Филмите, на които бихме връчили „Златен глобус“ тази година
Наградите „ Златен глобус “ са изключително вълнуващи тази година, тъй като за първи път в историята за тях е номинирана българка! изиграла облика на Тутар - дъщерята на основния воин във кино лентата " Борат 2 ", ще се бори за наградата за най-хубава актриса в комедия или мюзикъл. Другите претендентки са Мишел Пфайфър за " Френски излаз ", Аня Тейлър-Джой за " Ема ", Кейт Хъдсън за " Музика " и Розамунд Пайк за " Много ми пука ".
Очакваме с неспокойствие церемонията на 28 февруари, а до тогава ви предлагаме нашата селекция с любимци измежду номинираните филми. Те са от разнообразни жанрове, само че са еднообразно вълнуващи и са същинска кинематографична приятност за всеки кино почитател.
„ Бащата “
Филмът справедливо е номиниран в категориите за най-хубава кино драма и най-хубав сюжет. Главните настоящи лица във кино лентата също получиха номинации – за най-хубав артист в драма и Оливия Колман, изиграла неговата щерка, за най-хубава актриса в поддържаща роля. Защо „ Бащата “ е безспорен любимец на премиите тази година? Антъни Хопкинс рядко ни е разочаровал с превъплъщенията си на огромния екран, само че играта му в този филм демонстрира доколко владее актьорското майсторство.
Той играе Антъни (да, с героя споделят едно име) – 80-годишен мъж, измъчен от деменция, който постепенно, само че окончателно попада в клопката на забравата и последователно губи визия за всичко към себе си, в това число и за самия него. Въпреки това гордостта му не разрешава да одобри помощ от болногледач, а щерка му Ан към този момент губи самообладание и се усеща като че ли не може да продължи да живее обикновено поради татко си. За Антъни животът последователно губи своите цветове и имена, по тази причина той почва да се съмнява във всичко и всички. Неспособен да одобри, че остарява, той се трансформира в сборен облик на хората с млад дух, пристиснати от старостта и всичките й прилежащи провокации.
“Бащата ” е дебютният филм на френския публицист и драматург Флориан Зелер, eкранизация на неговата едноименна пиеса. Тя несъмнено е заслужила мястото си на огромния екран, тъй като съумява да опише историята през погледа на Антъни. Затова на моменти филмът е безреден, сцените са несвързани и даже самите предмети към него изненадващо сменят местата си. Сякаш сме на посетители в неговото замъглено схващане и следим живота през неговите очи...
Впечатли ни и още една драма – вижте на идната страница
Очакваме с неспокойствие церемонията на 28 февруари, а до тогава ви предлагаме нашата селекция с любимци измежду номинираните филми. Те са от разнообразни жанрове, само че са еднообразно вълнуващи и са същинска кинематографична приятност за всеки кино почитател.
„ Бащата “
Филмът справедливо е номиниран в категориите за най-хубава кино драма и най-хубав сюжет. Главните настоящи лица във кино лентата също получиха номинации – за най-хубав артист в драма и Оливия Колман, изиграла неговата щерка, за най-хубава актриса в поддържаща роля. Защо „ Бащата “ е безспорен любимец на премиите тази година? Антъни Хопкинс рядко ни е разочаровал с превъплъщенията си на огромния екран, само че играта му в този филм демонстрира доколко владее актьорското майсторство.
Той играе Антъни (да, с героя споделят едно име) – 80-годишен мъж, измъчен от деменция, който постепенно, само че окончателно попада в клопката на забравата и последователно губи визия за всичко към себе си, в това число и за самия него. Въпреки това гордостта му не разрешава да одобри помощ от болногледач, а щерка му Ан към този момент губи самообладание и се усеща като че ли не може да продължи да живее обикновено поради татко си. За Антъни животът последователно губи своите цветове и имена, по тази причина той почва да се съмнява във всичко и всички. Неспособен да одобри, че остарява, той се трансформира в сборен облик на хората с млад дух, пристиснати от старостта и всичките й прилежащи провокации.
“Бащата ” е дебютният филм на френския публицист и драматург Флориан Зелер, eкранизация на неговата едноименна пиеса. Тя несъмнено е заслужила мястото си на огромния екран, тъй като съумява да опише историята през погледа на Антъни. Затова на моменти филмът е безреден, сцените са несвързани и даже самите предмети към него изненадващо сменят местата си. Сякаш сме на посетители в неговото замъглено схващане и следим живота през неговите очи...
Впечатли ни и още една драма – вижте на идната страница
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ