„Нашият наказателен процес се характеризира с висок праг на изискванията

„ Нашият углавен развой се характеризира с висок предел на условията на предварителна информация, която да е налична, с цел да стартира едно следствие. В избрани случаи тези данни, които служат като първични, с цел да стартира следствие или с цел да се твърди, че има осъществено закононарушение, могат да бъдат доста лимитирани - т.е. от съвсем нищо да се твърди, че такова нещо е осъществено и да се стартира следствие, до момента в който пък в други случаи същият критерий не се следи. Тоест налице е един двоен стандарт по отношение на тази достатъчност на първичните данни, които да убедят прокурора, че е направил някакво закононарушение и може да стартира следствие.

Именно по тази причина бях дал този образец, защото там много забележим метод се демонстрира по какъв начин в единия случай се говореше щедро за задоволително данни за вероятно осъществено закононарушение, което към този момент би трябвало да се потвърждава в границите на бъдеш развой, до момента в който в другия случай тези изказвания, които чухме се оказа, че не служат и не са годни да произведат формиране на следствие - изначално да се образува следствие, където към този момент да се потвърждава вероятно осъщественото престъпление”.

Това сподели юрист Андрей Янкулов от Антикорупциония фонд пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ във връзка държанието на прокуратурата от една страна, към следствието на записите, в които се чува глас, наподобяващ гласа на премиера Борисов, а от друга - тези с глас, наподобяващ този на президента Радев.

А какво в действителност ни споделя заключението на спецпрокуратурата за записите с глас, наподобяващ този на Борисов, юрист Янкулов разяснява: “Казва ни, че няма осъществено закононарушение, че няма информация за осъществено закононарушение изначално, че не би трябвало да се проверява повече, че казусът би трябвало да се затвори и тук завършва с така наречен отвод от формиране на досъдебно произвеждане. Това загражда пътя за по-нататъшно институционално разплитане на този проблем, защото прокуратурата, която е единственият способен орган да реши следователно дали да образува или да не образува наказателно произвеждане, да води следствие, да повдига обвиняване, тя взема решение, че случай няма изначално и изобщо няма да го разследва”.

Какво не ни споделя това умозаключение за достоверността на записа, той разяснява: “За достоверността: в това прессъобщение, което беше оповестено, аз най-малко не разбрах да се твърди ясно, че това е или не е гласът на премиера, само че пък по логичен път от метода, по който беше издигнато и прессъобщението - информацията, която се дава, може би би трябвало да достигнем до извода, че сътрудниците са решили, че е министър председателят. Иначе, в случай че изначално беше открито, че не е той, то тогава, последващите дейности, които са представени в прессъобщението, че са осъществявани, биха били безпредметни”.

След думите на Лили Маринкова, че смисълът на този запис, задачата му не се обяснява, юрист Янкулов разяснява, че това са въпроси, на които прокуратурата не дължи отговор. “Прокуратурата си има строго избрана роля по закон и тази роля е да проверява закононарушенията или, по-точно казано, да управлява следствията и да повдига обвинения”, сподели той.

Лили Маринкова напомни, че същата тази прокуратура влезе в Президентството, на което юрист Янкулов отговори: “Именно по тази причина приказваме, че е разполагаем двоен стандарт. За влизането в Президентството: прокуратурата може да прави дейности по следствие или да управлява съответни дейности по следствие, които да бъдат ориентирани към събиране на доказателства и това е несъмнено. Никой не би трябвало да отхвърля това пълномощие, само че въпросът е в избрани хипотези по какъв начин се правят тези дейности.

Например това влизане в Президентството по този метод с медиите и с тежко въоръжени лица, които цепват региона, е изцяло излишно. Все отново се касае за една социална постройка, където хората които влизат вътре по този начин или другояче подлежат на надзор - дали се носят или не носят оръжие. Цялото това разединение на постройката, с цел да претърсваш кабинети на служители, разбирате, че изначално е ясно, че това не може да обслужва никаква процесуална цел. Тоест разумното умозаключение е, че се търси - посредством метода, по който се провежда цялото това нещо, а не може би посредством самото съответно деяние, че се търси някакъв медиен резултат за пред очите на публиката. Това е в действителност нещото, което би трябвало доста да ни тормози при тези прояви, тъй като прокуратурата не би трябвало да цели подобен медиен резултат със своите действия”.

По мотив експанзията на езика в записите с гласа на Борисов, юрист Янкулов сподели: “Това, че примерно някой човек си служи с недодялан език в избрана персонална връзка, може да го характеризира по избран метод, който да не е изключително лицеприятен. Начин, по който не отива да се приказва, само че пък наказателноправната оценка на тези обстоятелства би трябвало да бъде съсредоточена върху това упражнявано ли е или не е упражнявано непозволено въздействие, непозволена приложимост на служебно състояние по отношение на дадени длъжностни лица. Това е нещото, което би трябвало да интересува индивида, който се занимава с проблема от наказателноправна позиция. Прокуратурата би трябвало да се занимава с проблема от наказателноправна на гледна. Вече е в ръцете на цялото общество и да си реши по какъв начин би погледнало на този проблем и оттатък тази наказателноправна оценка”.

На въпроса допустимо ли е да бъдат показани разпитите Гешев и Цацаров, Янкулов отговори: “Както видяхме в други сходни случаи, допустимо е, тъй като прокуратурата щедро по избрани проблеми разгласява материали от съответните досъдебни производства. В случая се касае за предварителна инспекция, само че всъщност още веднъж е информация събирана за обстоятелството на закононарушението, тъй че нищо не би попречило, както това е правено в предходни случаи, по този начин да се направи и в този случай - няма никаква спънка. Още повече, това би демонстрирало точно твърдяната от господин Гешев неприкритост на институцията, гласност, когато надвива публичният интерес да се демонстрират тези неща”.

“Налице е този двоен стандарт при проявление на тези материали от разнообразни дали ще са досъдебни производства, дали ще са предварителни проверки”, добави той.

“Ние от Антикорупционния фонд поискахме издание на всички материали, които касаят прокурорските дейности по проблема “Осемте джуджета”. Отговор на този зов не последва - също един проблем доста висок публичен интерес. Проблемът е в това, че не се разгласяват материалите от следствията според от това е или не е налице висок публичен интерес, тъй като по всички тези проблеми е налице висок публичен интерес. Проблемът е, че се разгласяват материалите, когато и единствено когато господин Гешев или някой различен в ръководената от него организация реши да ги разгласява. И това нещо не предстои на никакъв външен контрол”, сподели той.

“Европейските институции има рекомендации и неща, които се приказват за това, което би трябвало да се случи тук, само че това не води до някакъв важен резултат, най-малко до този момент”, сподели още той.

“Ако се откри фактически, че се касае за такива огромни суми - дали ще е в евро, дали ще са полезности, които са показвани, в случай че по някакъв метод се откри, че това са действителни предмети, които са се намирали там, към този момент нещата стават доста забавни от наказателноправна позиция. Премиерът е лице на висша държавна служба, приходите му имущественото му положение обществено и към този момент би трябвало да се изследва допустимо ли е такива приходи той да има, има ли, съществуват ли, разказани в неговите имотни заявления, които подава всяка година и така нататък Но това са към този момент въпроси на съответно следствие, на съответно определяне това същински фотоси ли са, монтажи ли са, фактически ли тези предмети са се намирали там, негови ли са, той ли е упражнявал фактическа власт върху тях. Все въпроси, по които ние сега, като странични наблюдаващи, можем само да спекулираме по тези тематики. Но това фактически са обстоятелства, които би трябвало да бъдат изяснени”, сподели още юрист Янкулов.

“Първоначалната база, от която би трябвало да се тръгне, несъмнено, е безпристрастността и независимостта. Оттук насетне идва към този момент и компетентността да се организира едно качествено следствие на тези условия. Все отново имате фотоси, имате почти време, през което са направени фотосите, подозират ли хора, които вероятно имат съпричастност към правене на тези материали, някъде се изследваше номера на банкноти, на кюлчета и по този начин нататък. Всичко това може да се проследи”, разяснява юристът.

По мотив следствието “Осемте джуджета”, в което юрист Янкулов взе участие като юридически специалист, той сподели: “Данни за имотните покупко-продажби на лицата към Петьо Петров съществуват още преди години. Сега нови такива излязоха от един уебсайт на господин Атанас Чобанов. Непрекъснато излизат нови и нови информации по отношение на имотно положение на лицата към господин Петров, само че това не е не е нещо, което през днешния ден се е случило. Още преди години имаше и в “Капитал” сходни изявления за съмнителни имотни покупко-продажби към тези лица. В цялост има доста неща към този проблем, които са извънредно притеснителни. Не е единствено описа на един потърпевш от тази скица за завладяване на бизнес, който, някой може да каже: един човек си приказва някакви работи.

Проблемът тук е, че има документални доказателства, които удостоверяват тази версия, а има и неща, които са извънредно притеснителни единствено въз основа на прочита на документите. Като оставим изобщо някакви пикантерии, които се настояват в тези разкази разкази, единствено въз основа на прочета на документите по проблема, които са публични документ - не са някой да си ги е измислил или фалшифицирал, има извънредно притеснителни неща за това по какъв начин се случват разпоредби с материални доказателства на доста висока стойност в профилираната прокуратура, която можем да кажем, че се явява нещо като перлата на българското правораздаване в последните години”.

“Само на база на произнасянето по въпроса с материалните доказателства - без нищо друго, можем да бъдем извънредно обезпокоени за битие на схеми за заграбване на материални доказателства. Това е доста висока стойност - злато за 4 милиона, половин милион евро в брой и т. н. Половин милион евро в брой са върнати ей по този начин - в плик, както се споделя, като пакетчета семки, без да обяснен изобщо техният генезис. Правно съображение за връщането им е един безразсъден от правна позиция документ - контракт за отговорно бранене на финансови средства. Все едно аз давам на Вас един контракт Вие да съхранявате половин милион евро и никой не се пита за какво тези пари не са поставени да съхраняват в банка, ами ги давам на физическо лице да ги съхранява. Това са неуместни от правна гледна точка”, сподели още той.

“Институционалното безмълвие по тази тематика в действителност не може да се характеризира”, сподели юрист Янкулов в края на диалога.

Целия диалог на Лили Маринкова с юрист Андрей Янкулов можете да изгледате във видеото: