Наименованието витамин се появява през 1912 г., след като американския

Наименованието витамин се появява през 1912 година, откакто американския биохимик от полски генезис Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува заболяването бери-бери и го назовава „ витамин “.
Витамините са нискомолекулни органични субстанции, нужни в минимални количества за естествената витална активност на индивида и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 година от съветския академик Николай Лунин. Днес са известни към 30 витамина. Влияят (пряко или като дейни съставки на ензими, нуклеотиди) на растежа, обмяната на веществата, функционалностите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и други Съдържат се най-вече в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини). Биват мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В).
Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни заболявания и други Недостигът или неналичието им води до болестни положения – хиповитаминоза и авитаминоза, несъразмерният банкет (главно на А и D) – до хипервитаминоза. Много витамини, употребявани като медикаменти, се получават посредством химичен и микробиологичен синтез.