Съзнанието е едно от най-големите предизвикателства пред науката. Въпреки десетилетията

Съзнанието е едно от най-големите провокации пред науката. Въпреки десетилетията проучвания учените към момента не могат да дадат финален отговор по какъв начин тъкмо поражда способността ни да осъзнаваме себе си и света към нас.

Сега двама философи оферират концепция, която слага под въпрос едно от най-дълбоко вкоренените ни убеждения - че съзнанието е неразривно обвързвано с биологичния живот на Земята.

В публикация, представена от ScienceAlert, Ерик Швицгебел и Джереми Побер преглеждат опцията съзнанието да не е лимитирано до човешкия мозък или даже до организмите, еволюирали на нашата планета.

Вместо да се пробват да дадат нова формулировка на съзнанието, те задават по-фундаментален въпрос: належащо ли е то въобще да бъде обвързвано с познатите ни биологични структури?

Основата на тяхната теза е концепцията за така наречен „ еластичност на субстрата “. Според нея разсъдъкът и съзнанието не зависят безусловно от съответния материал, от който е построена една система.

Философите дават елементарен образец: чаша може да бъде направена от стъкло, пластмаса или метал, само че функционалността ѝ остава същата. По същия метод една и съща музика може да се съхранява на разнообразни носители.

Според тях съзнанието също може да бъде развой, кадърен да поражда върху разнообразни „ носители “, а освен в човешкия мозък.

Тази концепция става още по-интригуваща на фона на мащабите на Вселената.

Според актуалните оценки съществуват към един трилион галактики, а планетите са извънредно публикувани. На тази база създателите допускат, че в галактическата история евентуално са съществували най-малко хиляда софтуерно развити цивилизации.

Ако животът е възниквал при толкоз разнообразни условия, наподобява малко евентуално всички рационални същества да са построени по един и същи биологичен модел.

Затова Швицгебел и Побер считат, че съзнанието може да се демонстрира във форми, които са изцяло непознати за индивида.

В поддръжка на тезата си учените формулират така наречен „ Коперников принцип на съзнанието “.

Подобно на революцията, стартирана от Николай Коперник, когато Земята престава да бъде считана за център на Вселената, те допускат, че може би и човешкото схващане не е неповторим и централен феномен в космоса.

Авторите назовават противоположната концепция „ тероцентризъм “ - убеждението, че единствено изискванията на Земята са способни да породят схващане.

Темата неизбежно води до въпроса дали изкуственият разсъдък в миналото би могъл да стане умишлен.

Тук двамата философи не са изцяло единомислещи.

Джереми Побер предизвестява, че даже съзнанието да може да съществува върху разнообразни материални основи, това не значи автоматизирано, че актуалните компютри са способни да го развият.

Швицгебел обаче счита, че в случай че приемем опцията съзнанието да не е лимитирано до биологията, става все по-трудно да отхвърляме машините само тъй като са построени от силиций, а не от кафези.

Според него същинският въпрос не е дали машините могат да копират човешкия мозък, а дали някои типове комплицирани системи въобще могат да развият личен индивидуален опит.

Засега науката няма финален отговор. Но в случай че тази концепция се окаже вярна, тя би трансформирала освен визиите ни за извънземния живот, а и самото схващане за това какво значи да бъдеш умишлен.

Превод: GlasNews