Да отричаш успехите на социализма, е малоумие
Народът създава, статистиката документира, ръководещият хайлайф проучва, прави оценка. Ние, елементарните хора, употребяваме оповестените числа и разбори в поддръжка на своите визии и хрумвания. Няма по какъв начин, аз селско-градският прогимназиален преподавател, комсомолски и профсъюзен деятел, да изобретявам числа и обстоятелства и да правя ранглисти, и то в международен мащаб в текста ми в бр. 17 на в. „ Ретро ”. /Б. р. сегашният текст на Желязко Делчев е във връзка оповестения в бр. 20 материал, в който различен четец на вестника оспорва изказванията на Делчев/.
Що се отнася до „ измислиците ” за огромните триумфи на социализма, желая да прибавя следното. Аз не съм измислил никакви числа и обстоятелства, с цел да потвърждавам, че по времето на строителството на социализма бяха реализирани в някои връзки неповторими достижения.
Да отричаш такива от тях като: цялостната трудова претовареност /та ние накарахме и ромите да учат и работят/, превъзмогването на неграмотността, безплатното обучение, опазването на здравето и обезпечаваната отмора на хората при минимални цени, значи да си безумен или да си изобщо без разум. Защото какво значи да почиваш и се лекуваш двадесет дни в лековит курорт като Банкя, Хисаря, Наречен и други за 11,20 лева, символичните цени на всички артикули и хиляди други неща.
А що се отнася до казуса с производството на пшеница и нейното място в класацията в света, в удостоверение на писаното ще посоча още няколко числа и обстоятелства взети от академичното издание написано от 62 учени, професори, общественици, политици и селскостопански експерти под надпис „ От Девети до Десети ”, издание от 2004 година При писането на моята публикация в „ Ретро ” употребих числа, обстоятелства, разбори и оценки основно на този групов труд. Та в него на стр. 749, в удостоверение за писаното от мен се показват следните извънредно значими числа и обстоятелства:
България
„ Територия – 110 995 кв.км
Част от международната суша – 0,83 %
Стопанисвана земя – 61 620 кв.км
Част от международния дял – 0, 28 %
Производство на пшеница – 1 % от международното произвеждане ”
Пшеница:
„ Добив от декар през 1989 година:
В света – 238 кг от дка
В България – 476 кг от дка
В 1999 г – пада на 280 кг/дка. ”
И още на стр. 369:
„ През 1967 година в Добруджа е реализиран рекордният междинен рандеман от 476 кг от дка пшеница на повърхност от 1 300 000 дка …, границата от 8 милиона тона зърно годишно е премината през 1982 година – годишният рандеман доближава 10 178 000 т. зърно. (Предполагам, че в тази цифра влиза и производството на царевица и ечемик). Средният рандеман от декар единствено на пшеницата е 463,4 кг за цялата страна. ”
Очевидно тези 10 178 000 тона зърно подреждат България на четвърто място в света. Вярно е, че в този момент производството на пшеница е надминало 5 400 000 тона (вероятно дружно с царевицата и ечемика). Но това демонстрира, че 30 години след 1989 година „ проспериращото ” капиталистическо частнособственическо произвеждане е достигнало едвам половината от създаденото при социализма. Същото може да се каже и за отглеждането на животни. Така е и във всички други браншове.
Искат или не желаят буржоазните апологети такава е картината в България в края на осемдесетте години, съгласно данните изнесени в груповия труд на българския хайлайф, а действително постигнатото да наричаш небивалица на някого, който и да е той, е просто неистина.
Ние, строителите на социализма, изведохме България на 29-о място в света с обща промишлена продукция 103 пъти по-висока от тази в 1939 година, с цел да я върне неолибералният капитализъм още веднъж на едно от последните места в света.
Желязко Делчев, София
Инфо: Ретро
