Ямабуши - японските аскети на планината
Над просторните равнини Шонай в Япония се издигат три върха, известни като Дева Сандзан. Почитани за тяхната святост, хубост и недопечен дух, трите върха - Хагуро, Гасан и Юдоно, се считат за знак на прераждането и от над 1500 години са посещавани от пилигрими и пътешественици. Песен на невидими птици и звънтене на камбанки съпровождат каменната пътека сред кедрите в античната гора. Зовът на хорагай - обичаен рог, изработен от раковина, известява за идването на ямабуши. Облечени в бяло, те изникват от мъглата - представители на малко известна японска фракция, която от епохи боготвори тези сурови планини.
Много преди светът да полудее по горските " бани " (по прилика със слънчевите), ямабуши употребяват потапянето в гората в комбиниране със строга дисциплинираност, с цел да търсят духовно прераждане. Тяхната религия се споделя хагуро шугендо. Тази неповторима за Япония вяра се основава на детайли от шинтоизъм, таен будизъм, тао и шаманизъм.
Когато будизмът доближава Япония, привнесен от Корея в шести век, за императорската институция поражда проблем - макар че новата вяра е сполучлив инструмент за налагане на мощна, централизирана власт, императорската династия към този момент е надълбоко обвързвана с божествения си генезис в шинтоистките обичаи, който води директно до богинята на слънцето Аматерасу. Вместо да остави едната вяра да потопи другата, имперският двор взема решение да разреши на двете религии да съществуват дружно и да еволюират до шугендо.
Ямагата се намира в Тохоку, най-северната част на остров Хоншу. Районът е изолиран, планински и постоянно тук падат най-тежките снеговалежи в Япония. Това е земя, разказана от хайку поета Мацуо Башо в книгата му " Тесният път към дълбокия север " (1689). Свещения си статут трите върха получават още през 593 година от новата епоха, когато принц Хачико построява светилища на всеки от тях, с цел да бъдат те населявани от боговете и по този начин да се подсигурява мир и разцвет за района.
Тези планини и другите високи елементи на Япония са обичайният дом на ямабуши. В тях те прекарват години наред, подлагайки се на странна форма на самомумифициране, с цел да се трансфорат в Сокушинбуцу - жив буда. Този развой изисква най-малко 1000 дни аскетичен режим, в който ямабуши се подлагат на непоколебим пост. Традицията е неразрешена преди повече от 100 години.
Днес в Япония има към 6000 ямабуши и не всеки от тях е японец - сектата се радва на голям интерес измежду днешните цифрови бизнесмени. Аскетичният живот в суровата планина се счита за път към просветлението, а другият свят на гората символизира събличането на светския живот - оттова и белите одежди широшозоку, с които ямабуши се отличават и които обичайно са се употребили за обличане на мъртвите, изяснява пред Би Би Си Ямабуши Казухиро, лидер и преподавател в Дева Сандзан.
За да стане ямабуши, човек би трябвало да премине едноседмичен обред,
чието естество е загадка,
само че се знае, че включва медитация под водопад, нощни обиколки в гората и посещаване на планинските обиталища на боговете, както и молебствия към тях. След това посвещение изборът какъв брой интензивно да се поддържа връзка със свещените планини е самостоятелен. Повечето ямабуши вършат едноседмичния обред всяка година. Някои от тях, като учителят Йошино, са потомствени ямабуши - той е 13-о потомство и през днешния ден оглавява Хагуро Ямабуши.
Дева Сандзан (буквално значи трите върха на Дева) става известен регион за поклонници преди 1400 години. В тези времена принц Хачико оказва помощ за освобождение на локалното земеделско население от чумата. След 100 дни в усамотена молитва за завършек на чумата, принцът получава привидение, че би трябвало да накладе огромен огън. Той предава посланието на селяните, които изгарят огромно плашило на дявол и съумяват да прогонят чумата.
По време на ерата Едо (1603-1868) поклонничеството в Дева Сандзан става известно поради поверието, че оказва помощ за възвръщане на младежките сили. Сред тези, които идват да катерят тези върхове, има и самураи, а изкачването оказва се като Пътуване към прераждането.
Миналата година
пандемията възроди интереса към ритуалите
на ямабуши освен поради усамотението измежду природата, само че и тъй като хората още веднъж търсят помощ от принц Хачико. През май 2020 година в Дева Сандзан бе извършен специфичен огнен фестивал за завършек на пандемията. Междувременно растящият интерес от чужбина към планинските медитации убеждава жреците на сектата да стартират да оферират за пръв път встъпление в нейните тайнства на британски. Днес разпоредбите, които следват ямабуши, са същите, каквито са били от епохи. Единствената разлика е, че всеки към този момент може да се причисли към тях.
През 2019 година няколко хиляди души минават посвещението. Курсовете се оферират в еднодневен, двудневен и четиридневен вид с настаняване в шукубо - поклоннически хижи, пръснати в подножието на връх Хагуро. Участниците би трябвало да вървят в безмълвие през целия курс на посвещение. Телефоните, часовниците, писането и четенето са неразрешени, както и миенето на зъби.
През цялото посвещение е
разрешена единствено една дума
Когато учителят ви предава инструкциите, би трябвало да отвърнете с " укетамоу " (приемам). Това не е просто единодушие, а урок човек да приема всичко такова, каквото е и да съществува в сегашния миг, споделят минали курса. Изпитанието може да наподобява мъчно за днешните цифрови хора, само че задачата му е човек да надскочи навиците си на мислене и деяние. " Искаме човек да се изправи пред себе си, да огледа краката, върху които стои, и да почувства връзка с природата, общността и света - споделя учителят Майко Ито. - Когато се опознаеш, започваш да мислиш какво искаш да правиш, какво би трябвало да направиш и по какъв начин да бъдеш най-полезен. "
За ямабуши всеки от трите върха е друга стъпка по пътя към прераждането. Хагуро е сегашното и там хората се молят за благополучие. Гасан - лунната планина, е предишното, където почиват духовете на предците. Тук хората се молят за спокоен път в отвъдното. Юдоно е бъдещето, мястото на прераждането.
Поклонничеството постоянно потегля от огромната алена тории - портата в подножието на върха. Тези ритуални врати означават входа към свещени места, населявани от боговете. Висок едвам 414 м, Хагуро е единственият връх, отворен за посещаване целогодишно. Другите два са по-високи и непристъпни в сезона на снеговете.
На Хагуро има
превъзходна 5-етажна дървена пагода,
която се издига на 30 м височина измежду дърветата, съвсем като естествено продължение на гората. На няколко метра от нея се издига не по-малко впечатляващият Джиджи-суги - Дядо Кедър. Смята се, че дървото е на повече от 1000 година Въжето шименава отбелязва неговия заветен статут (в шинтоизма и шугендо се има вяра, че дърветата, камъните, реките и други естествени дадености са обиталища на божества).
Оттук към върха води забележителна пътека от 2446 каменни стъпала. Пътеката, дълга към 1.7 км, датира от 1648 година и е оградена от 580 кедъра, някои на повече от 600 години. Потапянето в тишината измежду тези превъзходни стражи пречиства мозъка и прилича медитацията. Както споделя учителят Йошино: " напущаме себе си в природата и реализираме мир в мозъка си ". Накрая поклонникът стига до Санджин Госайден - светилище на трите божества, най-почитано измежду ямабуши. Неговият сламен покрив е над 2 м пълен - споделят, че е най-големият в Япония.
Вторият връх - Гасан, е най-високият със своите 1984 м. Трите върха са свързани с дълъг било, от който се разкриват ослепителни гледки към покрайнината. С откритите си пасбища и свежи ветрове Гасан е цялостна диаметралност на дълбоките гори на Хагуро. Тук хилядите алпийски цветя на блатата Мидагахама карат сърцето да се усмихва.
Но
най-силни чувства предлага Юдоно,
високият 1504 м връх на бъдещето, който се счита за най-свещеният от трите. По средата на пътя тук има медночервена канара, от която блика парещ извор. Това място е толкоз свято, че снимането е неразрешено. Човек няма право даже да споделя в детайлности какво е видял в това светилище, което се счита за мястото на прераждането. Както написа Башо:
Не мога да приказвам за Юдоно,
само че погледнете какъв брой е мокър
ръкавът ми от сълзи.
Това, което виделите този извор могат да споделят, е, че на това място има превъзходен двоен водопад, който с тътнеж се изсипва в езеро измежду скалите. Тук поклонникът би трябвало да застане под ледената вода и да си каже една сутра, след което с " Укетамо! " на уста да влезе в езерото. Тази част от ритуала се извършва единствено през лятото, тъй като през останалото време температурата е прекомерно ниска даже за най-обръгналите аскети. Но без значение от възрастта, качествата и събитията стремежът е един - обратно към природата, обратно към себе си.
Много преди светът да полудее по горските " бани " (по прилика със слънчевите), ямабуши употребяват потапянето в гората в комбиниране със строга дисциплинираност, с цел да търсят духовно прераждане. Тяхната религия се споделя хагуро шугендо. Тази неповторима за Япония вяра се основава на детайли от шинтоизъм, таен будизъм, тао и шаманизъм.
Когато будизмът доближава Япония, привнесен от Корея в шести век, за императорската институция поражда проблем - макар че новата вяра е сполучлив инструмент за налагане на мощна, централизирана власт, императорската династия към този момент е надълбоко обвързвана с божествения си генезис в шинтоистките обичаи, който води директно до богинята на слънцето Аматерасу. Вместо да остави едната вяра да потопи другата, имперският двор взема решение да разреши на двете религии да съществуват дружно и да еволюират до шугендо.
Ямагата се намира в Тохоку, най-северната част на остров Хоншу. Районът е изолиран, планински и постоянно тук падат най-тежките снеговалежи в Япония. Това е земя, разказана от хайку поета Мацуо Башо в книгата му " Тесният път към дълбокия север " (1689). Свещения си статут трите върха получават още през 593 година от новата епоха, когато принц Хачико построява светилища на всеки от тях, с цел да бъдат те населявани от боговете и по този начин да се подсигурява мир и разцвет за района.
Тези планини и другите високи елементи на Япония са обичайният дом на ямабуши. В тях те прекарват години наред, подлагайки се на странна форма на самомумифициране, с цел да се трансфорат в Сокушинбуцу - жив буда. Този развой изисква най-малко 1000 дни аскетичен режим, в който ямабуши се подлагат на непоколебим пост. Традицията е неразрешена преди повече от 100 години.
Днес в Япония има към 6000 ямабуши и не всеки от тях е японец - сектата се радва на голям интерес измежду днешните цифрови бизнесмени. Аскетичният живот в суровата планина се счита за път към просветлението, а другият свят на гората символизира събличането на светския живот - оттова и белите одежди широшозоку, с които ямабуши се отличават и които обичайно са се употребили за обличане на мъртвите, изяснява пред Би Би Си Ямабуши Казухиро, лидер и преподавател в Дева Сандзан.
За да стане ямабуши, човек би трябвало да премине едноседмичен обред,
чието естество е загадка,
само че се знае, че включва медитация под водопад, нощни обиколки в гората и посещаване на планинските обиталища на боговете, както и молебствия към тях. След това посвещение изборът какъв брой интензивно да се поддържа връзка със свещените планини е самостоятелен. Повечето ямабуши вършат едноседмичния обред всяка година. Някои от тях, като учителят Йошино, са потомствени ямабуши - той е 13-о потомство и през днешния ден оглавява Хагуро Ямабуши.
Дева Сандзан (буквално значи трите върха на Дева) става известен регион за поклонници преди 1400 години. В тези времена принц Хачико оказва помощ за освобождение на локалното земеделско население от чумата. След 100 дни в усамотена молитва за завършек на чумата, принцът получава привидение, че би трябвало да накладе огромен огън. Той предава посланието на селяните, които изгарят огромно плашило на дявол и съумяват да прогонят чумата.
По време на ерата Едо (1603-1868) поклонничеството в Дева Сандзан става известно поради поверието, че оказва помощ за възвръщане на младежките сили. Сред тези, които идват да катерят тези върхове, има и самураи, а изкачването оказва се като Пътуване към прераждането.
Миналата година
пандемията възроди интереса към ритуалите
на ямабуши освен поради усамотението измежду природата, само че и тъй като хората още веднъж търсят помощ от принц Хачико. През май 2020 година в Дева Сандзан бе извършен специфичен огнен фестивал за завършек на пандемията. Междувременно растящият интерес от чужбина към планинските медитации убеждава жреците на сектата да стартират да оферират за пръв път встъпление в нейните тайнства на британски. Днес разпоредбите, които следват ямабуши, са същите, каквито са били от епохи. Единствената разлика е, че всеки към този момент може да се причисли към тях.
През 2019 година няколко хиляди души минават посвещението. Курсовете се оферират в еднодневен, двудневен и четиридневен вид с настаняване в шукубо - поклоннически хижи, пръснати в подножието на връх Хагуро. Участниците би трябвало да вървят в безмълвие през целия курс на посвещение. Телефоните, часовниците, писането и четенето са неразрешени, както и миенето на зъби.
През цялото посвещение е
разрешена единствено една дума
Когато учителят ви предава инструкциите, би трябвало да отвърнете с " укетамоу " (приемам). Това не е просто единодушие, а урок човек да приема всичко такова, каквото е и да съществува в сегашния миг, споделят минали курса. Изпитанието може да наподобява мъчно за днешните цифрови хора, само че задачата му е човек да надскочи навиците си на мислене и деяние. " Искаме човек да се изправи пред себе си, да огледа краката, върху които стои, и да почувства връзка с природата, общността и света - споделя учителят Майко Ито. - Когато се опознаеш, започваш да мислиш какво искаш да правиш, какво би трябвало да направиш и по какъв начин да бъдеш най-полезен. "
За ямабуши всеки от трите върха е друга стъпка по пътя към прераждането. Хагуро е сегашното и там хората се молят за благополучие. Гасан - лунната планина, е предишното, където почиват духовете на предците. Тук хората се молят за спокоен път в отвъдното. Юдоно е бъдещето, мястото на прераждането.
Поклонничеството постоянно потегля от огромната алена тории - портата в подножието на върха. Тези ритуални врати означават входа към свещени места, населявани от боговете. Висок едвам 414 м, Хагуро е единственият връх, отворен за посещаване целогодишно. Другите два са по-високи и непристъпни в сезона на снеговете.
На Хагуро има
превъзходна 5-етажна дървена пагода,
която се издига на 30 м височина измежду дърветата, съвсем като естествено продължение на гората. На няколко метра от нея се издига не по-малко впечатляващият Джиджи-суги - Дядо Кедър. Смята се, че дървото е на повече от 1000 година Въжето шименава отбелязва неговия заветен статут (в шинтоизма и шугендо се има вяра, че дърветата, камъните, реките и други естествени дадености са обиталища на божества).
Оттук към върха води забележителна пътека от 2446 каменни стъпала. Пътеката, дълга към 1.7 км, датира от 1648 година и е оградена от 580 кедъра, някои на повече от 600 години. Потапянето в тишината измежду тези превъзходни стражи пречиства мозъка и прилича медитацията. Както споделя учителят Йошино: " напущаме себе си в природата и реализираме мир в мозъка си ". Накрая поклонникът стига до Санджин Госайден - светилище на трите божества, най-почитано измежду ямабуши. Неговият сламен покрив е над 2 м пълен - споделят, че е най-големият в Япония.
Вторият връх - Гасан, е най-високият със своите 1984 м. Трите върха са свързани с дълъг било, от който се разкриват ослепителни гледки към покрайнината. С откритите си пасбища и свежи ветрове Гасан е цялостна диаметралност на дълбоките гори на Хагуро. Тук хилядите алпийски цветя на блатата Мидагахама карат сърцето да се усмихва.
Но
най-силни чувства предлага Юдоно,
високият 1504 м връх на бъдещето, който се счита за най-свещеният от трите. По средата на пътя тук има медночервена канара, от която блика парещ извор. Това място е толкоз свято, че снимането е неразрешено. Човек няма право даже да споделя в детайлности какво е видял в това светилище, което се счита за мястото на прераждането. Както написа Башо:
Не мога да приказвам за Юдоно,
само че погледнете какъв брой е мокър
ръкавът ми от сълзи.
Това, което виделите този извор могат да споделят, е, че на това място има превъзходен двоен водопад, който с тътнеж се изсипва в езеро измежду скалите. Тук поклонникът би трябвало да застане под ледената вода и да си каже една сутра, след което с " Укетамо! " на уста да влезе в езерото. Тази част от ритуала се извършва единствено през лятото, тъй като през останалото време температурата е прекомерно ниска даже за най-обръгналите аскети. Но без значение от възрастта, качествата и събитията стремежът е един - обратно към природата, обратно към себе си.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ