога съм доста щастлива, когато работя с тях. Но освен с тях, ще имаме продуценти от Румъния, Полша и други страни. Много ми харесва да се срещам с нови актьори и създатели. Срещаме се в първия ден и вършим ария. На идващия ден влизам с други хора и отново вършим ария. Нямам самообладание да ми се случи отново. Аз всеки ден си мисля, че на следващия ден е 29-ти, тъй като нямам самообладание да стане ноември и да отида на camp-a.
Международните ми турнета през тази година ми демонстрираха дали ми се занимава с това нещо, да обикалям света и да пея, беше огромно учебно заведение за мен, тъй като се оказа много уморително. Вие виждате и на международните актьори какъв брой са огромни турнетата, всеки ден в друг град, само че истината е, че зад това нещо седят едни десетки полети, ненаспиване. Мисля, че си коства тази цена. На мен ми харесва. Но може би не бих го правила всеки ден да съм на друго място. Аз доста оценявам здравето си и тялото си. Трябва всеки ден да хвърча, след това да изляза на сцената и да пея. Да се движа от самото начало. За да можеш да се запазиш в такова всекидневие ти би трябвало адска дисциплинираност. Не може да си кажеш - в този момент е моят късмет, вършим го, а след това да се прибереш и няколко месеца да ти би трябвало рехабилитация.
Чувствам се прелестно във Варна, топло е, уютно е, лиспва ми. Но за 3 дни. После отново ми се работи с цел да продължа с нея. Много ми харесва обаче, тъй като за късата отмора от 3 дни се завръщам супер заредна, подготвена за още доста работа.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ