Над град Куклен в Родопите, недалеч от Пловдив, се намира

Над град Куклен в Родопите, близо до Пловдив, се намира манастирът " Св.св. Козма и Дамян ", прочут и като първата психиатрия в Европа в Средновековието. И до през днешния ден в притвора на една от двете църкви могат да се видят окови, свързани с вкопан в земята пълен синджир. Навремето са били 12. Душевно болните са били оковавани в тях и са оставали да пренощуват в църквата. Сутринта монасите им четяли молебствия, а след това са ги водили до аязмото, с цел да ги обливат с лековита вода. Първият ден обливането е продължавало, до момента в който монахът броял до две. На другия ден продължавал до три. Така всеки ден с едно число от горната страна. Краят на " лечението " настъпвал, когато монахът стигнел до 2000. Според легендите, този вид психиатрично лекуване е давал резултат през ХIV век.

Седем века по-късно в областта на лекуването на душевно болните България към момента брои. Това е констатация на европейски отчети не от през днешния ден. То се вижда. И по-важното: усеща се от всички, които са наранени по някакъв метод.

Научна фантастика ли е промяната на психиатричната помощ?

От години се приказва за промяна в психиатрията. Говоренето обаче се изчерпва или с поправки тук-таме, или със страховити репортажи. Преди дни на уеб страницата на Министерството на здравеопазването бе качена за публично разискване нова Стратегия за психиатричната помощ с десетгодишен небосвод. Подобно на тази отпреди седем години, тя също стартира с деинституциолизацията на болните, само че, за разлика от преди, този път има съответни числа и оферти. Оценена почти на 600 милиона лв., тактиката има за цел да промени главния проблем на психиатричната помощ - фрагментарността. В нея се планува до 2024 година да бъдат разкрити центрове за психологично здраве в седемте регионални центрове, където сега няма такива - Видин, Монтана, Габрово, Кюстендил, Силистра, Шумен и Перник. След 10 години би трябвало да има мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в непрекъсната връзка с психиатричните стационарни служби във всяка община. Стратегията планува и разкриване на детски психиатрични клиники към университетските лечебни заведения, както и повишение заплатите на медицинския личен състав. Предвижда се и единна осведомителна система. Възможно ли е всичко това?

" Ако не съм вярвал, че промяната е осъществима, нямаше да качим тактиката на уеб страницата на министерството ", сподели пред Дойче Веле министърът на опазването на здравето доктор Костадин Ангелов. " Първото ми работно място, обвързвано с медицината, беше като санитар в Психиатричната клиника на Александровска болница. Аз съм се заел персонално от първия ми ден на министър ", добява той.

Само 500 психиатри в България

В това желаят да имат вяра и редовите психиатри. В България те не са толкоз доста - единствено 500 за цялата страна. Тази сфера на медицината остана отвън клиничните пътеки, тя се финансира по различен метод и на процедура изостана в заплащането, от време на време с пъти спрямо други специалности. Оттам идва и един от първите огромни проблеми, които промяната би трябвало да реши - фрагментите. Държавните психиатрични лечебни заведения са на исторически бюджет, който е оневинен дотолкоз, доколкото обичайните психиатрични заболявания нормално се демонстрират в едни рамки без значение от поколенията. Дали обаче се държи сметка за новите патологии? Различното от предишното са увеличеният брой деменции при възрастните пациенти и лавината от разстройства при децата и младите - аутизъм в целия му набор, хранителни разстройства, зависимости. Точно тук нещата в действителност висят на един тъничък косъм, тъй като детските психиатри у нас са общо 22 и са съсредоточени в София и огромните градове, а претенденти за специализация в тази област мъчно се намират. Има единствено една детска психиатрична клиника. Преди година огромен план по Норвежкия финансов механизъм е оказал помощ за образованието на лекари и медицински личен състав за помощ в аутистичните положения, споделя министър Ангелов, който прибавя: " Разчитаме и в бъдеще на европейски планове ".

Днес положението е сериозно

Новата тактика идва в миг, когато нещата в действителност са сериозни. В Отделението за зависимости в най-голямата държавна психиатрична болница в страната  " Д-р Георги Кисьов " в Раднево има 60 кревати, а пациентите рядко падат под 50. Лекарите са двама, сестрите - малко повече. Завеждащият отделението доктор Иван Добринов прави оценка тактиката като " научна фантастика ", само че прибавя, че ще е доста благополучен тя да се случи. Само че и в предходни тактики са залагани сходни планове, само че нищо не се случва, с изключение на някой различен ремонт на постройката. " Деинституциолизацията се повтаря като мантра ", споделя той. Липсата на единна осведомителна система слага медиците пред големи компликации. " Полицията или Спешна помощ ни карат пациент, който е в ступор. Няма никакви данни дали е бил на лекуване, по какъв начин е лекуван, какво е било положението му. Всеки път се стартира изначало. По-скоро направени неща се скапват. "

Зарязан от десетилетия градеж на нова постройка в границите на Държавната психиатрична болница в РадневоСнимка: Vesselina Bozhilova/DW

Преди години в Пловдив беше основано поделение за детокс при наркозависимости, само че след въвеждането на метадона, то беше закрито. Буквално на другия ден. На процедура на никое място, с изключение на в държавните психиатрични лечебни заведения или против солидно заплащане в някои от частните практики не може да се окаже помощ на човек, който е спрял да използва опиати и е в абстиненция. А за годините, след като отделението го няма, събитията се трансформираха: много повече малолетни стигат до психотични епизоди след приложимост на синтетична дрога, доста повече имат потребност от здравна помощ, а нея я няма.

" Работим на сляпо "

Ако се реализира промяната в оферти текст, всеки регионален град ще има Център за психологично здраве сходно на този в Пловдив. Какви обаче са уловките и там? " Ние следим положението на пациентите... в случай че те дойдат сами или околните им ги доведат. Ако има подкрепяща среда, болният се лекува. Ние обаче нямаме право да му изписваме скъпоструващите медикаменти, а го насочваме към персоналния му доктор, който да му издаде направление и той да отиде в частна психиатрична процедура, където да му ги изпишат. И там съответно да заплати приема ", разказва д-р Теодора Арабаджиева от ЦПЗ - Пловдив.

Тя акцентира, че подобен увъртян път е комплициран и за здрав човек, камо ли за психологично болен. " Финансирането на поликлиничната ни част идва от субсидирането на стационарните кревати. Поемаме незабавните случаи от цялата област. Освен това при издаване на позволение за оръжие се желае информация от нас дали индивидът е на доклад. Скоро имаше случай, в който стана ясно, че при нас го няма, само че от Национален осигурителен институт излезе цялостен поменик от епикризи с диагнози от частните практики. На него са му дали позволение и той има револвер. От друга страна пък на доклад се водят деца с поправими недостатъци, лекувани, примерно от логоневроза, които към този момент като възрастни не могат да постъпят на работа поради елементарния факт, че ги има в нашите регистри. Работим на сляпо ".

Жоро и Николай от Пловдив

Подкрепящата среда за психологично болния се оказва прекомерно основна в тази област на медицината. За по-добра илюстрация какво значи тя, ще опишем нактартко два случая със сходна диагноза. И в двата случая става дума за млади мъже. Жоро има майка, която също е с душевен отклонения и на процедура не може да се грижи за него. От години Жоро обикаля улиците като Форест Гъмп, гол до кръста и необут през лятото, зъзнещ през зимата. Не е нападателен, понякога попада в болница, където го постягат. Когато излезе, потегля отново да обикаля. Състоянието му само се утежнява.

Подкрепящата среда за психологично болния е извънредно важнаСнимка: Vesselina Bozhilova/DW

Николай отключи шизофрения след приложимост на опиати. Има загрижени родители. След няколко години лекуване в болница и вкъщи, след прецизно осъществяване на постоянни прегледи и банкет на лекарства той води естествен живот. Завърши висше обучение, работи.

Би трябвало и за Жоро някой да следи дали си пие медикаментите, къде живее, храни ли се, посещава ли постоянно доктор. Това се назовава " следене на случая " и се реализира от обществени служащи. Но у нас това е замряло от десетилетия. Няма го. Вместо това, от време на време по медиите гръмва репортаж по какъв начин съседи гонят от блока си психологично болна жена, тъй като не устоят на пристъпите ѝ. Има изявления във Facebook, които демонстрират някой тежък случай и положителни хора се юрват да оказват помощ, дори от време на време съумяват. Крайният резултат като цяло зависи от прекомерно доста случайности. Затова и отчетите от чужбина ни показват като неприятен образец.

Дали ще се случи промяната в психиатричната помощ, ще забележим. Самата общественост е разграничена, по тази причина няма да е елементарно. Но е несъмнено, че от нея има потребност. И то не от в този момент. И нека да стане по-бързо, а не да броим от 1 до 2000 както през ХIV век. Защото България е извънредно закъсняла.