Карастоянова: Програмно управление на туризма
Настояваме за бързи е-визи за туристи от Русия и Турция и за туристически представителства на България на главните пазариЗагубихме скъпо време в дребнотемие, нужно ни е дълготрайно, а не мандатно мислене.Валери Симеонов застана зад ограниченията и се пребори за тяхТрите най-важни фактора за устойчивото развиване на туризма са: качество на продукта, качество на връзката и качество на управлениетоОтворени са единствено 50% от високия клас хотели
- Д-р Карастоянова, коронавирусът удари най-сериозно туристическия отрасъл. Какво демонстрират анализите на Националния ръб по туризъм досега - какъв брой съществени са вредите върху сектора?
- COVID-19 е най-голямото тестване на модерното общество през 21 век. Туризмът и авиацията са двете най-тежко наранени промишлености, като те са директно свързани между тях. Все още е мъчно да се изчислят вредите, финансово-икономическите последици имат резултата на доминото върху голям брой други браншове, свързани с наземен превоз, произвеждане на храни, доставки и други Може би в края на септември към този момент ще имаме действителна картина за отражението на пандемията до този миг. Бих желала да употребявам опцията да благодаря на вестник " Стандарт " за дългогодишната поддръжка към българския туризъм и опцията да представяме значимите тематики, както за промишлеността по този начин и за обществото.
- Правителството одобри нови, незабавни ограничения в помощ на туризма - 9% Данък добавена стойност за туроператорите, 35 евро на седалка в чартърните полети със 100 места, ваучери за отмора на 38 000 лица. Ще успее ли секторът да навакса през август изгубените юни и юли?
- Мерките са еднопосочно позитивни. Ние от Националния ръб по туризъм оценяваме напъните на държавното управление. Всяка мярка има своя позитивен резултат, когато е в точния момент и, когато нейната реализация успее да понижи отрицателните резултати или обезпечава предварителна защита по отношение на възможни банкрути. Проявата на политическа воля в поддръжка на бизнеса заслужава почитание и оценка. Затова бих желала да подчертая заслугата на господин Валери Симеонов, който на най-високо равнище в ръководещата коалиция, адресира тези ограничения, застана зад тях и ги отбрани. Всъщност това е поддръжка към над 500 000 души, които директно и индиректно са заети в туризма, както и за оцеляването на региони навътре в страната, за които това е единствена опция за развиване.
- Пускаме непознати туристи от 10 страни, в случай че имат негативен PCR тест. Това ще усили ли броя на гостите в България?
- Разбира се. Инвестициите, които бяха направени в подготовка на нашите хотели и на целия туристически бранш за хигиена, сигурност и сигурност са обилни. Но в случай че създадем връзка с предходния Ви въпрос, ще обясня за какво е значимо ограниченията да са навременни. Решението за субсидиране на чартърните полети е достижение. Ние слагаме този въпрос от години, само че заради избрани политически задължения и регулации на Европейски Съюз, това не беше допустимо. Решението беше взето в Народното събрание още в средата на май, няколко дни преди края на изключителното състояние. Но заради обстоятелството, че текстът не бе акуратен, се наложи още един месец закъснение, а това беше загуба на скъпо време. По отношение на 10-те страни също загубихме време - какво пречеше да бъде одобрен същият модел, който прилежаща Гърция пред очите ни възприе. Оттук нататък се надяваме, че координацията ще бъде по-добра.
- Новият министър на туризма - вицепремиерът Марияна Николова, стартира срещи с сектора. Какви оферти направихте, с цел да се стабилизира секторът?
- Пожелахме триумф на министър Марияна Николова на срещата, която тя организира с Националния ръб по туризъм. Изразихме нашата подготвеност за поддръжка във всички аспекти на развиване на туризма в България. Нашата експертиза може да бъде доста потребна точно в приоритизирането на дилемите.
Министър Николова не разполагаше със 100 дни, както е признато, даже нямаше и 100 часа. Тя влиза непосредствено в окото на бурята. Непосредствените задания, които обсъждахме предишния петък през днешния ден към този момент имат своето развиване или решение. Между тях бяха точно привършване на процедурата за субсидиране на чартърите, директните помощи към бизнеса по другите ограничения и стратегии и отварянето на избрана група нови страни. Поставихме доста явен фокус върху структурирането на проект за идващите няколко месеца, тъй че всички стъпки, които се подхващат да бъдат съответни. Успоредно с това обаче ние би трябвало да се готвим и за интервала след рецесията, тъй като е доста значимо в каква степен на конкурентоспособност България ще излезе на интернационалните пазари. Виждаме отлични образци на страни като Франция, Австрия и Хърватска, които насочват голям финансов запас за туристическа реклама. Международните туристически пазари ще чакат да видят дестинациите с нова визия, с нова сила, с нов бранд, с нова идея за връзка. Всичко това значи единствено едно - нужен е професионален народен маркетингов проект на България и ние ще бъдем градивни сътрудници на Министерството на туризма в неговото разработване.
- С разхлабването на ограниченията стартира отварянето на хотели и заведения за хранене в курортите. Какъв вид хотели са отворени - високия клас или ниския?
- Общите данни, с които разполагаме са, че все още не оперират повече от 50% от хотелите в България от високия клас хотели. Първоначално българските туристи и някои от задграничните, се ориентираха към по-малките хотели, вид фамилни, към вътрешността на страната. По традиция българските туристи имат желание към южното Черноморие.
- За избавяне на сезона всички разчитат на българските туристи, само че те не престават да избират Гърция. Колко са българските туристи по Черноморието ни?
- Туризмът е прелестна опция за всеки човек да пътува в разнообразни страни, за нови прекарвания и усещания. Няма нищо по-хубаво от това, че българските жители имат опция да пътуват и да избират разнообразни дестинации. Гърция е близка, налична и в прочут смисъл се трансформира в обичайната за нас. Затова не трябва да преглеждаме този факт в отрицателна светлина. Това е все едно немското държавно управление или немския туристически ръб да се тревожат, че немски туристи посещават България, или която и да е друга страна.
Важно е в националния проект, да формулираме ясно какво целим да реализираме, а точно повишаване на каузи, който туризмът генерира в Брутният вътрешен продукт на туристите, които посещават страната и на приходите за националната стопанска система. Необходимо е след COVID-19 да успеем да реализираме консенсус ние, като туристическа промишленост с Министерството на туризма и дружно да предложим по-висок клас туристически артикули като конгресен и конферентен туризъм, голф туризъм, винен туризъм и други, които притеглят напълно различен вид клиенти. България би трябвало да създаде своя модел и за районните марки в сходство с положителните практики, които в това отношение имат Италия, Франция, Испания и други водещи туристически страни.
- Наблюдава се нова наклонност - българите отиват на море за уикенда, през седмицата плажовете са празни. Как браншът ще отговори на този модел почивки?
- Новото “нормално ” време, в което живеем евентуално ще резервира тази наклонност. Това обаче значи, че българският туризъм не би могъл да съществува и да извърши капацитета си единствено и само с българските туристи. Точно поради това развиването, препозиционирането и по-убедителното показване на България на основни туристически пазари за нас - Русия, Англия, Германия, Централна и Западна Европа, Балканите, страните от Средиземноморието, Израел, Персийският залив, са процеси от стратегическо значение.
- Появи се информация, че хотели всеобщо смъкват цените до 50%, с цел да привлекат клиенти. Единичен случай или всеобща процедура е това?
- Отчитаме това като неподходяща наклонност от позиция на бизнеса и на здравия разсъдък.
- Защо?
- COVID-19 не предизвика сходно очакване или напън да бъдат понижени да вземем за пример цените на питателните артикули или телекомуникаците. Нещо повече, тяхното ползване нарастна доста. Дълги години ние оглавявахме класациите за най-евтина туристическа дестинация, а това не беше влиятелно и работи срещу интереса на България. Българският туристически артикул би трябвало да бъде непокътнат като ценови равнища и последователно да върви нагоре по отношение на предлаганите артикули и услуги. Интелигентното развиване на туризма в България е обвързвано с три съществени фактора: качество на продукта, качество на връзката и качество на ръководството.
- Ще забележим ли съветски туристи това лято?
- Това е извънредно значим въпрос. Двата огромни пазара за нас, прилежащи на България, са Руската Федерация и Република Турция. Има остра нужда от енергични, от самодейни, от доста ясно фокусирани стъпки от страна на държавно управление и бизнес към тези пазари. Би било непростимо да имаме тази географска и естествена даденост като гранични, като прилежащи на тези две огромни страни и в това време, а да не сме способни да ги притеглим. Първата стъпка, която би трябвало да създадем е обвързвана с смяна на процедурата за издаване на туристическите визи. Националният ръб по туризъм упорства да се прекрати архаичното издаване на печатни визи в паспорти, в разнообразни центрове, консулства и така нататък Това да бъде сменено с съвременно, цифрово издаване на електронни визи на самата граница, тъй че в оптималната степен да покажем друго отношение, което напълно дава отговор на българския народен стопански интерес. Убедени сме, че в това отношение ще имаме поддръжката на министър Марияна Николова, още повече поради сериозния запас, с който тя разполага и в качеството й на вицепремиер.
- Какво ще се случи с парите на хората, които са платили почивките си преди пандемията освен в чужбина, а и у нас?
- Българските жители би трябвало да бъдат спокойни, тъй като бяха подхванати всички нужни ограничения посредством законодателни промени и в нормативната уредба, тъй че техните права и ползи да бъдат предпазени. Възприе се тази опция почивките, които са били предплатени да бъдат отсрочени или да бъдат пренасочени към друга дестинация в идващите 12 месеца и целият бранш на туроператорските компании, с които ние работим чудесно, е квалифициран да отговори оптимално на тези изменени към този момент желания.
- Очаквате ли продажба на хотели вследствие банкрут?
- Това е един натурален развой във всяка обстановка на икономическа рецесия в избрани браншове, които са наранени, в частност туристическия. Може да настъпят процеси по смяна на собствеността и преструктуриране. Още преди COVID-19 към този момент имаше избрани индикации за утежняване на финансово-икономическите условия във връзка с обслужване на заеми. Миналата година банкрутът на Томас Кук повлия тежко на редица български хотели и комплекси, а скоро по-късно настъпи тази безусловно непредвидена пандемична обстановка. Тогава Националният ръб по туризъм като най-голямата работодателска организация в бранша отпарави съществени оферти към държавното управление, в това число за потребление на Българската банка за развиване като посредник сред комерсиалните банки и хотелиерите за намиране на решение във връзка с изплащането на заемите. Друг вид принадлежности също бяха добре аргументирани, само че за съжаление липсваше чуваемост. Сега когато COVID-19 се разви със силата на земетресение се видя, че страната може да оказва помощ в частния бранш, тъй като е в общ интерес бизнесът да се резервира жизнерадостен.
- Може ли културно-историческия туризъм да компенсира проваления летен сезон и по какъв начин оценявате държавната политика за промотирането на културно-историческия туризъм?
- Културно-историческият туризъм е златното богатство в туристическата платформа на България, само че не е реалистично да твърдим, че има магическа формула, по която ще компенсираме механично загубите. Културно-историческият туризъм е висок клас артикул и той е предмет на интерес за хора, които са задоволително интелигентни да търсят и да имат предпочитание и нужда да се допрян до непознати културни обичаи, фестивали и събития, класическо и съвременно изкуство и така нататък
В туризма постоянно използваме едно съпоставяне, че хотелите и заведенията за хранене са " хардуера " на промишлеността, само че нашата конкурентоспособност на интернационалния туристически пазар е в директна взаимозависимост от " софтуера " на туризма. А " софтуерът " на туризма съставлява точно скъпото културно-историческо, археологическо и естествено завещание, което имаме, само че лишава дълго време трансформацията на една културно-историческа или естествена даденост в туристическа атракция от международна или районна значителност. Това е професионален път, който изисква експертиза, интернационален опит и би трябвало да откри своят приключен тип в стратегическите документи и националния маркетингов проект за стабилно развиване на туризма в България.
- Д-р Карастоянова, коронавирусът удари най-сериозно туристическия отрасъл. Какво демонстрират анализите на Националния ръб по туризъм досега - какъв брой съществени са вредите върху сектора?
- COVID-19 е най-голямото тестване на модерното общество през 21 век. Туризмът и авиацията са двете най-тежко наранени промишлености, като те са директно свързани между тях. Все още е мъчно да се изчислят вредите, финансово-икономическите последици имат резултата на доминото върху голям брой други браншове, свързани с наземен превоз, произвеждане на храни, доставки и други Може би в края на септември към този момент ще имаме действителна картина за отражението на пандемията до този миг. Бих желала да употребявам опцията да благодаря на вестник " Стандарт " за дългогодишната поддръжка към българския туризъм и опцията да представяме значимите тематики, както за промишлеността по този начин и за обществото.
- Правителството одобри нови, незабавни ограничения в помощ на туризма - 9% Данък добавена стойност за туроператорите, 35 евро на седалка в чартърните полети със 100 места, ваучери за отмора на 38 000 лица. Ще успее ли секторът да навакса през август изгубените юни и юли?
- Мерките са еднопосочно позитивни. Ние от Националния ръб по туризъм оценяваме напъните на държавното управление. Всяка мярка има своя позитивен резултат, когато е в точния момент и, когато нейната реализация успее да понижи отрицателните резултати или обезпечава предварителна защита по отношение на възможни банкрути. Проявата на политическа воля в поддръжка на бизнеса заслужава почитание и оценка. Затова бих желала да подчертая заслугата на господин Валери Симеонов, който на най-високо равнище в ръководещата коалиция, адресира тези ограничения, застана зад тях и ги отбрани. Всъщност това е поддръжка към над 500 000 души, които директно и индиректно са заети в туризма, както и за оцеляването на региони навътре в страната, за които това е единствена опция за развиване.
- Пускаме непознати туристи от 10 страни, в случай че имат негативен PCR тест. Това ще усили ли броя на гостите в България?
- Разбира се. Инвестициите, които бяха направени в подготовка на нашите хотели и на целия туристически бранш за хигиена, сигурност и сигурност са обилни. Но в случай че създадем връзка с предходния Ви въпрос, ще обясня за какво е значимо ограниченията да са навременни. Решението за субсидиране на чартърните полети е достижение. Ние слагаме този въпрос от години, само че заради избрани политически задължения и регулации на Европейски Съюз, това не беше допустимо. Решението беше взето в Народното събрание още в средата на май, няколко дни преди края на изключителното състояние. Но заради обстоятелството, че текстът не бе акуратен, се наложи още един месец закъснение, а това беше загуба на скъпо време. По отношение на 10-те страни също загубихме време - какво пречеше да бъде одобрен същият модел, който прилежаща Гърция пред очите ни възприе. Оттук нататък се надяваме, че координацията ще бъде по-добра.
- Новият министър на туризма - вицепремиерът Марияна Николова, стартира срещи с сектора. Какви оферти направихте, с цел да се стабилизира секторът?
- Пожелахме триумф на министър Марияна Николова на срещата, която тя организира с Националния ръб по туризъм. Изразихме нашата подготвеност за поддръжка във всички аспекти на развиване на туризма в България. Нашата експертиза може да бъде доста потребна точно в приоритизирането на дилемите.
Министър Николова не разполагаше със 100 дни, както е признато, даже нямаше и 100 часа. Тя влиза непосредствено в окото на бурята. Непосредствените задания, които обсъждахме предишния петък през днешния ден към този момент имат своето развиване или решение. Между тях бяха точно привършване на процедурата за субсидиране на чартърите, директните помощи към бизнеса по другите ограничения и стратегии и отварянето на избрана група нови страни. Поставихме доста явен фокус върху структурирането на проект за идващите няколко месеца, тъй че всички стъпки, които се подхващат да бъдат съответни. Успоредно с това обаче ние би трябвало да се готвим и за интервала след рецесията, тъй като е доста значимо в каква степен на конкурентоспособност България ще излезе на интернационалните пазари. Виждаме отлични образци на страни като Франция, Австрия и Хърватска, които насочват голям финансов запас за туристическа реклама. Международните туристически пазари ще чакат да видят дестинациите с нова визия, с нова сила, с нов бранд, с нова идея за връзка. Всичко това значи единствено едно - нужен е професионален народен маркетингов проект на България и ние ще бъдем градивни сътрудници на Министерството на туризма в неговото разработване.
- С разхлабването на ограниченията стартира отварянето на хотели и заведения за хранене в курортите. Какъв вид хотели са отворени - високия клас или ниския?
- Общите данни, с които разполагаме са, че все още не оперират повече от 50% от хотелите в България от високия клас хотели. Първоначално българските туристи и някои от задграничните, се ориентираха към по-малките хотели, вид фамилни, към вътрешността на страната. По традиция българските туристи имат желание към южното Черноморие.
- За избавяне на сезона всички разчитат на българските туристи, само че те не престават да избират Гърция. Колко са българските туристи по Черноморието ни?
- Туризмът е прелестна опция за всеки човек да пътува в разнообразни страни, за нови прекарвания и усещания. Няма нищо по-хубаво от това, че българските жители имат опция да пътуват и да избират разнообразни дестинации. Гърция е близка, налична и в прочут смисъл се трансформира в обичайната за нас. Затова не трябва да преглеждаме този факт в отрицателна светлина. Това е все едно немското държавно управление или немския туристически ръб да се тревожат, че немски туристи посещават България, или която и да е друга страна.
Важно е в националния проект, да формулираме ясно какво целим да реализираме, а точно повишаване на каузи, който туризмът генерира в Брутният вътрешен продукт на туристите, които посещават страната и на приходите за националната стопанска система. Необходимо е след COVID-19 да успеем да реализираме консенсус ние, като туристическа промишленост с Министерството на туризма и дружно да предложим по-висок клас туристически артикули като конгресен и конферентен туризъм, голф туризъм, винен туризъм и други, които притеглят напълно различен вид клиенти. България би трябвало да създаде своя модел и за районните марки в сходство с положителните практики, които в това отношение имат Италия, Франция, Испания и други водещи туристически страни.
- Наблюдава се нова наклонност - българите отиват на море за уикенда, през седмицата плажовете са празни. Как браншът ще отговори на този модел почивки?
- Новото “нормално ” време, в което живеем евентуално ще резервира тази наклонност. Това обаче значи, че българският туризъм не би могъл да съществува и да извърши капацитета си единствено и само с българските туристи. Точно поради това развиването, препозиционирането и по-убедителното показване на България на основни туристически пазари за нас - Русия, Англия, Германия, Централна и Западна Европа, Балканите, страните от Средиземноморието, Израел, Персийският залив, са процеси от стратегическо значение.
- Появи се информация, че хотели всеобщо смъкват цените до 50%, с цел да привлекат клиенти. Единичен случай или всеобща процедура е това?
- Отчитаме това като неподходяща наклонност от позиция на бизнеса и на здравия разсъдък.
- Защо?
- COVID-19 не предизвика сходно очакване или напън да бъдат понижени да вземем за пример цените на питателните артикули или телекомуникаците. Нещо повече, тяхното ползване нарастна доста. Дълги години ние оглавявахме класациите за най-евтина туристическа дестинация, а това не беше влиятелно и работи срещу интереса на България. Българският туристически артикул би трябвало да бъде непокътнат като ценови равнища и последователно да върви нагоре по отношение на предлаганите артикули и услуги. Интелигентното развиване на туризма в България е обвързвано с три съществени фактора: качество на продукта, качество на връзката и качество на ръководството.
- Ще забележим ли съветски туристи това лято?
- Това е извънредно значим въпрос. Двата огромни пазара за нас, прилежащи на България, са Руската Федерация и Република Турция. Има остра нужда от енергични, от самодейни, от доста ясно фокусирани стъпки от страна на държавно управление и бизнес към тези пазари. Би било непростимо да имаме тази географска и естествена даденост като гранични, като прилежащи на тези две огромни страни и в това време, а да не сме способни да ги притеглим. Първата стъпка, която би трябвало да създадем е обвързвана с смяна на процедурата за издаване на туристическите визи. Националният ръб по туризъм упорства да се прекрати архаичното издаване на печатни визи в паспорти, в разнообразни центрове, консулства и така нататък Това да бъде сменено с съвременно, цифрово издаване на електронни визи на самата граница, тъй че в оптималната степен да покажем друго отношение, което напълно дава отговор на българския народен стопански интерес. Убедени сме, че в това отношение ще имаме поддръжката на министър Марияна Николова, още повече поради сериозния запас, с който тя разполага и в качеството й на вицепремиер.
- Какво ще се случи с парите на хората, които са платили почивките си преди пандемията освен в чужбина, а и у нас?
- Българските жители би трябвало да бъдат спокойни, тъй като бяха подхванати всички нужни ограничения посредством законодателни промени и в нормативната уредба, тъй че техните права и ползи да бъдат предпазени. Възприе се тази опция почивките, които са били предплатени да бъдат отсрочени или да бъдат пренасочени към друга дестинация в идващите 12 месеца и целият бранш на туроператорските компании, с които ние работим чудесно, е квалифициран да отговори оптимално на тези изменени към този момент желания.
- Очаквате ли продажба на хотели вследствие банкрут?
- Това е един натурален развой във всяка обстановка на икономическа рецесия в избрани браншове, които са наранени, в частност туристическия. Може да настъпят процеси по смяна на собствеността и преструктуриране. Още преди COVID-19 към този момент имаше избрани индикации за утежняване на финансово-икономическите условия във връзка с обслужване на заеми. Миналата година банкрутът на Томас Кук повлия тежко на редица български хотели и комплекси, а скоро по-късно настъпи тази безусловно непредвидена пандемична обстановка. Тогава Националният ръб по туризъм като най-голямата работодателска организация в бранша отпарави съществени оферти към държавното управление, в това число за потребление на Българската банка за развиване като посредник сред комерсиалните банки и хотелиерите за намиране на решение във връзка с изплащането на заемите. Друг вид принадлежности също бяха добре аргументирани, само че за съжаление липсваше чуваемост. Сега когато COVID-19 се разви със силата на земетресение се видя, че страната може да оказва помощ в частния бранш, тъй като е в общ интерес бизнесът да се резервира жизнерадостен.
- Може ли културно-историческия туризъм да компенсира проваления летен сезон и по какъв начин оценявате държавната политика за промотирането на културно-историческия туризъм?
- Културно-историческият туризъм е златното богатство в туристическата платформа на България, само че не е реалистично да твърдим, че има магическа формула, по която ще компенсираме механично загубите. Културно-историческият туризъм е висок клас артикул и той е предмет на интерес за хора, които са задоволително интелигентни да търсят и да имат предпочитание и нужда да се допрян до непознати културни обичаи, фестивали и събития, класическо и съвременно изкуство и така нататък
В туризма постоянно използваме едно съпоставяне, че хотелите и заведенията за хранене са " хардуера " на промишлеността, само че нашата конкурентоспособност на интернационалния туристически пазар е в директна взаимозависимост от " софтуера " на туризма. А " софтуерът " на туризма съставлява точно скъпото културно-историческо, археологическо и естествено завещание, което имаме, само че лишава дълго време трансформацията на една културно-историческа или естествена даденост в туристическа атракция от международна или районна значителност. Това е професионален път, който изисква експертиза, интернационален опит и би трябвало да откри своят приключен тип в стратегическите документи и националния маркетингов проект за стабилно развиване на туризма в България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ