На всички е известно какво представляват синдикатите и защо съществуват

На всички е известно какво съставляват синдикатите и за какво съществуват тези организации. Но малко на брой знаят, че надалеч не всички синдикати са били официални организации, както в Съюз на съветските социалистически републики, и са взели участие в събирането на вноски и раздаването на ваучери за санаториумите. В Съединени американски щати това били сплотени и дейни колективи, които принуждавали работодателите да се преценяват с тях, в случай че не със законни средства, то със мощ. В Америка историята на профсъюзното придвижване е неразривно обвързвана с италианската мафия и единствения й неиталиански член е Франк Шийран с прякор „ Ирландецът “.

За да бъдем обективни, би трябвало да отбележим, че Франк в никакъв случай не е бил същински член на италианската мафиотска фамилия Бъфалино. Това обаче не му попречило да бъде човек, изключително непосредствен с дон Росарио Алберто Бъфалино (Ръсел Бъфалино) и даже негов другар. По искане на своя другар Шийран направил най-малко 30 убийства, като нито едно от които не е потвърдено.

Франк Шийран е роден през 1920 година в Съединени американски щати, в семейство на имигранти. Въпреки обстоятелството, че през целия си живот той се считал за породист ирландец, с което доста се гордеел, това не било изцяло правилно. Бащата на бъдещия синдикалист и по съгласуемост мафиот бил ирландец, само че майка му била шведка.

Детството на Шийран мъчно може да се назова умерено, поради крайната беднотия на фамилията му. Когато семейство Шийран се преместили в дребното работническо градче Дерби, Пенсилвания, Франк трябвало да си откри работа. По това време момчето било единствено на 7 години, само че даже и тогава било доста мъчно дете. На път за у дома от работа младият ирландец ходел по магазините за хранителни артикули в съседство, с цел да открадне нещо от там за фамилна вечеря.

Франк се отличавал освен с небрежното си отношение към непознатото имущество, само че и с буйния си манталитет. Бащата на момчето, като всеки ирландец, обожавал уиски, бира и бокс и нямал нищо срещу да пие пред сина и брачната половинка си. Непрекъснатите разгулен свади на бащата каляват Франк морално и физически, а връстниците предпочитали да не се забъркват с него.

Шийран наследил чертите на скандинавските си предшественици по майчина линия и към този момент на 15-годишна възраст достигал растеж от съвсем два метра. Бащата на младежа трябвало да се въздържа от домашни дрязги, защото почнал да получава много сериозен отпор. Въпреки мощната си физика, младежът не изпитвал увлечение към физическия труд и първото работно място като възрастен на Шийран била … локалната черква.

Високият снажен юначага бил нает в църквата като прислужник и съзнателно изпълнявал отговорностите си, до момента в който не усетил наследеното увлечение към алкохола. Веднъж, до момента в който почиствал след следващата работа в църквата, Франк решил да отпие малко от църковно вино и незабелязано изпил месечния ресурс от този значим артикул. Разбира се, по-късно не бил в положение да извършва отговорностите си и останал без работа.

До 20-годишна възраст излиза наяве, че Франк напряко плаче за пандиза, а родителите му го убеждават да се причисли към армията. Големият мъж е назначен във военната полиция, само че след експлоадирането на Втората международна война Шийран се кандидатира за фронта и настояването му е задоволено.

Оказало се, че войнския живот напряко е „ лежащ на душата ” на Франк, и на фронта той е влизал в най-трудните места, и е желал да извършва най-трудните задания. Разследващите от ФБР, които трябвало да проучат в детайли биографията на този млад мъж, открили, че Шийран е прекарал 411 дни на бойното поле по време на службата си, вместо междинните 100 дни за американски боец.

Франк е бил в Ардените, Сицилия, Франция и на всички места проявявал несравнима храброст и не всеки път оправдана свирепост. Той с наслада непринудено е работил в стрелкови отряди и бил безсърдечен към военнопленниците. Няколко пъти Шийран бил видян по време на неразрешено ликвидиране на пазачите на концлагерите, само че постоянно му се е разминавало наказването.

В края на войната Франк има доста награди и нееднозначна известност, което карало даже сътрудниците му и някои командири да странят от него. В по-късни години мъжът признава, че опцията да убива безнаказано, която имал на фронта, просто дефинира бъдещия му живот.

„ В Европа бях себе си и по-късно към този момент не се трансформирах. Свикваш със гибелта. Както и към това, че се постанова да убиваш други. “

Мъжът се завърнал вкъщи през есента на 1945 година, само че войната остава в него вечно. Животът в умерено общество с многочислените си ограничавания не бил за Франк. Пиенето го влечало и в един миг стигнал до такава степен, че пребил служител на реда. По това време Франк имал шанс и се отървал с санкция, само че началото на борбата със закона било положено.

През 1947 година Шийран се оженил и си намерил работа като водач на камион. Повечето чиновници на неговата компания били италианци, само че това бързо престанало да смущава всички – Франк крадял артикули и лъжел не по-лошо от сътрудниците си и бързо бил приет за собствен. Той се включил към шофьорския синдикат на Международното приятелство на превозвачите и станал негов деен член. Малко по-късно ирландецът изискал да стане началник на тази организация и новите му другари му помогнали.

Италианските сътрудници срещнали Франк с Ръсел Бъфалино, донът на едно от мафиотските сицилиански фамилии. Опитният мафиот незабавно схванал, че пред него е освен физически мощен и обезверен, само че и доста интелигентен човек. Изненадващо, Шийран, без да е италианец, останал в близкото обграждане на кръстника и станал освен негов зависещ, само че и другар.

Новият член на Cosa Nostra, по прякор Ирландецът, в никакъв случай не е задавал прекалено много въпроси. Ако семейство Бъфалино решало да отстрани някого, той отивал и изпълнявал тази задача, без да прецизира детайлностите. Благодарение на това Шийран си спечелил висок престиж в мафията и скоро получил покачване.

Един ден Франк споделил на шефа, че желае да стане профсъюзен водач и това изцяло съвпаднало с желанията на Ръсел Бъфалино, който мечтаел да получи в допълнение въздействие върху представителите на огромния бизнес на Пенсилвания.

По това време Джими Хофа, човек, който също не бил прекомерно непосредствен до закона, оглавявал Международния съюз на братството на превозвачите. Не се знае дали този деятел е бил въодушевен от наложения му от мафията заместител, само че трябвало да се помири с него. Дори скоро станали неразделни другари. Нещо повече, мощният и нападателен Шийран бил най-подходящият за потушване на напрежението измежду недоволните членове, каквито постоянно е имало в тези среди.

В работата на съюза, килърът Шийран направил много добра кариера, като оглавил 326-та дивизия на Международното приятелство на превозвачи в Делауеър. В пика на триумфа на Франк, Джими Хофа се оказва в корупционен скандал и влиза в пандиза за 13 години. Вярно, той излежава единствено 5 от тях, след което обратно на закона, още веднъж се пробва да заеме водеща позиция в съюза.

Хофа съумял да получи обезщетение от 2 милиона $ от организацията си за прослуженото си време, само че не съумява да се върне на поста си. Той упорствал да си върне властта в профсъюза, а това не се харесвало на мафията. Решили, че е време да се отърват от него. На 30 април 1975 година Джими Хофа, 62-годишен, се обадил на жена си от телефонна кабина, ситуирана на един от паркингите на ресторант в Детройт в регион Блумфийлд – Тауншип.

С разчувствуван глас мъжът уведомил жена си, че е излъган, само че не довършил описа си и затворил. Никой различен не е чул за Хофа повече – той липсващ без диря. Полицията съумяла да откри колата на Джими, само че в нея нямало следи, които да оказват помощ за намирането му.

Според неофициална версия, някогашният синдикалист е бил погубен от Франк Шийран, който го е примамил в частна къща в предградие на Детройт. Там го прострелял с два патрона в главата. Но ФБР отхвърля тази догадка, защото по времето на изгубването на Хофа, Ирландецът е бил по поръчка на Ръсел Бъфалино във Филаделфия.

Но каквито и да са нещата, никой не се наемал да отхвърли присъединяване на мафията в гибелта на синдикалния предприемач. А това значи, че най-близкият помощник на Хофа и Бъфалино не би могъл да има нищо общо с това. Въпреки кървавата диря, която преследвала Шийран в продължение на десетилетия, той в никакъв случай не бил упрекнат в ликвидиране.

Вече в много преклонна възраст Франк, обичайно за американски водач на профсъюза, бил упрекнат в корупция и измами. Той получил огромна присъда – 32 години, само че излежава единствено 10 години зад решетките. Шийран приключва живота си не напълно всекидневно за мафиот – той не бил погубен и не прогнил зад решетките, а починал в старешки дом покрай Филаделфия от рак на 83-годишна възраст. Легендарният палач и другар на шефа на мафията в никакъв случай не е отговарял пред закона за своите закононарушения.

Битува една недоказана доктрина. През 2003 година, на прага на гибелта, Франк Шийран се изповядал. В изповедта си признал за това, че персонално е умъртвил приятеля си Хофа. Това било доста сложна поръчка за него, макар че бил експерт в това отношение.

Историята на Ирландецът оживява във кино лентата на Мартин Скорсезе „ Ирландецът “. В него основни функции имат Ал Пачино, Робърт Де Ниро и Джо Пеши.

Автор: Десислава Михалева