Вярата като оръжие за масово заразяване
Националната изложба ненадейно се включи в дебата, който можем да назовем условно „ Великден по време на чума ”. Както евентуално знаете, някои жители нямат проблем с предстоящото скупчване на хора към и във „ Св. Александър Невски ” (и други църкви в страната), само че други имаме.
Проблемът е, че в случай че имаме вяра на всички пояснения, рекомендации, препоръки и закани, отправяни от премиера Борисов и шеф щаба ген.-майор проф. доктор Мутафчийски по няколко пъти дневно от всички малките екрани, това е доста рисково. А ние им имаме вяра.
И тъй като им имаме вяра, не желаеме вирусът да употребява празнуването на Възкресение Христово по този начин, както направи на това честване на 70-годишнина в Лом на 29 февруари, след което от 24 участници 22 се оказаха инфектирани, а някои от тях към този момент починаха. Да не приказваме за хилядите, заразили се на религиозна гала в Сеул, или пък за тези в Иран .
От своя страна Светият Синод разгласи, че благославя и поддържа изцяло напъните на държавните институции, ориентирани към опазване на живота и здравето на българския народ. И че всички храмове оставят отворени. И че „ чинът на преподаване на св. Причастие остава неизменен ”. Последното значи, че всички ще получат причестяване от една лъжичка. Щом може от една лъжичка, защо не отворят и кръчмите? Там най-малко не всички пият от една чаша.
В обръщението на Светия Синод има и положителни вести - иконите ще бъдат забърсвани, ще се употребяват дезинфектанти, ще се поддържа персонална хигиена, местата за сядане ще се дезинфекцират на няколко часа. Ето че стигнахме и до включването на Националната изложба в дебата. Думите „ икони ”, „ забърсване ” и „ дезинфектанти ”, събрани в едно изречение, явно са провокирали паника у специалистите от галерията. Те изгпежда нямат огромно доверие в качествата на свещенослужителите да се грижат отговорно за творбите на църковното изкуство.
Затова им оферират няколко страници с пояснения за другата материална специфичност на иконите и металните им обкови, дърворезбените елементи и елементи, и останалата църковна утвар, изискваща нараснало внимание при потреблението на дезинфектанти, както и лист какви препарати може и какви не трябва да се употребяват. Но като имаме поради по какъв начин отците извършват напътствията на Националния оперативен щаб, надали ще има изгода.
Проблемът ни обаче не е с Църквата. Въпреки че висшият клир сега отказва да спазва ограниченията, въведени от държавното управление с изключителното състояние. Това обаче става с безмълвното единодушие на шеф щаба и с обществено оповестеното съучастничество на премиера. Първият отиде в Синода, смъкна си маската и се наведе да целуне иконата. Вторият публично заяви, че няма да затвори църквите за идващите празници, дори и да получи разпореждане от щаба. А то е негова работа.
Защо Църквата би трябвало да има нещо срещу вируса? Нейната работа е да се грижи за спасението на душите ни, до момента в който вирусът се интересува единствено от телата ни. Между тях няма спор. Затова, до момента в който не бъде анулирана, спазването на възбраната за скупчване на хора където и да е, даже и в църквите, би трябвало да бъде обезпечено от страната.
А митрополитите - по-добре да прочетат чл. 37 т. 2 от Конституцията: „ Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде ориентирана против националната сигурност, публичния ред, националното здраве и морала или против правата и свободите на други жители ”, вместо да употребяват вярата като оръжие за всеобщо заразяване.
Проблемът е, че в случай че имаме вяра на всички пояснения, рекомендации, препоръки и закани, отправяни от премиера Борисов и шеф щаба ген.-майор проф. доктор Мутафчийски по няколко пъти дневно от всички малките екрани, това е доста рисково. А ние им имаме вяра.
И тъй като им имаме вяра, не желаеме вирусът да употребява празнуването на Възкресение Христово по този начин, както направи на това честване на 70-годишнина в Лом на 29 февруари, след което от 24 участници 22 се оказаха инфектирани, а някои от тях към този момент починаха. Да не приказваме за хилядите, заразили се на религиозна гала в Сеул, или пък за тези в Иран .
От своя страна Светият Синод разгласи, че благославя и поддържа изцяло напъните на държавните институции, ориентирани към опазване на живота и здравето на българския народ. И че всички храмове оставят отворени. И че „ чинът на преподаване на св. Причастие остава неизменен ”. Последното значи, че всички ще получат причестяване от една лъжичка. Щом може от една лъжичка, защо не отворят и кръчмите? Там най-малко не всички пият от една чаша.
В обръщението на Светия Синод има и положителни вести - иконите ще бъдат забърсвани, ще се употребяват дезинфектанти, ще се поддържа персонална хигиена, местата за сядане ще се дезинфекцират на няколко часа. Ето че стигнахме и до включването на Националната изложба в дебата. Думите „ икони ”, „ забърсване ” и „ дезинфектанти ”, събрани в едно изречение, явно са провокирали паника у специалистите от галерията. Те изгпежда нямат огромно доверие в качествата на свещенослужителите да се грижат отговорно за творбите на църковното изкуство.
Затова им оферират няколко страници с пояснения за другата материална специфичност на иконите и металните им обкови, дърворезбените елементи и елементи, и останалата църковна утвар, изискваща нараснало внимание при потреблението на дезинфектанти, както и лист какви препарати може и какви не трябва да се употребяват. Но като имаме поради по какъв начин отците извършват напътствията на Националния оперативен щаб, надали ще има изгода.
Проблемът ни обаче не е с Църквата. Въпреки че висшият клир сега отказва да спазва ограниченията, въведени от държавното управление с изключителното състояние. Това обаче става с безмълвното единодушие на шеф щаба и с обществено оповестеното съучастничество на премиера. Първият отиде в Синода, смъкна си маската и се наведе да целуне иконата. Вторият публично заяви, че няма да затвори църквите за идващите празници, дори и да получи разпореждане от щаба. А то е негова работа.
Защо Църквата би трябвало да има нещо срещу вируса? Нейната работа е да се грижи за спасението на душите ни, до момента в който вирусът се интересува единствено от телата ни. Между тях няма спор. Затова, до момента в който не бъде анулирана, спазването на възбраната за скупчване на хора където и да е, даже и в църквите, би трябвало да бъде обезпечено от страната.
А митрополитите - по-добре да прочетат чл. 37 т. 2 от Конституцията: „ Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде ориентирана против националната сигурност, публичния ред, националното здраве и морала или против правата и свободите на други жители ”, вместо да употребяват вярата като оръжие за всеобщо заразяване.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ