Остават броени дни до изстрелването на първата индийска мисия към Марс!
Напрежението се повишава!!! Индия е на прага пред първия си опит да реализира същинско междупланетно странствуване! Изстрелването на автоматизирана междупланетна станция към Марс остава планувано за 5 ноември, към 11:08 ч. българско време. Последните вести от Индия демонстрират, че тест на предстартовото преброяване беше изпълнен сполучливо на 31 октомври. Индия е сериозна галактическа мощ – ракетата-носител PSLV е извънредно надеждна и рядко се проваля, също така страната има към този момент осъществена задача до Луната – “Чандраян ”.
Тази фотография, направена на 31 октомври, демонстрира ракетата PSLV на стартовата площадка. В горната част на ракетата е инсталирана първата автоматизирана междупланетна станция на Индия, която би трябвало да се насочи към Марс. Photo credit: ISRO
В продължение на много дълго време Индия не предоставяше детайлна информация за задачата си до Марс, само че в последно време обществените връзки се трансформираха към положително. Вече са публикувани доста вести и фотоси както посредством формалния уеб страница ( isro.org ), по този начин и посредством Facebook страниците на ISRO. На страниците даже има часовник с назад преброяване.
Планът на задачата е следният: ракетата PSLV ще сложи автоматизираната междупланетна станция в първична орбита с перигей от 248 километра и разцвет от 23 000 километра. В рамките на идващия месец автоматизираната станция ще би трябвало да възпламени мотора си шест пъти, с цел да усили апогея. Накрая седмата маневра ще изпрати станцията на път към Марс. Пътешествието към Марс ще отнеме близо 10 месеца. Ако всичко е сполучливо, автоматизираната междупланетна станция ще дойде в орбита към планетата някъде през септември или октомври 2014 година.
На борда на станцията са инсталирани пет научни инструмента с общо тегло 15 кг. Разликата сред тази задача и лунната “Чандраян 1 ” е, че на “Чандраян 1 ” голяма част от научните принадлежности не бяха индийски, а предоставени от други страни. Дори и България разполагаше с инструмент, който измерваше галактическа радиация към Луната – “РАДОМ-7 ”. Индия в този момент, при тази задача, разчита единствено на локални принадлежности.
Всъщност, науката е на второстепенно място измежду целите на Индия. Основните цели на страната е да покаже, че е създала галактически уред, кадърен да излети и да доближи до Марс. Това единствено по себе си е огромно предизвикателство – в случай че Индия успее (гаранция за което няма), тя ще се трансформира в четвъртата страна (или обединяване от страни) след Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и страните от Европейската галактическа организация, изучавала Марс.
Инфо: Planetary Society
