Петър Славов: Инфлацията провокира събития, които свиват търсенето на финансиране
Настоящата парична политика е остаряла Инфлация над 4% за стопанската система е като високата температура за индивида Кредитите ще станат по-скъпи, а оценката на клиентите – по-консервативна Високите равнища на обществен дълг към Брутният вътрешен продукт свиват опциите на държавните управления Бизнесът да влага в енергийна самостоятелност и фрагменти, с цел да се оправи с рецесията, поучава Петър Славов, ръководител на Надзорния съвет на ПроКредит Банк в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Славов, Каква роля играят комерсиалните банки по време на инфлация?
-->
- Когато приказваме за инфлация и инфлационни процеси, ролята на банките е извънредно минимализирана. Те могат да бъдат пострадали или печеливши от инфлационни процеси, само че няма по какъв начин да вземат участие в стимулирането или потушаването им.
Инфлацията е като температурата на човешкото тяло. Ние живеем с равнища на температура сред 36,5 или 36,7. По същия метод - за стопанската система, инфлация сред 2 и 4% е естествена среда. Всичко под тези равнища е като човек, на който температурата стартира да пада под 36,5. Всичко над тези здравословни равнища на инфлация, по същия метод като човешкия организъм, стартира да прегрява и води до други проблеми.
Всъщност икономическите доктрини целят да поддържат инфлацията на равнища в рамките сред 2 и 4%. В продължение на доста години бяхме в долната граница. Ситуацията се промени в границите на последните 1-2 години. Този дълъг интервал на струпване на ликвидност в стопанския кръговрат и поддържане на ниски лихвени проценти по решение на централни банки, както и негативните лихви, сътвориха инфлационния напън. Той беше в допълнение подтикван и от геополитическите проблеми в международен мащаб - войната в Украйна. Всичко това дружно докара до недостиг на избрана група артикули и услуги, смяна във веригите на доставка, оскъпяване на ресурсите. Резултатът е тази инфлационна серпантина, в която се намираме сега. Уточнявам, че комерсиалните банки нямаме отношение към този развой, а сме участници и се съобразяваме с решенията на централните банки.
За комерсиалните банки инфлацията в началото е като пороен дъжд след дълго засушаване, защото умереното й нарастване в началото води до по-лесно обслужване на заемите. Инфлацията сама по себе си стартира да почиства портфейлите на комерсиалните банки, изключително неприятните такива. Отрицателният резултат на инфлацията се показва в това, че се свива търсенето на финансиране, защото то става по-скъпо. Когато и централните банки се намесят с паричните си механизми като увеличение на главните лихви, заемът става все по-недостъпен. За клиентите, които към този момент имат комерсиално финансиране, стартира да става непостижимо за обслужване и това също носи негативи за комерсиалните банки.
- Свидетели сме по какъв начин Европейската централна банка усилва главните лихвени проценти и въпреки всичко това не се отразява доста на икономическите процеси. На какво се дължи това?
- Преди много време споделих, че съгласно мен актуалната парична политика е остаряла и не отразява всички фактори на икономическата обстановка, а те са доста - бърз продан на информация, демографската конструкция на популацията, глобализация на стопанската система и така нататък Затова бих споделил, че се нуждаем от нова икономическа политика, която регистрира тежестта на всички тези фактори.
- Какво ще се промени за клиентите и банките в кратковременен и средносрочен проект в актуалната икономическа обстановка?
- Българската банкова система сега е постоянна, доста ликвидна и добре капитализирана. Това й разрешава на този стадий да задържи ниските лихвени равнища за финансиране. Все отново затегнатата парична политика на ЕЦБ ще даде своя резултат на локално равнище, въпреки и с по-бавен ритъм. Затова, всяка една банка на пазара би трябвало да е подготвена да реагира на смяната. Поради тази причина в кратковременен и средносрочен проект се чака гладко повишение на лихвите по депозитите, както и на цената на финансовите запаси. Промените в изискванията ще са свързани освен с лихвените проценти, само че и с метода на оценяване на кредитоспособността на клиентите, който евентуално ще стане по-консервативен.
Много компании ще премислят желанието да употребяват финансиране, тъй като използването на заем ще стане по-скъпо. Също по този начин ще има и компании, които няма да са в положение да заплащат нарасналата му цена. В този смисъл, това ще се отрази повече на действителната стопанска система, в сравнение с банките като финансови институции.
- Очаква ли ни рецесия като тази като през 2008 година?
- Кризата през 2008 и 2009 г. не беше рецесия на действителната стопанска система, а на финансовия бранш. Тя беше предизвикана от прекомерно нападателна политика на финансови субекти и прекомерно занижени критерии на рискови експозиции. Особено така наречен квази-финансови принадлежности, които на процедура сътвориха този балон.
В момента се намираме в напълно друга обстановка. За да бъде овладяна инфлационната серпантина, централните банки би трябвало внезапно и доста да усилят лихвените нива, с цел да се направи цената на ресурса по-висока и да се " охлади " търсенето на заеми. Това ще докара и до стесняване на действителната стопанска система. Предстои ни обстановка, в която ще би трябвало да избираме сред по-висока инфлация и по-нисък стопански напредък. Моето мнение е, че изборът ще бъде в интерес на икономическия напредък. Нагласата ще бъде да приемем по-високи инфлационни равнища, с цел да не допуснем огромен спад на икономическия напредък или застоялост, даже и криза, тъй като последствията ще бъдат по-тежки.
Освен всичко изброено, сега се намираме в положение на по-високи равнища на обществен дълг към БВП - в България над 60%, в някои страни от южна Европа е и доста над 100%. Това свива опциите на тези, които ръководят фискалната политика на една страна - държавните управления - да оперират, както посредством фискални ограничения, по този начин и посредством държавен протекционизъм и контролиране, да поемат негативите от по-нисък стопански напредък.
Ситуацията няма бързо решение.
- Как да реагират бизнесмените и бизнесът, с цел да се оправят?
- Според мен преди всичко е належащо да преразгледат краткосрочния и средносрочен проект за развиване на бизнеса си. Да премислят в какво да влагат, тъй че да си обезпечат самостоятелност от енергийни запаси, доходност, а по този метод - конкурентоспособност.
Все по-трудно ще бъде количественото намиране на личен състав и в случай че не се компенсира посредством инвестиция за обучение и подготовка, няма по какъв начин да се резервира позитивното дълготрайно развиване на фирмите.
- Г-н Славов, Каква роля играят комерсиалните банки по време на инфлация?
-->
- Когато приказваме за инфлация и инфлационни процеси, ролята на банките е извънредно минимализирана. Те могат да бъдат пострадали или печеливши от инфлационни процеси, само че няма по какъв начин да вземат участие в стимулирането или потушаването им.
Инфлацията е като температурата на човешкото тяло. Ние живеем с равнища на температура сред 36,5 или 36,7. По същия метод - за стопанската система, инфлация сред 2 и 4% е естествена среда. Всичко под тези равнища е като човек, на който температурата стартира да пада под 36,5. Всичко над тези здравословни равнища на инфлация, по същия метод като човешкия организъм, стартира да прегрява и води до други проблеми.
Всъщност икономическите доктрини целят да поддържат инфлацията на равнища в рамките сред 2 и 4%. В продължение на доста години бяхме в долната граница. Ситуацията се промени в границите на последните 1-2 години. Този дълъг интервал на струпване на ликвидност в стопанския кръговрат и поддържане на ниски лихвени проценти по решение на централни банки, както и негативните лихви, сътвориха инфлационния напън. Той беше в допълнение подтикван и от геополитическите проблеми в международен мащаб - войната в Украйна. Всичко това дружно докара до недостиг на избрана група артикули и услуги, смяна във веригите на доставка, оскъпяване на ресурсите. Резултатът е тази инфлационна серпантина, в която се намираме сега. Уточнявам, че комерсиалните банки нямаме отношение към този развой, а сме участници и се съобразяваме с решенията на централните банки.
За комерсиалните банки инфлацията в началото е като пороен дъжд след дълго засушаване, защото умереното й нарастване в началото води до по-лесно обслужване на заемите. Инфлацията сама по себе си стартира да почиства портфейлите на комерсиалните банки, изключително неприятните такива. Отрицателният резултат на инфлацията се показва в това, че се свива търсенето на финансиране, защото то става по-скъпо. Когато и централните банки се намесят с паричните си механизми като увеличение на главните лихви, заемът става все по-недостъпен. За клиентите, които към този момент имат комерсиално финансиране, стартира да става непостижимо за обслужване и това също носи негативи за комерсиалните банки.
- Свидетели сме по какъв начин Европейската централна банка усилва главните лихвени проценти и въпреки всичко това не се отразява доста на икономическите процеси. На какво се дължи това?
- Преди много време споделих, че съгласно мен актуалната парична политика е остаряла и не отразява всички фактори на икономическата обстановка, а те са доста - бърз продан на информация, демографската конструкция на популацията, глобализация на стопанската система и така нататък Затова бих споделил, че се нуждаем от нова икономическа политика, която регистрира тежестта на всички тези фактори.
- Какво ще се промени за клиентите и банките в кратковременен и средносрочен проект в актуалната икономическа обстановка?
- Българската банкова система сега е постоянна, доста ликвидна и добре капитализирана. Това й разрешава на този стадий да задържи ниските лихвени равнища за финансиране. Все отново затегнатата парична политика на ЕЦБ ще даде своя резултат на локално равнище, въпреки и с по-бавен ритъм. Затова, всяка една банка на пазара би трябвало да е подготвена да реагира на смяната. Поради тази причина в кратковременен и средносрочен проект се чака гладко повишение на лихвите по депозитите, както и на цената на финансовите запаси. Промените в изискванията ще са свързани освен с лихвените проценти, само че и с метода на оценяване на кредитоспособността на клиентите, който евентуално ще стане по-консервативен.
Много компании ще премислят желанието да употребяват финансиране, тъй като използването на заем ще стане по-скъпо. Също по този начин ще има и компании, които няма да са в положение да заплащат нарасналата му цена. В този смисъл, това ще се отрази повече на действителната стопанска система, в сравнение с банките като финансови институции.
- Очаква ли ни рецесия като тази като през 2008 година?
- Кризата през 2008 и 2009 г. не беше рецесия на действителната стопанска система, а на финансовия бранш. Тя беше предизвикана от прекомерно нападателна политика на финансови субекти и прекомерно занижени критерии на рискови експозиции. Особено така наречен квази-финансови принадлежности, които на процедура сътвориха този балон.
В момента се намираме в напълно друга обстановка. За да бъде овладяна инфлационната серпантина, централните банки би трябвало внезапно и доста да усилят лихвените нива, с цел да се направи цената на ресурса по-висока и да се " охлади " търсенето на заеми. Това ще докара и до стесняване на действителната стопанска система. Предстои ни обстановка, в която ще би трябвало да избираме сред по-висока инфлация и по-нисък стопански напредък. Моето мнение е, че изборът ще бъде в интерес на икономическия напредък. Нагласата ще бъде да приемем по-високи инфлационни равнища, с цел да не допуснем огромен спад на икономическия напредък или застоялост, даже и криза, тъй като последствията ще бъдат по-тежки.
Освен всичко изброено, сега се намираме в положение на по-високи равнища на обществен дълг към БВП - в България над 60%, в някои страни от южна Европа е и доста над 100%. Това свива опциите на тези, които ръководят фискалната политика на една страна - държавните управления - да оперират, както посредством фискални ограничения, по този начин и посредством държавен протекционизъм и контролиране, да поемат негативите от по-нисък стопански напредък.
Ситуацията няма бързо решение.
- Как да реагират бизнесмените и бизнесът, с цел да се оправят?
- Според мен преди всичко е належащо да преразгледат краткосрочния и средносрочен проект за развиване на бизнеса си. Да премислят в какво да влагат, тъй че да си обезпечат самостоятелност от енергийни запаси, доходност, а по този метод - конкурентоспособност.
Все по-трудно ще бъде количественото намиране на личен състав и в случай че не се компенсира посредством инвестиция за обучение и подготовка, няма по какъв начин да се резервира позитивното дълготрайно развиване на фирмите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ