Нещо ново в космоса: НАСА изстрелва изкуствена звезда за изучаване на Вселената
Новият план на НАСА ще помогне на астрономите да изследват по-точно Вселената.
НАСА разгласи новия план Landolt NASA Space Mission, в границите на който се възнамерява до 2029 година да бъде изстреляна в космоса изкуствена звезда с размерите на кутия за самун. Тази сателитна звезда, оборудвана с осем лазера, ще имитира разнообразни типове звезди и свръхнови, което ще помогне на астрономите фоно да настроят наземните телескопи и да подобрят опциите си за проучване на Вселената.
Изкуствената звезда ще се намира на 35 785 км над Земята в геостационарна орбита, което ще ѝ разреши да остане неподвижна в нощното небе. Това ще даде на учените постоянна насочна точка за калибриране на инструментите, което ще им разреши да мерят по-точно яркостта на същинските звезди. Питър Плавчан, астроном от университета „ Джордж Мейсън “ във Вирджиния и основен откривател на задачата, съобщи, че спътникът ще бъде прекомерно слаб, с цел да бъде забелязан с невъоръжено око, само че елементарно ще може да бъде видян от приблизително огромни телескопи, оборудвани с цифрови камери.
Мисията е наречена на името на Арло Ландолт, който има забележителен принос към каталозите на звездния искра. НАСА утвърди плана през февруари тази година, а формалното известие беше направено на 10-ти юни. Очаква се в плана да работят към 30 души и да коства към 19,5 млн. $.
Основната цел на задачата „ Ландолт “ е да помогне на астрономите да калибрират по-точно абсолютния светлинен поток на звездите, което е една от най-трудните задания в астрономията. Като управляват фотонния поток на изкуствената звезда, учените ще могат да я употребяват като надеждна насочна точка за съпоставяне с същински звезди. Това ще помогне да се усъвършенства точността на измерването до 0,25%, което е 10 пъти по-точно от сегашните оценки.
Четири наземни телескопа ще се концентрират върху изкуствената звезда: телескопът с диаметър 0,8 м на университета „ Джордж Мейсън “, телескопът UH88 в обсерваторията Мауна Кеа в Хавай, телескопът Хейл в обсерваторията Паломар в Калифорния и строящата се обсерватория Вера Рубин в Чили.
Петър Плавчан означи, че тази задача е първият актуален образец за хибридна задача, изискваща взаимна работа на наземни и орбитални технологии. Това ще даде опция за измервания, които до момента не са били налични.
Точното калибриране на яркостта и дистанцията до звездите ще бъде от огромна изгода за разнообразни области на астрономията. Така да вземем за пример то ще помогне при откриването на екзопланети и определянето на възрастта на звездите, както и при проучването на тъмната сила и скоростта на разширение на Вселената, което е една от главните цели на актуалната космология.
По този метод галактическата задача на НАСА „ Ландолт “ дава обещание доста да способства за разбирането на Вселената и да усъвършенства точността на астрономическите наблюдения.
