Нарцис /Narcissus/ е род от семейство Кокичеви, съставен от 60

Нарцис

Нарцис /Narcissus/ е жанр от семейство Кокичеви, формиран от 60 типа, произхождащи от умерените региони на Централна и Западна Европа, Западна Азия, Северна Африка. Много типове от рода от дълго време се ценят и се отглеждат като декоративни растения.

Един от най–известните пролетни типове е жълтият нарцис /Narcisus pseudonarcisus/, който съставлява многогодишна луковична билка. Луковицата е едра, яйцевидна, до 4 см в диаметър, покрита с тъмнокафяви, ципести, остарели листа. Стъблото доближава до 40 см височина и е леко сплескано. Листата са 4—6, приосновни, съвсем идентични по височина със стъблото, линейни, тъпи, леко набраздени, с ясно изразена междинна жила откъм долната страна.

Връхният влагалищен ципест лист е до 5 см дълъг. Цветът е приведен, индивидуален. Околоцветните листчета са 2—4 см дълги, широколанцетни до удължено - яйцевидни, светложълти, разперени. Коронката е яйченожълто обагрена, много едра, надълбоко звънчеста, съвсем равна на околоцветните листчета, по ръба вълнисто изрязана. Стълбчето е 4—5 мм по - дълго от тичинките. Плодът е кутийка. Жълтият нарцис цъфти от март до май. Той е публикуван в западната част на Средиземноморието, Англия, Белгия и други

У нас жълтият нарцис се култивира нашироко из градините в доста сортове, отличаващи се един от различен основно по размера на цветовете, формата и окраската, времето на разцвет и други Отглежда се в цялата страна като ранно цъфтяща декоративна билка, прекомерно постоянно в кичестата му културна форма, която се среща и в подивяло положение.

История на нарциса

Според една древногръцка легенда Нарцис бил доста хубав момък, наследник на речния господ Кефис и нимфата Лириопи. Слепият оракул Тирезий предсказал на родителите му, че тяхното дете ще доживее до дълбока напреднала възраст, единствено в случай че в никакъв случай не види лицето си. Много дами се опитвали да пленят сърцето на Нарцис, само че той бил апатичен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той отблъснал и нея.

Един от херувимите, който бил влюбен в грубо отхвърлената от Нарцис русалка, решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в личния си лик. И съумял, а Нарцис починал от обич по своето отражение, появило се на повърхността на речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които в този момент назоваваме нарциси.

Състав на нарцис

Цветовете на нарцис съдържат етерично масло. Надземната част съдържа фенантреновия алкалоид нарцисин, инулин, танини, горчиви субстанции и други Листата имат в състава си сцилиин, фитостерин, восъци, тлъсто масло, кверцетин и каротиноиди. От луковиците е изолиран нарциклазин — антимитотично вещество.

Отглеждане на нарцис

Нарцисите се усещат добре на слънчеви или леко засенчени места. Не харесват варовити и заблатени почви, най-успешно виреят на рохкава песъчливо - глинеста почва, наторена с прегорял оборски тор. Тези красиви цветя се нуждаят от щедро поливане без задържане на вода в почвата, изключително след цъфтежа, тъй като тогава в луковицата се залага бъдещият цвят. Засаждането на луковиците би трябвало да става през втората половина на септември до началото на октомври, защото тогава стартира началото на вегетацията след летния покой и под повърхността на почвата стартира да пораства новият летораст.

С рухването на ниските температури растежът стопира и се възобновява през пролетните месеци. След цъфтежа през април – май листата се резервират още известно време, фотосинтезират, натрупват аварийни хранителни субстанции в луковичните люспи. През юни листата засъхват, корените също и растенията навлизат в интервал на покой. Първото поддържане с минерални торове се прави при настъпване на вегетацията, второто при появяването на цветоносното стъбълце и третото в края на цъфтежа. В началото по - интензивно е азотното наторяване, а по-късно калиевото и фосфорното.

Поливането през вегетацията спомага за увеличение височината на цветоносното стъбълце, удължава интервала на разцвет и образуването на по-едри луковици. Растението се развъжда елементарно посредством обособяване на новите луковички, които зацъфтяват на втората - третата година. Дъщерните луковички се отделят от майчината луковица през втората половина на лятото. В края на лятото по - огромните се засаждат по-дълбоко, а дребните по-плитко. За разлика от лалетата и зюмбюлите, нарцисите могат да задържат до 5 години на едно и също място, без това да се отрази на цъфтежа и развиването им.

Събиране и предпазване на нарцис

За лечебни цели се използват цъфтящата надземна част на жълтия нарцис. Тя се събира през март и април. Орязва се цялата надземна част на растението по време на цъфтежа, като се внимава да не се смесват другите типове. Събраният материал се нарязва на части по 2–3 см и се суши допустимо най – скоро. За задачата се разстила на тъничък пласт върху рамки или се суши в сушилня при температура до 50 градуса. От 4 – 5 кг свежи билки се получава 1 кг сухи. Изсушената дрога се опакова в бали и се съхранява в проветриви и сухи пространства без достъп до директните слънчеви лъчи, надалеч от неотровните билки.

Ползи от нарцис

Жълтият нарцис оказва помощ при бронхит, бронхиален катар, астма, магарешка кашлица, диария, повръщане и други Билката има омекчаващо горните дихателни пътища деяние. Нарцисът има противокашличен и противовъзпалителен резултат, също по този начин спомага за втечняването на храчките. Дрогата потиска възбудните процеси в централната нервна система. Луковиците на нарциса се изследват като антивирусно средство и като лек против левкемията. В националната медицина те се употребяват при радикулит, мастит, абцес и конюктивит под формата на водни или спиртни извлеци. Етеричното масло от нарцис намира приложение в парфюмерийната индустрия.

Народна медицина с нарцис

Нашата национална медицина предлага следната рецепта за запарка от нарцис: 1 чаена лъжичка изсушена дрога се покрива с 300 мл вряща вода. Сместа се оставя 15 минути, след което се прецежда и се пие по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.

Можете да приготвите спиртен извлек от нарцис, като нарежете 100 г луковици на ситно и ги залеете с 0.5 литра алкохол или водка. Сместа се оставя да престои 10 дни на топло и мрачно място, като се разклаща, след което се пие по 30 мл 3 пъти на ден.

Българската национална медицина предлага следната рецепта с жълт нарцис при мастит и циреи: една луковица от нарцис се рендосва и се смесва с оризова каша в съответствие 1:1. След което със сместа се прави превръзка на засегнатото място и се сменя 2–3 пъти.

Ако страдате от хемороиди, можете да приложите кашичка от луковици от нарцис. Настъргва се 1 луковица и се разбърква със зехтин в съответствие 1:5. Сместа се оставя да престои към два дни и по-късно с нея се намазват засегнатите области преди лягане.