Голяма Богородица е. История на празника
На Тома Неверни било съдено да прогласи Успение Богородично Празникът е открит от апостолите, първият храм на Божията Майка е построен през IV век
Счита се, че празникът " Успение на Пресветата Богородица " е открит от Апостолите. Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него загатват блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е открит от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, призован през XII век, по времето на патриарх Лука, дефинира, всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се прави на 23 август (Виж календара).Най-старото място, обвързвано с почитта към Св. Богородица, е храмът " Успение Богородично " в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм. Какво споделя църковното Предание?
Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождение (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от наслада лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като предсказание на Благодатното празненство над телесната гибел, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от спокоен сън за вечен живот и популярност в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско стръкче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото й тяло. Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, какъв брой по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предупреждение Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната новина, в случай че не на този от висшите Ангели, който, постоянно предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни секрети за Приснодевата.
Животът й можеше да свърши и по различен метод, тъй като в случай че Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят гибел, то белким това желание се отхвърляше на Майката на Този, Който сподели " Аз Съм възкресението и живота; който има вяра в Мен и да почине ще оживее ". Не, тя трябваше сходно на Него
да почине, да бъде в гроб
и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, с цел да се осъществен словата на Псалмопевеца: " възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята реликва "! Тя трябваше да има елементарен човешки излаз, с цел да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите порти на гибелта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси гибел, сходно на всички хора.
Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в удостоверение на своите думи посочила райското стръкче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя почнала да се готви за идната кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се възпламенят тамян и свещи и да се приготви всичко належащо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни стремежи и утешавала тези, които били към нея, те чули звук и видели, че облаци ограждат дома й.
Това били облаци, на които по Божие предписание Апостолите били издигнати и пренесени от разнообразни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, с цел да отдадат чест на нейното заравяне.Апостолите, виждайки се един различен се радвали и в неразбиране се питали взаимно
за какво Господ ги е събрал на това място
Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока тъга.
Влизайки в стаята, те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно забавление и я приветствали с думите: " Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята. " Тя им дала отговор: " Мир вам братя, определени от Господа. " По-късно пристигнал деятел Павел, а дружно с него и неговите възпитаници Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях, с цел да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното заравяне. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната религия и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала постоянно самодоволство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.
И ето, настанал петнадесетия ден на август и този предстоящ, и блажен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър, на който лежала Богородица в очакване на своя излаз, хвалели с песнопения Бога. Внезапно
бликнала неописуемата светлина на Божествената популярност
пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обграден от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, в миналото предвещали за Пресветата Дева.
Той се доближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската мощ, към този момент потъпкана от Нейните нозе и общително я призовал с безстрашие да премине от земята на небето. Тя радостно дала отговор: " Готово е сърцето ми; дано ми бъде по думите Ти ", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдалчество и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.
" И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, по този начин в компенсация за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си при започване на Нейния небесен живот " - Филарет - Митрополит Московски.
С нежната обич на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско безстрашие увещавала Родения от Нея: " които си Ми дал, во веки запази ".
Благодатното лица на Богородица " осветено от Божествена добрина, сияело със славата на Божественото девство ", а от тялото й се разливало дивно благовоние.
Чуден бил животът на Пресветата Дева
чудно било й Нейното успение.
Преданието свидетелства за доста чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския духовник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки мощен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: " Ето каква почит въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци ".
Но, едвам допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие отмъщение. Откъснатите елементи останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с зов: " Горко ми! " Ужасен, той се покаял за действието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели откровеното му смирение, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да насочи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния наследник.
Когато шествието достигнало Гетсимания, измежду рев и стенания, се направила последната разлъка с пречистото тяло; по здрач светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с огромен камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молебствия и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в възхвала на Пренепорочната Дева.
На същия този деятел Тома, който със своето подозрение съдействал за по-голямата меродавност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за прокламиране на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, деятел Тома не участвал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов възпитаник с стон и обезсърчение се хвърлил пред гробната пещера и надълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е дал прошка с Нея.
Апостолите в сърдечната си жал към него решили да отворят пещерата, с цел да се утеши той, като се поклони на светите остатъци на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а
лежали единствено погребалните й пелени
от които се разнасяло чудно благовоние.Светата Църква назовава кончината на Божията майка " успение ", а не гибел, тъй като гибелта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.
" Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и гибелта със живота. Останала дева след раждането и жива след гибелта, Ти Богородице, постоянно спасяваш Твоето наследие ".
Тя заспа за малко, с цел да се пробуди в същия момент за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и " се показа на Живота " т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от гибел земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предчувствие на безконечния живот.
Счита се, че празникът " Успение на Пресветата Богородица " е открит от Апостолите. Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него загатват блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е открит от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, призован през XII век, по времето на патриарх Лука, дефинира, всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се прави на 23 август (Виж календара).Най-старото място, обвързвано с почитта към Св. Богородица, е храмът " Успение Богородично " в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм. Какво споделя църковното Предание?
Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождение (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от наслада лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като предсказание на Благодатното празненство над телесната гибел, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от спокоен сън за вечен живот и популярност в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско стръкче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото й тяло. Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, какъв брой по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предупреждение Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната новина, в случай че не на този от висшите Ангели, който, постоянно предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни секрети за Приснодевата.
Животът й можеше да свърши и по различен метод, тъй като в случай че Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят гибел, то белким това желание се отхвърляше на Майката на Този, Който сподели " Аз Съм възкресението и живота; който има вяра в Мен и да почине ще оживее ". Не, тя трябваше сходно на Него
да почине, да бъде в гроб
и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, с цел да се осъществен словата на Псалмопевеца: " възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята реликва "! Тя трябваше да има елементарен човешки излаз, с цел да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите порти на гибелта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси гибел, сходно на всички хора.
Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в удостоверение на своите думи посочила райското стръкче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя почнала да се готви за идната кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се възпламенят тамян и свещи и да се приготви всичко належащо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни стремежи и утешавала тези, които били към нея, те чули звук и видели, че облаци ограждат дома й.
Това били облаци, на които по Божие предписание Апостолите били издигнати и пренесени от разнообразни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, с цел да отдадат чест на нейното заравяне.Апостолите, виждайки се един различен се радвали и в неразбиране се питали взаимно
за какво Господ ги е събрал на това място
Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока тъга.
Влизайки в стаята, те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно забавление и я приветствали с думите: " Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята. " Тя им дала отговор: " Мир вам братя, определени от Господа. " По-късно пристигнал деятел Павел, а дружно с него и неговите възпитаници Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях, с цел да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното заравяне. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната религия и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала постоянно самодоволство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.
И ето, настанал петнадесетия ден на август и този предстоящ, и блажен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър, на който лежала Богородица в очакване на своя излаз, хвалели с песнопения Бога. Внезапно
бликнала неописуемата светлина на Божествената популярност
пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обграден от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, в миналото предвещали за Пресветата Дева.
Той се доближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската мощ, към този момент потъпкана от Нейните нозе и общително я призовал с безстрашие да премине от земята на небето. Тя радостно дала отговор: " Готово е сърцето ми; дано ми бъде по думите Ти ", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдалчество и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.
" И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, по този начин в компенсация за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си при започване на Нейния небесен живот " - Филарет - Митрополит Московски.
С нежната обич на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско безстрашие увещавала Родения от Нея: " които си Ми дал, во веки запази ".
Благодатното лица на Богородица " осветено от Божествена добрина, сияело със славата на Божественото девство ", а от тялото й се разливало дивно благовоние.
Чуден бил животът на Пресветата Дева
чудно било й Нейното успение.
Преданието свидетелства за доста чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския духовник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки мощен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: " Ето каква почит въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци ".
Но, едвам допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие отмъщение. Откъснатите елементи останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с зов: " Горко ми! " Ужасен, той се покаял за действието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели откровеното му смирение, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да насочи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния наследник.
Когато шествието достигнало Гетсимания, измежду рев и стенания, се направила последната разлъка с пречистото тяло; по здрач светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с огромен камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молебствия и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в възхвала на Пренепорочната Дева.
На същия този деятел Тома, който със своето подозрение съдействал за по-голямата меродавност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за прокламиране на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, деятел Тома не участвал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов възпитаник с стон и обезсърчение се хвърлил пред гробната пещера и надълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е дал прошка с Нея.
Апостолите в сърдечната си жал към него решили да отворят пещерата, с цел да се утеши той, като се поклони на светите остатъци на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а
лежали единствено погребалните й пелени
от които се разнасяло чудно благовоние.Светата Църква назовава кончината на Божията майка " успение ", а не гибел, тъй като гибелта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.
" Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и гибелта със живота. Останала дева след раждането и жива след гибелта, Ти Богородице, постоянно спасяваш Твоето наследие ".
Тя заспа за малко, с цел да се пробуди в същия момент за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и " се показа на Живота " т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от гибел земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предчувствие на безконечния живот.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ