34 000 пуснати на свобода бандити избиват арменците
Над 1 милион са жертвите на геноцидаПодковаване, разтягане на кръст и заразяване с тиф са единствено част от турските издевателства
На 24 април за поредна година светът означи Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид. На тази дата през 1915г. в Истанбул е задържан и след това избит арменският хайлайф в столицата на Османската империя.
През 1913 година в Турция е осъществен държавен прелом. На власт идват т.нар.” Тримата паши” – Талат паша, Енвер паша и Джемал паша. В Първата международна война Русия и Османската империя влизат като съперници. С включването си във войната на страната на Централните сили, турските управници се стремят да запазят империята като възприемат концепциите на пантюркизма. Това планува разширение на териториите до Китай и обединяване на всички тюркоезични страни в една империя, наречена Туран. Идеята допуска още турцизиране и претопяване на всички национални малцинства, попаднали в тези територии. Сред най-големите трудности за реализирането на този проект турските управници виждат арменците, гърците и асирийците.
В средата на 1915г. Британо –френските войски нападат Дарданелите. Опасявайки се, че арменците може да се окажат „ пета колона” на Русия, респективно на Антантата, османските управляващи вземат решение да депортират този етнос навътре в страната. Официалният мотив за започването на геноцида е арменското въстание в град Ван. Причина за началото му е убийството на няколко хиляди арменци, подредено от валията на града. В течение на няколко седмици арменците съумяват да удържат позициите си до идването на съветските войски, които афишират основаването на Ванско арменско държавно управление. Впоследствие руснаците са принудени да правят отстъпка и да оставят града в ръцете на турците. Участта на въстаниците е предопределена.
Подготовката за геноцида стартира още при започване на 1915г. Арменците, които досега са служили в Османската войска са обезоръжени и са затворени в трудови лагери. Голяма част от тях по-късно са избити. По авансово направени описи арменците от мъжки пол са задържани и екзекутирани. Когато всички мъже са избити, дамите и децата са изпращани в пустините на Месопотамия и Сирия под претекст, че ги изселват. Онези, които оцеляват в този „ марш на смъртта” са затваряни в концлагери, сходни на тези към днешният сирийският град Дейр ез Зор. На 30 май същата година е признат закон, с който се дават права на военното командване да потушава въоръжената опозиция в страната и да депортира обвинените в шпионаж и измяна. В доста градове турското население е предизвикано от управляващите да се обръща против досегашните си съседи арменците. През април в Ерзорум е извършен всеобщ протест на който арменците са обществено жигосани като предатели. Голяма част от 65 хилядното арменско население на града е депортирано и убито до края на юни. Жените и децата от град Орду са товарени на баржи под претекст, че ще бъдат извозени до Самсун, само че след това са изхвърлени зад борда в намерено море. На доста места арменските девойки и дами били отвличани и държани като наложници. Депортирането е съпроводено със грабежи и конфискация на арменското имущество и активи. Голяма част от арменските храмове и монументи на културата са разрушени. Главна роля в унищожаването на арменците играе „ Специалната организация” – наброяваща 34 000 души формирана преобладаващо от пуснати на независимост престъпни нарушители. Сред причинителите са и така наречен „ батальони от месари” – кюрдски и черкезки нередовни войскови формирования. Сред турските издевателства би трябвало да се упоменат и провеждането на медицински опити с живи арменци. Мехмед Рашид – губернатор на Диарбекир нареждал арменците да бъдат подковавани и разпъвани на кръст, тъй като съгласно него това били „ рискови микроби”. По това време в армията върлувал тиф.
В централната болница на Ерзинджан арменски момчета били заразявани с заболяването и върху тях се тествали разнообразни способи за лекуване. Експериментите провеждал професор Хамди Суат – понастоящем уважаван като татко на турската бактериология. Много от доживелите депортацията в Месопотамия арменци били отравяни в концентрационните лагери от лекар Али Саиб.Същият употребявал мобилни парни бани в които убивал арменски деца с прегрята пара. До края на лятото на 1915г. забележителна част от арменското население на Османска Турция било избито. Според енциклопедия „ Британика” са избити сред 600 000 и 1 500 000 души. Точни данни надали в миналото ще се появят, защото и до момента турската страна отхвърля геноцида и не разрешава без значение изследване на архивите. Горе-долу по същото време Турция прави още два геноцида – над понтийските гърци и асирийците. Приема се че избитите асирийци са към 300 000, толкоз са и жертвите измежду гръцкото население. След турското проваляне през 1918г. и Мудроското помирение страните – победителки упорстват Турция да осъди отговорните за закононарушенията против арменците и военнопленниците. Създадени са три военни трибунала и 10 правосъдни състава в провинцията. Трибуналът признава за отговорни редица турски управници, като издава и смъртни присъди. Протоколите и обвинителните актове от тези процеси не получават публичност и до ден-днешен.
ГЕНОЦИД
Терминът „ геноцид” е въведен от полският правист Рафаел Лемкин. Научавайки за турските погроми над арменците, той стартира интензивно да се интересува от от стореното и прави формулировката на този термин:
Разрушаване на културните полезности и историческо завещание чрез изземване на деца от една етническа група и предаването им на друга, възбрана за потребление на майчиния език, систематично заличаване на книги, разрушение на културни, религиозни и исторически монументи, сгради и институции.Актове на убийства и жестока експанзия по отношение на физически лица от избрана група, интервенция в персоналният им живот за заличаване на икономическите, обществени и културни основи на самата група.
Самият Лемкин по-късно взима присъединяване в работата на Нюрнбергския развой на страната на обвиняването. През 1948 година в Париж Организация на обединените нации приема Конвенцията за геноцида.
Извършителите
Мехмед Талат паша бяга с немска подводница
Мехмед Талат паша – роден в Кърджали в семейство на помаци. Член на Комитета за единение и напредък, който прави Младотурската гражданска война през 1908г. През 1917-1919г е популярен везир. Като вътрешен министър през 1915г. е основният основател и подстрекател на Арменския геноцид. В края на Първата международна война бяга от Турция на борда на немска подводница. Застрелян е в Берлин през 1921г. от Согомон Тейлерян в границите на интервенция „ Немезис”. Извършителят е оневинен от Берлинския съд като лице направило закононарушение в положение на афект.
Исмаил Енвер паша – роден в Истанбул от майка албанка. Действащ офицер, след преврата през 1913г. заема поста на боен министър. В края на войната бяга в Германия. В началото на 1920г. отпътува за Москва. Съветската власт притегля по това време разнообразни турски политически дейци надявайки се с тяхна помощ да отбрани ползите си в Кавказ и междинна Азия по време на Гражданската война. Съветският външен министър Чичерин смятал, че пантюркизма ще помогне в битката против басмачеството и за налагането на руската власт в Туркестан. Затова Енвер паша е изпратен в Бухара, само че след това се предава на басмачите и минава на тяхна страна в битката им против Съветите. Убит е от червеноармееца Акоп Мелкунян през 1922г. в стълкновение до кишлака Чеган на територията на сегашен Туркестан.
Ахмед Джемал паша – роден на остров Лесбос. Офицер от кариерата. След преврата става министър на Обществените работи и на Военноморския флот. След провалянето на Турция в Първата международна война бяга в Германия, след това в Швейцария и Афганистан. 1922г. се открива в Тифлис (днешен Тбилиси) където е погубен от арменците Петрос Тер Погосян и Арташес Геворгян.
Операция „ Немезис”
Това е акция за отмъщение проведена от арменската партия „ Дашнакцутюн” против водачите на Османската империя виновни за осъществяването на Арменския геноцид, а също по този начин и против водачите на Азербайджанската Демократична Република съпричастни за арменските кланета през 1918г. в Баку. Операцията е кръстена на името на древногръцката богиня на възмездието Немезида. Първоначално е основан лист от над 650 имена на хора съпричастни с избиването на арменците, които след това са сведени до 41. Организаторите на интервенцията твърдели, че те единствено извършват присъдите издадени от Истанбулският съд през 1919г. който задочно осъдил на гибел причинителите на погромите. Сред жертвите на „ Немезис” с изключение на Талат и Джемал паша, са също и Саид Халим паша – някогашен Велик везир, убит от Аршавир Ширакян в Рим през 1921г. Следващата година в Берлин по време на фамилна разходка са убити от Арам Арганян, Бахаедин Шакир – ръководителят на „ Специалната организация” и валията на Трапезунд Джемал Азми.
На 24 април за поредна година светът означи Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид. На тази дата през 1915г. в Истанбул е задържан и след това избит арменският хайлайф в столицата на Османската империя.
През 1913 година в Турция е осъществен държавен прелом. На власт идват т.нар.” Тримата паши” – Талат паша, Енвер паша и Джемал паша. В Първата международна война Русия и Османската империя влизат като съперници. С включването си във войната на страната на Централните сили, турските управници се стремят да запазят империята като възприемат концепциите на пантюркизма. Това планува разширение на териториите до Китай и обединяване на всички тюркоезични страни в една империя, наречена Туран. Идеята допуска още турцизиране и претопяване на всички национални малцинства, попаднали в тези територии. Сред най-големите трудности за реализирането на този проект турските управници виждат арменците, гърците и асирийците.
В средата на 1915г. Британо –френските войски нападат Дарданелите. Опасявайки се, че арменците може да се окажат „ пета колона” на Русия, респективно на Антантата, османските управляващи вземат решение да депортират този етнос навътре в страната. Официалният мотив за започването на геноцида е арменското въстание в град Ван. Причина за началото му е убийството на няколко хиляди арменци, подредено от валията на града. В течение на няколко седмици арменците съумяват да удържат позициите си до идването на съветските войски, които афишират основаването на Ванско арменско държавно управление. Впоследствие руснаците са принудени да правят отстъпка и да оставят града в ръцете на турците. Участта на въстаниците е предопределена.
Подготовката за геноцида стартира още при започване на 1915г. Арменците, които досега са служили в Османската войска са обезоръжени и са затворени в трудови лагери. Голяма част от тях по-късно са избити. По авансово направени описи арменците от мъжки пол са задържани и екзекутирани. Когато всички мъже са избити, дамите и децата са изпращани в пустините на Месопотамия и Сирия под претекст, че ги изселват. Онези, които оцеляват в този „ марш на смъртта” са затваряни в концлагери, сходни на тези към днешният сирийският град Дейр ез Зор. На 30 май същата година е признат закон, с който се дават права на военното командване да потушава въоръжената опозиция в страната и да депортира обвинените в шпионаж и измяна. В доста градове турското население е предизвикано от управляващите да се обръща против досегашните си съседи арменците. През април в Ерзорум е извършен всеобщ протест на който арменците са обществено жигосани като предатели. Голяма част от 65 хилядното арменско население на града е депортирано и убито до края на юни. Жените и децата от град Орду са товарени на баржи под претекст, че ще бъдат извозени до Самсун, само че след това са изхвърлени зад борда в намерено море. На доста места арменските девойки и дами били отвличани и държани като наложници. Депортирането е съпроводено със грабежи и конфискация на арменското имущество и активи. Голяма част от арменските храмове и монументи на културата са разрушени. Главна роля в унищожаването на арменците играе „ Специалната организация” – наброяваща 34 000 души формирана преобладаващо от пуснати на независимост престъпни нарушители. Сред причинителите са и така наречен „ батальони от месари” – кюрдски и черкезки нередовни войскови формирования. Сред турските издевателства би трябвало да се упоменат и провеждането на медицински опити с живи арменци. Мехмед Рашид – губернатор на Диарбекир нареждал арменците да бъдат подковавани и разпъвани на кръст, тъй като съгласно него това били „ рискови микроби”. По това време в армията върлувал тиф.
В централната болница на Ерзинджан арменски момчета били заразявани с заболяването и върху тях се тествали разнообразни способи за лекуване. Експериментите провеждал професор Хамди Суат – понастоящем уважаван като татко на турската бактериология. Много от доживелите депортацията в Месопотамия арменци били отравяни в концентрационните лагери от лекар Али Саиб.Същият употребявал мобилни парни бани в които убивал арменски деца с прегрята пара. До края на лятото на 1915г. забележителна част от арменското население на Османска Турция било избито. Според енциклопедия „ Британика” са избити сред 600 000 и 1 500 000 души. Точни данни надали в миналото ще се появят, защото и до момента турската страна отхвърля геноцида и не разрешава без значение изследване на архивите. Горе-долу по същото време Турция прави още два геноцида – над понтийските гърци и асирийците. Приема се че избитите асирийци са към 300 000, толкоз са и жертвите измежду гръцкото население. След турското проваляне през 1918г. и Мудроското помирение страните – победителки упорстват Турция да осъди отговорните за закононарушенията против арменците и военнопленниците. Създадени са три военни трибунала и 10 правосъдни състава в провинцията. Трибуналът признава за отговорни редица турски управници, като издава и смъртни присъди. Протоколите и обвинителните актове от тези процеси не получават публичност и до ден-днешен. ГЕНОЦИД
Терминът „ геноцид” е въведен от полският правист Рафаел Лемкин. Научавайки за турските погроми над арменците, той стартира интензивно да се интересува от от стореното и прави формулировката на този термин:
Разрушаване на културните полезности и историческо завещание чрез изземване на деца от една етническа група и предаването им на друга, възбрана за потребление на майчиния език, систематично заличаване на книги, разрушение на културни, религиозни и исторически монументи, сгради и институции.Актове на убийства и жестока експанзия по отношение на физически лица от избрана група, интервенция в персоналният им живот за заличаване на икономическите, обществени и културни основи на самата група.
Самият Лемкин по-късно взима присъединяване в работата на Нюрнбергския развой на страната на обвиняването. През 1948 година в Париж Организация на обединените нации приема Конвенцията за геноцида.
Извършителите
Мехмед Талат паша бяга с немска подводница
Мехмед Талат паша – роден в Кърджали в семейство на помаци. Член на Комитета за единение и напредък, който прави Младотурската гражданска война през 1908г. През 1917-1919г е популярен везир. Като вътрешен министър през 1915г. е основният основател и подстрекател на Арменския геноцид. В края на Първата международна война бяга от Турция на борда на немска подводница. Застрелян е в Берлин през 1921г. от Согомон Тейлерян в границите на интервенция „ Немезис”. Извършителят е оневинен от Берлинския съд като лице направило закононарушение в положение на афект.
Исмаил Енвер паша – роден в Истанбул от майка албанка. Действащ офицер, след преврата през 1913г. заема поста на боен министър. В края на войната бяга в Германия. В началото на 1920г. отпътува за Москва. Съветската власт притегля по това време разнообразни турски политически дейци надявайки се с тяхна помощ да отбрани ползите си в Кавказ и междинна Азия по време на Гражданската война. Съветският външен министър Чичерин смятал, че пантюркизма ще помогне в битката против басмачеството и за налагането на руската власт в Туркестан. Затова Енвер паша е изпратен в Бухара, само че след това се предава на басмачите и минава на тяхна страна в битката им против Съветите. Убит е от червеноармееца Акоп Мелкунян през 1922г. в стълкновение до кишлака Чеган на територията на сегашен Туркестан.
Ахмед Джемал паша – роден на остров Лесбос. Офицер от кариерата. След преврата става министър на Обществените работи и на Военноморския флот. След провалянето на Турция в Първата международна война бяга в Германия, след това в Швейцария и Афганистан. 1922г. се открива в Тифлис (днешен Тбилиси) където е погубен от арменците Петрос Тер Погосян и Арташес Геворгян.
Операция „ Немезис”
Това е акция за отмъщение проведена от арменската партия „ Дашнакцутюн” против водачите на Османската империя виновни за осъществяването на Арменския геноцид, а също по този начин и против водачите на Азербайджанската Демократична Република съпричастни за арменските кланета през 1918г. в Баку. Операцията е кръстена на името на древногръцката богиня на възмездието Немезида. Първоначално е основан лист от над 650 имена на хора съпричастни с избиването на арменците, които след това са сведени до 41. Организаторите на интервенцията твърдели, че те единствено извършват присъдите издадени от Истанбулският съд през 1919г. който задочно осъдил на гибел причинителите на погромите. Сред жертвите на „ Немезис” с изключение на Талат и Джемал паша, са също и Саид Халим паша – някогашен Велик везир, убит от Аршавир Ширакян в Рим през 1921г. Следващата година в Берлин по време на фамилна разходка са убити от Арам Арганян, Бахаедин Шакир – ръководителят на „ Специалната организация” и валията на Трапезунд Джемал Азми.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ