„Мамо, това са внуците ти“ – каза синът ми, а аз едва не припаднах
Надявах се, че мога да бъда добра свекърва. Знаех, че от това зависи щастието на сина ми.
Когато за първи път видях Олга, я харесах. Красива, скромна, беше добра стопанка.
След известно време Оля се реалокира при нас. Нямах нищо срещу, тъй като разбирах, че синът ми няма да може да си разреши апартамент чартърен.
Потенциалната снаха ми помагаше в къщата и се отнасяше с почитание към мен. Разделихме и всички разноски на половина.Въздъхнах облекчено и взех решение, че имам шанс. Бях се сдобила със златна снаха!
Синът ми обаче се раздели с нея. Внезапно. Не ми изясни нищо – сподели, че са прекомерно разнообразни. Не съм се месила в живота му, с цел да не бъда последна. Дълбоко в себе си обаче се надявах, че ще се помирят. И тогава той докара вкъщи жена на години. Не с едно, а с две деца.
– Мамо, това са внуците ти! – сподели синът ми.
В този миг главата ми се завъртя. Не разбирах какво се случва. Да не би да се беше оженил тихомълком и да имаше деца? Как го е направил, откакто те са толкоз огромни?
Дамата се държеше като стопанка на дома надали не. Тя въобще не се смущаваше от мен и не се интересуваше от мен. Лиза от ден на ден ме изумяваше с наглостта си.
– Мамо, остани с децата. С Лиза отиваме на кино – сподели ми синът ми.
– И ги нахрани, че са гладни! – добави „ снахата “.
Тя затръшна вратата и ме остави с непознатите деца. Дори имената им не знаех.
Не желая непознати внуци. Искам мои. Родни. Които мога да обичам. Ако синът желае да живее с тази жена, дано отиде чартърен – аз няма да пребивавам под един покрив с нея.
А вие по какъв начин бихте постъпили на мое място?
