Доброволци спасиха паметници на културата
Над 20 доброволци за броени дни върнаха блясъка на две старинни порти на здания - монументи на културата, по основната улица на Велико Търново. Художници, архитекти, създатели, IТ експерти, запалянковци и публично ангажирани персони взели участие в плана на арх. Радомир Данков. Той цели да избави скъпите вековни двери, пазещи духа и атмосферата на Старо Търново.
Идеята на Данков, осъществена за фестивала “48 часа Варуша юг ”, тръгнала от предходното издание на събитието и друго предизвикателство. Тогава Анета Тенекеджийска направи карта на няколко порти на къщи и публични здания в квартала. После ги включи в игра, която предизвика търновци и гостите на града и на фестивала да ги потърсят и да видят какъв брой са красиви.
-->
“Решихме, че това ще бъде положително продължение. От игра да преминем в действителна промяна, реституция и запазване на тези порти. Сигурен съм, че откакто към този момент са във типа, който постигнахме, те са предпазени. Не от закона, а от силата, която е вложена в тях. Станаха доста атрактивни и съм уверен, че
няма да бъдат подменени с пластмасови, метални
или каквито и да е. Ще останат достоверните порти ”, изяснява Данков.
Като човек, отдаден на опазването и грижата за архитектурното завещание, той се надява направеното да е стадий от цялостната реституция на постройките. За да избере тези две порти, взел поради достоверния им тип, съобразил и да бъдат в такова положение, че да могат да бъдат избавени и също така да бъдат на здания, които имат съхранена визия.
“Ако приемем, че това е първа стъпка в цялостната реституция, да можем да продължим по-късно и в по-голям мащаб. Другото, което сме търсили - да бъдат на по-видимо място, защото положителният образец заразява. Други хора
към този момент започнаха да питат може ли да реставрираме и тяхната врата,
какъв брой ще коства ”, споделя архитектът.
На финалната среща на фестивала споделил, че в случай че би трябвало да остойностят труда, който са вложили, той е не по-малко от 8000 лева, и то стандартна строителна работа. Специфичната реституция би коствала към 5000 лева на врата.
Двете представителни порти на основната улица “Стефан Стамболов ” са на възраст към и над 100 година “Едната постройка е от 1895 година Построена е от занаятчия Стоян Герганов, който е построил голяма част от къщите по основната улица. Нейните планове са съхранени в Държавния списък, което също е доста скъпо. Може да се опише една доста по-пълна, богата и писмено достоверна история за къщата ”, споделя Данков.
Още в истинските проекти на къщата цялото партерно помещение е магазин.Тя е на два етажа откъм равнището на основната улица и на четири - към река Янтра. В началото е била къщата на Панайот Хаджипанайотов, имала е вход и в профил за жилищната част, а в действителност централният вход е бил входът на магазина. Арх. Данков допуска, че вратата на старинната къща е поставена малко по-късно след построяването ѝ, защото стилистиката на детайлите приказва по-скоро за интервала при започване на XX в.
Другата къща - на метри по-надолу в посока Царевец, е
от времето на сецесиона
в архитектурата в България - сред 1920-1930 година “Както архитектурата на тези здания, по този начин и самите порти са доста скъпи с това, че са извънредно красиви. Изработени са на ръка, с орнаменти, и това ги прави неповторими. Никоя от тях не се повтаря на никое място. Освен това те са част от цялостния образ на постройките. Не е все едно дали е дървена, с решетки и дърворезба, направена съответно за архитектурата на тази постройка или някаква пластмасова врата ”, показва експертът.
10 дни лишила главната работа по вратите, с цел да наподобяват те както при започване на предишния век. По тях имало доста ремонти и промени. Върху вратата на по-младата постройка имало най-малко 4–5 пласта багра, заличили горната част на детайлите. Другата врата била в много по-добро положение, само че от нея са били демонтирани дървените решетки на прозорците, които, за благополучие, притежателят е запазил.
“Без доброволци щеше да е невъзможно,
защото този развой изисква голямо количество ръчен труд. Някой са мои познати, други са от екипа на фестивала “Варуша юг ” - все дейни жители, бяха суперентусиазирани. А след претърпяното всички сме доста по-близки - към този момент другари и съидейници ”, удовлетворен е Данков.
Сред доброволците имало работещи в IТ сферата, изкушени от опцията да работят със личните си ръце. Нещо друго от боравене с мишка и клавиатура. Мотивирали и притежателите да се включат. И те към този момент знаят каква полезност имат.
“Хубаво е за финалния развой да си работил с четка и да имаш живописен нюх, само че в действителност работата не е толкоз профилирана, че да не може да я свърши всеки след малко образование. Много беше забавно, че имаше мъже, които не бяха хващали виброшлайф и ъглошлайф, за разлика от множеството дами, които в действителност бяха работили с всички принадлежности.
Идеята на Данков, осъществена за фестивала “48 часа Варуша юг ”, тръгнала от предходното издание на събитието и друго предизвикателство. Тогава Анета Тенекеджийска направи карта на няколко порти на къщи и публични здания в квартала. После ги включи в игра, която предизвика търновци и гостите на града и на фестивала да ги потърсят и да видят какъв брой са красиви.
-->
“Решихме, че това ще бъде положително продължение. От игра да преминем в действителна промяна, реституция и запазване на тези порти. Сигурен съм, че откакто към този момент са във типа, който постигнахме, те са предпазени. Не от закона, а от силата, която е вложена в тях. Станаха доста атрактивни и съм уверен, че
няма да бъдат подменени с пластмасови, метални
или каквито и да е. Ще останат достоверните порти ”, изяснява Данков.
Като човек, отдаден на опазването и грижата за архитектурното завещание, той се надява направеното да е стадий от цялостната реституция на постройките. За да избере тези две порти, взел поради достоверния им тип, съобразил и да бъдат в такова положение, че да могат да бъдат избавени и също така да бъдат на здания, които имат съхранена визия.
“Ако приемем, че това е първа стъпка в цялостната реституция, да можем да продължим по-късно и в по-голям мащаб. Другото, което сме търсили - да бъдат на по-видимо място, защото положителният образец заразява. Други хора
към този момент започнаха да питат може ли да реставрираме и тяхната врата,
какъв брой ще коства ”, споделя архитектът.
На финалната среща на фестивала споделил, че в случай че би трябвало да остойностят труда, който са вложили, той е не по-малко от 8000 лева, и то стандартна строителна работа. Специфичната реституция би коствала към 5000 лева на врата.
Двете представителни порти на основната улица “Стефан Стамболов ” са на възраст към и над 100 година “Едната постройка е от 1895 година Построена е от занаятчия Стоян Герганов, който е построил голяма част от къщите по основната улица. Нейните планове са съхранени в Държавния списък, което също е доста скъпо. Може да се опише една доста по-пълна, богата и писмено достоверна история за къщата ”, споделя Данков.
Още в истинските проекти на къщата цялото партерно помещение е магазин.Тя е на два етажа откъм равнището на основната улица и на четири - към река Янтра. В началото е била къщата на Панайот Хаджипанайотов, имала е вход и в профил за жилищната част, а в действителност централният вход е бил входът на магазина. Арх. Данков допуска, че вратата на старинната къща е поставена малко по-късно след построяването ѝ, защото стилистиката на детайлите приказва по-скоро за интервала при започване на XX в.
Другата къща - на метри по-надолу в посока Царевец, е
от времето на сецесиона
в архитектурата в България - сред 1920-1930 година “Както архитектурата на тези здания, по този начин и самите порти са доста скъпи с това, че са извънредно красиви. Изработени са на ръка, с орнаменти, и това ги прави неповторими. Никоя от тях не се повтаря на никое място. Освен това те са част от цялостния образ на постройките. Не е все едно дали е дървена, с решетки и дърворезба, направена съответно за архитектурата на тази постройка или някаква пластмасова врата ”, показва експертът.
10 дни лишила главната работа по вратите, с цел да наподобяват те както при започване на предишния век. По тях имало доста ремонти и промени. Върху вратата на по-младата постройка имало най-малко 4–5 пласта багра, заличили горната част на детайлите. Другата врата била в много по-добро положение, само че от нея са били демонтирани дървените решетки на прозорците, които, за благополучие, притежателят е запазил.
“Без доброволци щеше да е невъзможно,
защото този развой изисква голямо количество ръчен труд. Някой са мои познати, други са от екипа на фестивала “Варуша юг ” - все дейни жители, бяха суперентусиазирани. А след претърпяното всички сме доста по-близки - към този момент другари и съидейници ”, удовлетворен е Данков.
Сред доброволците имало работещи в IТ сферата, изкушени от опцията да работят със личните си ръце. Нещо друго от боравене с мишка и клавиатура. Мотивирали и притежателите да се включат. И те към този момент знаят каква полезност имат.
“Хубаво е за финалния развой да си работил с четка и да имаш живописен нюх, само че в действителност работата не е толкоз профилирана, че да не може да я свърши всеки след малко образование. Много беше забавно, че имаше мъже, които не бяха хващали виброшлайф и ъглошлайф, за разлика от множеството дами, които в действителност бяха работили с всички принадлежности.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ