Срещата на НАТО в Румъния: Помощ срещу руския натиск на всички фронтове
НАТО се завръща през днешния ден на мястото, където взе едно от най-противоречивите си решения – Украйна , която е във война с Русия от девет месеца, един ден да се причисли към най-големия боен съюз в света.
Ръководителите на дипломациите на НАТО се срещат на двудневна среща на върха в Двореца на Народното събрание в румънската столица Букурещ, а точно там през април 2008 година президентът на Съединени американски щати Джордж Буш убеди съдружниците си да отворят вратите на НАТО за Украйна и Грузия, с огромна опозиция от Русия, напомня черногорският „ Виести “.
„ НАТО приветства евроатлантическите желания на Украйна и Грузия за участие . Ние се съгласихме през днешния ден, че тези страни ще станат членки на НАТО “, споделиха водачите в изказване тогава. Руският президент Владимир Путин , който участва на срещата, я дефинира като " директна опасност " за съветската сигурност.
Около четири месеца по-късно съветските сили нападнаха Грузия.
Помощ и участие за Украйна
Някои специалисти дефинират решението от Букурещ като голяма неточност, основала чувството в Русия, че е притисната в ъгъла от непрестанно разрастващата се НАТО. Алиансът, въпреки това, твърди, че не принуждава страните да се причисляват и че някои страни са поискали участие, с цел да се защитят от Русия - какъвто е в този момент казусът с Финландия и Швеция.
Повече от 14 години по-късно, тази седмица НАТО ще обещае дълготрайна поддръжка на Украйна , до момента в който се пази от съветски въздушни, ракетни и наземни офанзиви - доста от които удариха енергийна инфраструктура и други цивилни цели, оставяйки милиони без електричество или топлота.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели през вчерашния ден, че НАТО би трябвало да е подготвена за нови офанзиви против Украйна и добави, че Русия евентуално ще продължи да нападна украинската енергийна мрежа, газопроводи и съществена инфраструктура.
„ Подобни дейности, когато навлизаме в зимата, демонстрират, че президентът Путин в този момент се пробва да употребява зимата като оръжие във войната против Украйна “, сподели той пред кореспонденти на конференция в Букурещ.
Столтенберг сподели в Брюксел в петък, че алиансът ще продължи да оказва мощна поддръжка на Украйна за нейната отбрана против съветската експанзия, тъй като при положение на победа на Русия целият свят ще заплаща висока цена години наред.
Северна Македония и Черна гора се причислиха към Алианса през последните години и „ по този метод ние показахме, че вратите на НАТО са отворени и че членовете на НАТО и страните, които желаят да се причислят, би трябвало да вземат решение за участие. Това също е обръщение за Украйна “, сподели Столтенберг предходната неделя.
На срещата в Букурещ НАТО евентуално ще повтори обещанията си за несмъртоносна поддръжка на Украйна под формата на гориво, медицински консумативи, зимно съоръжение и генератори. Отделните страни евентуално ще разгласят нови доставки на военна помощ за Украйна - най-важната от които са системите за противовъздушна защита, от които Киев обезверено се нуждае, с цел да отбрани небето си. НАТО като организация няма да предлага сходно съоръжение, с цел да избегне вкарването в по-широка война с нуклеарно въоръжената Русия.
Украйна завоюва преимущество на бойното поле посредством частично на западните ракетни системи, които ѝ разрешават да нападна съветските позиции зад фронтовите линии. В последния образец за западна военна помощ за Киев, Съединените щати обмислят предложение от Boeing да изпрати на Украйна евтини бомби, които могат да се слагат на ракети с обхват от 150 километра, съобщи Ройтерс.
Но министрите, дружно с украинския си сътрудник Дмитро Кулеба, възнамеряват дълготрайно.
„ В продължение на дълъг интервал ще оказваме помощ на Украйна в прехода от руско съоръжение към съвременни стандарти, теория и образование на НАТО “, сподели Столтенберг. „ То освен ще усъвършенства украинските въоръжени сили и ще им помогне да се интегрират по-добре, само че и ще извърши избрани условия за участие “.
Въпреки всичко това, Украйна няма да се причисли към НАТО скоро, считат анализатори. Тъй като Русия анексира Крим, а съветските войски и проруските сепаратисти управляват елементи от територията на юг и изток, към момента не е ясно по какъв начин ще наподобяват границите на Украйна.
Повечето от 30-те страни-членки считат, че фокусът в този момент би трябвало да бъде върху успеха над Русия.
Но даже когато икономическият напън под формата на високи цени на електрическата енергия и газа, дружно с инфлацията, пораства за доста съдружници, Столтенберг не желае да притиска Украйна да стартира мирни договаряния.
„ Повечето войни приключват с договаряния “, сподели той. „ Но това какво се случва на масата за договаряния зависи от това какво се случва на фронта. Затова най-хубавият метод да увеличим възможностите за спокойно решение е да подкрепим Украйна ".
Очаква се Съединените щати да разгласят " забележителна " финансова помощ за Украйна, с цел да ѝ оказват помощ да се оправи с вредите, породени от съветските офанзиви против енергийната ѝ инфраструктура, оповестиха високопоставени американски чиновници. Помощта " е забележителна и не е краят ", съобщи един от високопоставените чиновници пред публицисти, говорейки при изискване за анонимност и без да дава повече детайлности. Той обаче означи, че администрацията на Байдън е планувала в бюджета си 1,1 милиарда $ за енергийни разноски в Украйна и Молдова.
Помощ за Босна, Грузия и Молдова против съветския напън
Министрите на външните работи на Босна, Грузия и Молдова - три страни сътрудници, които съгласно НАТО са под засилен напън от Русия - също са в Букурещ. Столтенберг сподели, че НАТО ще предприеме " по-нататъшни стъпки за отбрана на тяхната самостоятелност и подсилване на способността им да се пазят ", цитира „ Виести “.
" Тези три страни са изправени пред съветски напън по доста разнообразни способи, тъй че на нашата среща ще предприемем по-нататъшни стъпки, с цел да им помогнем да защитят независимостта си и да укрепят способността си да се пазят ", съобщи Столтенберг.
Кандидатурата на скандинавските страни за НАТО
Столтенберг също по този начин съобщи, че е време да се завърши процесът на присъединение на Финландия и Швеция и те да бъдат приветствани като пълноправни членове на НАТО.
" Това ще ги направи по-сигурни, НАТО - по-силна, а евроатлантическото пространство - по-добре предпазено ", означи той.
Притесненията на Анкара по отношение на сигурността би трябвало да бъдат прегледани на фона на кандидатурите на скандинавските страни за участие в НАТО. Очаква се министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, който е измежду участниците в срещата на НАТО, да се срещне с немския външен министър Аналена Бербок и английския външен министър Джеймс Клевърли. В понеделник той разгласи, че във вторник ще се организира среща в тристранен формат с външните министри на Швеция и Финландия.
Шведският министър-председател Улф Кристерсон съобщи, че опасенията на Анкара, свързани със сигурността, ще бъдат прегледани в границите на тристранния меморандум от юни.
Швеция и Финландия публично подадоха молба за присъединение към НАТО през май, изоставяйки десетилетията на военно необвързване - решение, подтикнато от войната на Русия против Украйна. Турция обаче изрази възражения против кандидатурите им за участие, обвинявайки двете страни, че толерират и даже поддържат терористични групировки.
През юни, по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид, Турция и двете скандинавски страни подписаха меморандум, с който да се отговори на основателните опасения на Анкара по отношение на сигурността и да се проправи пътя за участието на Финландия и Швеция в НАТО . Според меморандума Финландия и Швеция ще оказват цялостна поддръжка на Турция в битката със заканите за националната ѝ сигурност. За тази цел Хелзинки и Стокхолм не би трябвало да оказват поддръжка на терористичната формация ПКК или на Терористичната организация на Фетуллах (ФЕТО) - групировката, която стои зад проваления прелом в Турция през 2016 година
По време на своята над 35-годишна терористична акция против Турция ПКК - включена в листата на терористичните организации на страната, Съединени американски щати и Европейски Съюз - е виновна за гибелта на повече от 40 000 души, в това число дами, деца и бебета. YPG е нейното сирийско отклонение.
Турски публични лица, в това число президентът Реджеп Тайип Ердоган , предизвестиха, че Турция няма да даде единодушие за участието на Швеция и Финландия, до момента в който меморандумът не бъде изпълнен.
За присъединението на дадена страна към НАТО е належащо единомислещото единодушие на всички 30 съществуващи съюзнически страни.
Германия с енергийна среща в коридорите
Германия, която сега ръководи Г-7, свика среща през днешния ден следобяд в коридорите на срещата на НАТО, с цел да разиска енергийната рецесия, породена от войната в Украйна.
Според американския чиновник Съединените щати ще призоват останалите страни членки да засилят помощта си в тази област.
Това ще бъде и опция да се подчертае " забележителното доближаване и единение, което към момента е налице измежду всички съдружници " след началото на войната, съобщи пред кореспонденти помощник-държавният секретар по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид.
Румъния, както и прилежаща Молдова, са мощно наранени от войната, а през страната са минали към два милиона души, бягащи от Украйна. По данни, представени от Вашингтон, сега Букурещ е хазаин на близо 80 000 бежанци.
Противодействие на Китай
Страните ще обсъдят и възходящата опасност от страна на Китай. Тази полемика, стартирана на срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид, " не е обвързвана с това НАТО да отиде в Китай; тя отразява провокациите, които действително са свързани с идването на КНР в Европа ", сподели Донфрид, като уточни по-специално софтуерното предизвикателство.
Ръководителите на дипломациите на НАТО се срещат на двудневна среща на върха в Двореца на Народното събрание в румънската столица Букурещ, а точно там през април 2008 година президентът на Съединени американски щати Джордж Буш убеди съдружниците си да отворят вратите на НАТО за Украйна и Грузия, с огромна опозиция от Русия, напомня черногорският „ Виести “.
„ НАТО приветства евроатлантическите желания на Украйна и Грузия за участие . Ние се съгласихме през днешния ден, че тези страни ще станат членки на НАТО “, споделиха водачите в изказване тогава. Руският президент Владимир Путин , който участва на срещата, я дефинира като " директна опасност " за съветската сигурност.
Около четири месеца по-късно съветските сили нападнаха Грузия.
Помощ и участие за Украйна
Някои специалисти дефинират решението от Букурещ като голяма неточност, основала чувството в Русия, че е притисната в ъгъла от непрестанно разрастващата се НАТО. Алиансът, въпреки това, твърди, че не принуждава страните да се причисляват и че някои страни са поискали участие, с цел да се защитят от Русия - какъвто е в този момент казусът с Финландия и Швеция.
Повече от 14 години по-късно, тази седмица НАТО ще обещае дълготрайна поддръжка на Украйна , до момента в който се пази от съветски въздушни, ракетни и наземни офанзиви - доста от които удариха енергийна инфраструктура и други цивилни цели, оставяйки милиони без електричество или топлота.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели през вчерашния ден, че НАТО би трябвало да е подготвена за нови офанзиви против Украйна и добави, че Русия евентуално ще продължи да нападна украинската енергийна мрежа, газопроводи и съществена инфраструктура.
„ Подобни дейности, когато навлизаме в зимата, демонстрират, че президентът Путин в този момент се пробва да употребява зимата като оръжие във войната против Украйна “, сподели той пред кореспонденти на конференция в Букурещ.
Столтенберг сподели в Брюксел в петък, че алиансът ще продължи да оказва мощна поддръжка на Украйна за нейната отбрана против съветската експанзия, тъй като при положение на победа на Русия целият свят ще заплаща висока цена години наред.
Северна Македония и Черна гора се причислиха към Алианса през последните години и „ по този метод ние показахме, че вратите на НАТО са отворени и че членовете на НАТО и страните, които желаят да се причислят, би трябвало да вземат решение за участие. Това също е обръщение за Украйна “, сподели Столтенберг предходната неделя.
На срещата в Букурещ НАТО евентуално ще повтори обещанията си за несмъртоносна поддръжка на Украйна под формата на гориво, медицински консумативи, зимно съоръжение и генератори. Отделните страни евентуално ще разгласят нови доставки на военна помощ за Украйна - най-важната от които са системите за противовъздушна защита, от които Киев обезверено се нуждае, с цел да отбрани небето си. НАТО като организация няма да предлага сходно съоръжение, с цел да избегне вкарването в по-широка война с нуклеарно въоръжената Русия.
Украйна завоюва преимущество на бойното поле посредством частично на западните ракетни системи, които ѝ разрешават да нападна съветските позиции зад фронтовите линии. В последния образец за западна военна помощ за Киев, Съединените щати обмислят предложение от Boeing да изпрати на Украйна евтини бомби, които могат да се слагат на ракети с обхват от 150 километра, съобщи Ройтерс.
Но министрите, дружно с украинския си сътрудник Дмитро Кулеба, възнамеряват дълготрайно.
„ В продължение на дълъг интервал ще оказваме помощ на Украйна в прехода от руско съоръжение към съвременни стандарти, теория и образование на НАТО “, сподели Столтенберг. „ То освен ще усъвършенства украинските въоръжени сили и ще им помогне да се интегрират по-добре, само че и ще извърши избрани условия за участие “.
Въпреки всичко това, Украйна няма да се причисли към НАТО скоро, считат анализатори. Тъй като Русия анексира Крим, а съветските войски и проруските сепаратисти управляват елементи от територията на юг и изток, към момента не е ясно по какъв начин ще наподобяват границите на Украйна.
Повечето от 30-те страни-членки считат, че фокусът в този момент би трябвало да бъде върху успеха над Русия.
Но даже когато икономическият напън под формата на високи цени на електрическата енергия и газа, дружно с инфлацията, пораства за доста съдружници, Столтенберг не желае да притиска Украйна да стартира мирни договаряния.
„ Повечето войни приключват с договаряния “, сподели той. „ Но това какво се случва на масата за договаряния зависи от това какво се случва на фронта. Затова най-хубавият метод да увеличим възможностите за спокойно решение е да подкрепим Украйна ".
Очаква се Съединените щати да разгласят " забележителна " финансова помощ за Украйна, с цел да ѝ оказват помощ да се оправи с вредите, породени от съветските офанзиви против енергийната ѝ инфраструктура, оповестиха високопоставени американски чиновници. Помощта " е забележителна и не е краят ", съобщи един от високопоставените чиновници пред публицисти, говорейки при изискване за анонимност и без да дава повече детайлности. Той обаче означи, че администрацията на Байдън е планувала в бюджета си 1,1 милиарда $ за енергийни разноски в Украйна и Молдова.
Помощ за Босна, Грузия и Молдова против съветския напън
Министрите на външните работи на Босна, Грузия и Молдова - три страни сътрудници, които съгласно НАТО са под засилен напън от Русия - също са в Букурещ. Столтенберг сподели, че НАТО ще предприеме " по-нататъшни стъпки за отбрана на тяхната самостоятелност и подсилване на способността им да се пазят ", цитира „ Виести “.
" Тези три страни са изправени пред съветски напън по доста разнообразни способи, тъй че на нашата среща ще предприемем по-нататъшни стъпки, с цел да им помогнем да защитят независимостта си и да укрепят способността си да се пазят ", съобщи Столтенберг.
Кандидатурата на скандинавските страни за НАТО
Столтенберг също по този начин съобщи, че е време да се завърши процесът на присъединение на Финландия и Швеция и те да бъдат приветствани като пълноправни членове на НАТО.
" Това ще ги направи по-сигурни, НАТО - по-силна, а евроатлантическото пространство - по-добре предпазено ", означи той.
Притесненията на Анкара по отношение на сигурността би трябвало да бъдат прегледани на фона на кандидатурите на скандинавските страни за участие в НАТО. Очаква се министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, който е измежду участниците в срещата на НАТО, да се срещне с немския външен министър Аналена Бербок и английския външен министър Джеймс Клевърли. В понеделник той разгласи, че във вторник ще се организира среща в тристранен формат с външните министри на Швеция и Финландия.
Шведският министър-председател Улф Кристерсон съобщи, че опасенията на Анкара, свързани със сигурността, ще бъдат прегледани в границите на тристранния меморандум от юни.
Швеция и Финландия публично подадоха молба за присъединение към НАТО през май, изоставяйки десетилетията на военно необвързване - решение, подтикнато от войната на Русия против Украйна. Турция обаче изрази възражения против кандидатурите им за участие, обвинявайки двете страни, че толерират и даже поддържат терористични групировки.
През юни, по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид, Турция и двете скандинавски страни подписаха меморандум, с който да се отговори на основателните опасения на Анкара по отношение на сигурността и да се проправи пътя за участието на Финландия и Швеция в НАТО . Според меморандума Финландия и Швеция ще оказват цялостна поддръжка на Турция в битката със заканите за националната ѝ сигурност. За тази цел Хелзинки и Стокхолм не би трябвало да оказват поддръжка на терористичната формация ПКК или на Терористичната организация на Фетуллах (ФЕТО) - групировката, която стои зад проваления прелом в Турция през 2016 година
По време на своята над 35-годишна терористична акция против Турция ПКК - включена в листата на терористичните организации на страната, Съединени американски щати и Европейски Съюз - е виновна за гибелта на повече от 40 000 души, в това число дами, деца и бебета. YPG е нейното сирийско отклонение.
Турски публични лица, в това число президентът Реджеп Тайип Ердоган , предизвестиха, че Турция няма да даде единодушие за участието на Швеция и Финландия, до момента в който меморандумът не бъде изпълнен.
За присъединението на дадена страна към НАТО е належащо единомислещото единодушие на всички 30 съществуващи съюзнически страни.
Германия с енергийна среща в коридорите
Германия, която сега ръководи Г-7, свика среща през днешния ден следобяд в коридорите на срещата на НАТО, с цел да разиска енергийната рецесия, породена от войната в Украйна.
Според американския чиновник Съединените щати ще призоват останалите страни членки да засилят помощта си в тази област.
Това ще бъде и опция да се подчертае " забележителното доближаване и единение, което към момента е налице измежду всички съдружници " след началото на войната, съобщи пред кореспонденти помощник-държавният секретар по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид.
Румъния, както и прилежаща Молдова, са мощно наранени от войната, а през страната са минали към два милиона души, бягащи от Украйна. По данни, представени от Вашингтон, сега Букурещ е хазаин на близо 80 000 бежанци.
Противодействие на Китай
Страните ще обсъдят и възходящата опасност от страна на Китай. Тази полемика, стартирана на срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид, " не е обвързвана с това НАТО да отиде в Китай; тя отразява провокациите, които действително са свързани с идването на КНР в Европа ", сподели Донфрид, като уточни по-специално софтуерното предизвикателство.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ