Защо се тъпчем, когато вече не сме гладни
На всеки се е случвало – откакто към този момент гладът е заситен и няма причина да желаете да продължите с яденето, вие продължавате.
Просто не можете да се сдържите и се тъпчете с най-различни вкусотии, макар че сте наясно, че качвате килограми.
Според американски учени хормонът на глада провокира подтик, който ни кара да ядем даже когато не сме гладни. Просто хормонът на глада ни кара да продължаваме да дъвчем и не можем да намерим сили да му се противопоставим.
Точно това е повода от време на време да слагаме в устата си най-различни храни, в случай че въобще не сме гладни. За това няма никакви съответни и разумни аргументи.
Учените провели опити с мишки, с цел да схванат по какъв начин се трансформират питателните желания при разнообразни равнища на хормона на глада – грелин.
Мишките, на които била повишена дозата грелин, предпочитали да стоят в помещение, където преди този момент ги хранели с мазни вкусотии.
Другите участнички в опита, които били с обикновено равнище на хормона, не показали желания към другото помещение.
Учените считат, че тъкмо грелинът е предиздвикал мишките да търсят мазната храна, защото в паметта им се е запечатало удоволствието от поглъщането й. И нямало значение, че стаята е празна, защото животните я асоциирали с вкусната храна.
Според откривателите мозъкът на индивида реагира по същия метод. Остава единствено да схванат по какъв начин тъкмо мозъкът контролира равнищата на хормона, което дефинира дали човек ще се тъпче и откакто се е наял или ще спре още преди да се е издул до спукване.
