Честит Ден на народните будители! Почитаме българските просветители, книжовници и революционери
Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; само тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на Възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот...
Това споделя преди 100 години Стоян Омарчевски - министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски, когато през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители -
ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България.
Няма различен народ с подобен празник - в който почитаме българските просветители, книжовници и революционери - будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност.
Това е денят на всенародна респект и самопризнание към свети Иван Рилски, считан за небесен настойник на българския народ и страна, останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството.
Почитани са и доста други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Денят е отдаден на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско съзнание.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята „ История Славянобългарска ”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление
След Освобождението на България, както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет.
Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност на националните будители освен като посочват улици, читалища и учебни заведения на тяхно име.
Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
През 1922 година Стоян Омарчевски - министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски, по самодейността на група интелектуалци: Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов, доктор Фил. Манолов, Христо Цанков - Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители.
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “.
На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника.
На 13 декември същата година XIX Народно заседание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната отмора.
На 3 февруари 1923 година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители.
Прокламацията за Деня на националните будители:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. Забраната е част от редовно налаганата в обществото агитация и цензура, присъщи за целия интервал на тоталитарно ръководство на България. С този акт комунистическата власт се пробва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развиването на културата и историята на България. Въпреки това традицията остава непокътната в паметта на българския народ. В доста селища на България този ден се отбелязва импровизирано: да вземем за пример в региона на град Пирдоп на този ден учениците от началните учебни заведения създават фенерчета с изписани букви от българската писменост, осветени от вътрешната страна, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, в доста случаи с национални носии.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от XXXVI Народно събрание на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов - ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “.
От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
По мотив оповестяването на празника за общонационален, министър Стоян Омарчевски споделя: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество.
Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на Възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот...
Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант: отдавайки респект към паметта на националните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в предишното към култура, към независимост, към просвета, да вдъхновим младежта посредством техните светли облици към национални и културни идеали. “
Сред най-тачените български национални будители са свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров и доста други.
Сред тях са и основателите на Българското книжовно сдружение, зародило в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 година през 1911 то към този момент се назовава Българска академия на науките.
Към този лист може би всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да написа, да знае историята си, да култивира в себе си полезностите, които построяват обществата и личностите. Хората, които са го „ събудили ” и са отворили мозъка и сетивата му с писано и изречено слово.
Празникът се отбелязва годишно с факелни шествия на 1 ноември и е формален празник в Република България.
В Деня на националните будители пред постройката на президентската институция ще се състои обичайна гала по издигане на националния байрак, преадде Българска национална телевизия.
Държавният глава и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще одобри почетния строй на Националната гвардейска част.
След края на церемонията, в Гербовата зала на " Дондуков " 2, президентът ще насочи одобрение по случай Деня на националните будители.
По-късно президентът ще се включи в Тържественото заседание на Българска академия на науките по случай празника.
Това споделя преди 100 години Стоян Омарчевски - министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски, когато през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители -
ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България.
Няма различен народ с подобен празник - в който почитаме българските просветители, книжовници и революционери - будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност.
Това е денят на всенародна респект и самопризнание към свети Иван Рилски, считан за небесен настойник на българския народ и страна, останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството.
Почитани са и доста други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Денят е отдаден на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско съзнание.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята „ История Славянобългарска ”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление
След Освобождението на България, както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет.
Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност на националните будители освен като посочват улици, читалища и учебни заведения на тяхно име.
Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
През 1922 година Стоян Омарчевски - министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски, по самодейността на група интелектуалци: Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов, доктор Фил. Манолов, Христо Цанков - Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители.
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “.
На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника.
На 13 декември същата година XIX Народно заседание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната отмора.
На 3 февруари 1923 година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители.
Прокламацията за Деня на националните будители:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. Забраната е част от редовно налаганата в обществото агитация и цензура, присъщи за целия интервал на тоталитарно ръководство на България. С този акт комунистическата власт се пробва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развиването на културата и историята на България. Въпреки това традицията остава непокътната в паметта на българския народ. В доста селища на България този ден се отбелязва импровизирано: да вземем за пример в региона на град Пирдоп на този ден учениците от началните учебни заведения създават фенерчета с изписани букви от българската писменост, осветени от вътрешната страна, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, в доста случаи с национални носии.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от XXXVI Народно събрание на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов - ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “.
От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
По мотив оповестяването на празника за общонационален, министър Стоян Омарчевски споделя: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество.
Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на Възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот...
Министерството на националното просвещение дефинира деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го назовем, на огромните българи, посредством който празник, организиран системно и редовно, да се сплотяват всички старания в това направление, като тоя ден се трансформира в фетиш на българския национален талант: отдавайки респект към паметта на националните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в предишното към култура, към независимост, към просвета, да вдъхновим младежта посредством техните светли облици към национални и културни идеали. “
Сред най-тачените български национални будители са свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров и доста други.
Сред тях са и основателите на Българското книжовно сдружение, зародило в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 година през 1911 то към този момент се назовава Българска академия на науките.
Към този лист може би всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да написа, да знае историята си, да култивира в себе си полезностите, които построяват обществата и личностите. Хората, които са го „ събудили ” и са отворили мозъка и сетивата му с писано и изречено слово.
Празникът се отбелязва годишно с факелни шествия на 1 ноември и е формален празник в Република България.
В Деня на националните будители пред постройката на президентската институция ще се състои обичайна гала по издигане на националния байрак, преадде Българска национална телевизия.
Държавният глава и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще одобри почетния строй на Националната гвардейска част.
След края на церемонията, в Гербовата зала на " Дондуков " 2, президентът ще насочи одобрение по случай Деня на националните будители.
По-късно президентът ще се включи в Тържественото заседание на Българска академия на науките по случай празника.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ