Денят 7 май в българската история
На тази дата през 1992 година България е призната за постоянен 27-ми член на Съвета на Европа
През 1876 година Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е опустошен с артилерийска пукотевица. На тази дата е осуетен заговорът на съветския капитан Николай Набоков за похищение на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците през 1886 година През 1913 година със заповед на Действащата войска се афишира основаването на Пета войска с командващ генерал-майор Стефан Тошев.
1992 година
България е призната за постоянен 27-ми член на Съвета на Европа и подписва Статута на съдебна експертиза, Общото съглашение за привилегиите и имунитетите на съдебна експертиза и Първи протокол към него. Тези три международноправни документа влизат в действие от същата дата. Подписана е и Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и Допълнителния протокол към нея, които влизат в действие за България от 7 септември 1992 година
На 4 декември 1989 година ръководителят на Народното събрание на България насочва публично искане за приемане на страната ни в съдебна експертиза. През 1989-1992 година са осъществени редица публични контакти на високо ниво. През 1990-1991 година се състоят взаимни визити в страната на генералния секретар на съдебна експертиза и на съответните ръководители на Комитета на министрите на съдебна експертиза. На посещаване в България идва и президента на Парламентарната асамблея на съдебна експертиза. На 2 юли 1990 година на България е възложен статут на особено поканена към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. С писмо на министъра на външните работи от 3 март 1990 година е декларирано желанието на страната да се причисли към организацията. На 17 януари 1991 година е изпратено ново писмо на министъра на външните работи, с което публично се желае страната да бъде призната за член на Съвета на Европа. В сходство с практиката на организацията, на 12 февруари 1991 година Комитетът на министрите предава на ПАСЕ за мнение молбата на България за участие. За докладчик на ПАСЕ по България е избран Мигел Анхел Мартинес.
1978 година
Завършва европейското състезание по свободна битка, провеждано от 5 май в България. Българските спортисти печелят 5 златни, 2 сребърни и 1 бронзов орден.
1971 година
Народното заседание стартира разискване на плана за нова конституция. На идващия ден е решено приемането й да стане посредством референдум. На 30 март планът за нова конституция на Народна Република България е оповестен за всенародно разискване. По " публични сведения " за по-малко от месец са извършени 30 000 събрания с присъединяване на над 3 000 000 жители, създали 14 000 оферти за допълнения в текста на конституцията. На 18 май е оповестено приемането на новата конституция. Тя влиза в действие същия ден с публикуването й в " Държавен вестник " и е оповестена за главен закон за построяването на " развито социалистическо общество ". В нея Българска комунистическа партия се прогласява за " управителна мощ на обществото и страната ", а Народна република България - за " социалистическа страна ". Създава се нов върховен непрекъснато настоящ държавен орган - Държавен съвет, който " съединява вземането на решения с тяхното осъществяване " и на процедура измества Народното събрание и държавното управление от висшото състояние, което конституцията им е отредила.
1932 година
Завършва задачата на свещеник Борис Стобийски в Ерусалим, почнала на 12 април. Епископ Борис Стобийски води договаряния с делегация на Ерусалимската патриаршия за повдигане на схизмата от Българската екзархия. Мисията е провалена от Вселенската патриаршия.
1918 година
Подписан е Букурещкият кротичък контракт сред Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Турция) и Румъния, с който се оформя излизането на северната ни съседка от Първата международна война (1914-1918 г.). Преговорите за мир стартират през декември 1917 година, само че заради разногласия сред съдружниците не престават до май. С цел да наложи икономическото си въздействие в Румъния, Германия упорства да резервира Северна Добруджа, като върне на България единствено Южна Добруджа, присъединена към Румъния след Междусъюзническата война 1913 година Турция предявява териториални искания по отношение на България, засягащи Тракия и поддържа Германия, която съумява да наложи своите позиции. В Северна Добруджа е открито взаимно ръководство (Кондоминиум) от четирите съюзни страни, като на Румъния се обезпечава търговски изход до Черно море посредством линията Черна вода – Кюстенджа. Южна Бесарабия, превзета през януари 1918 година остава в рамките на северната ни съседка. В подмяна по западната й граница е осъществена промяна в интерес на Австро-Унгария. Допълнително се подписват конвенции, които ускоряват австро-германското въздействие. Те засягат румънски нефт, износа на селскостопански артикули, пощата и телеграфа. Предаването на Кондоминиума на България става съществена външнополитическа цел на държавните управления ни до края на Първата международна война.
1915 година
В София стартира да излиза утринният информативен вестник " Балканска поща ". Вестникът е спрян от щемпел на 12 август 1918 година Редактор е Кр. Станчев.
1913 година
Със заповед на Действащата войска се афишира основаването на Пета войска с командващ генерал-майор Стефан Тошев.
Стефан Тошев е роден в Стара Загора през 1859 година По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 година взе участие като доброволец в Българското опълчение. След Освобождението приключва Военното учебно заведение в София и по време на Сръбско-българската война 1885 година командва тайфа в боевете при Сливница. По време на Балканската война 1912–1913 година Тошев е назначен за шеф на Първа Пехотна Софийска дивизия. През Първата международна война 1914–1918 година управлява Трета войска, която през 1916 година се бори против Румъния. По-късно Тошев е отпред на Четвърта войска. Той разгласява редица материали, отдадени на войните – " Писма от войната. 1885–1895 година ", " Войнишка клетва ", " Победени, без да бъдем бити ", " Действията на III войска в Добруджа през 1916 година " и други
1913 година
Българският министър председател Иван Гешов получава депеша от съветския министър на външните работи С. Д. Сазонов, който поучава Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Последват още два телеграми на 13 и 14 май със същите претенции. На 18 май настояванията на съветска страна са отхвърлени.
1886 година
Осуетен е заговорът на съветския капитан Николай Набоков за похищение на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците. По прелиминарен проект, отвличането трябвало да бъде осъществено сред Бургас и Айтос.
Въпреки, че Батенберг е препоръчан от Русия за български княз той последователно губи доверието на съветския двор. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг показва неодобрение от лимитираните пълномощия, които му дава Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия, чиито ръководители още по време на Учредителното заседание 1879 година се афишират за олигархично ръководство. На 27 април 1881 година, със съдействието на военния министър генерал-лейтенант П. К. Ернрот, Батенберг прави държавен прелом, след който анулира конституцията и вкарва така наречен режим на пълномощията (1881-1883 г.). Русия стартира да се съмнява в правилността на избора си за български княз и вижда в лицето на Консерваторите проводник на прозападни настроения. През 1882 година е формирано ново държавно управление отпред с извиканите от Русия генерали Соволев и Каулбарс. Между съветските представители и консерваторите несъгласията не са преодолени. Българският държател възприема Русия като опасност и чрез консерваторите търси сплотяване с умерените либерали. На 6 септември 1883 година Търновската конституция е възобновена и е основан нов кабинет отпред с Драган Цанков. След отстраняването на съветските пратеници от директното ръководство на страната връзките с Русия се обтягат. Това основава мощни настроения срещу българския княз измежду огромна част от българските политически дейци и измежду висшия състав на армията. На 9 август 1886 година група офицери русофили правят прелом и смъкват княза от престола. Въпреки осъществения контрапреврат, заради отхвърли на съветския император да утвърди завръщането му в България, на 26 август Александър I Батенберг абдикира и напуща вечно рамките на страната, като се отхвърля от българската княжеска купа и от привилегиите си на принц. До края на живота си той служи в редовете на австро-унгарската войска в Грац.
1876 година
Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е опустошен с артилерийска пукотевица. Въстаниците, които водят деветдневни сражения с турците вършат опит за продупчване на обсадата. В багра по-голямата част от тях умират, а тези, които са хванати, са изправени пред съд.
Вестта за експлоадирането на въстанието в IV революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко състояние. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са хванати. Въпреки това е проведена огромна въстаническа чета от селата Мусина, Бяла църква, Михалци, Дичин, Вишовград и други Начело застава поп Харитон, а за боен началник е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още Бачо Киро, Хр. Караминков (Бунито), Т. Левтеров и други Според проекта тя би трябвало да се съедини с другите въстаници и да се укрепи в Балкана, с цел да може да води по-продължителна битка. След като се насочва към Стара планина, по дирите и потеглят многочислени потери от башибозук и постоянни войскови елементи. На 29 април четата се открива в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с съперника. На 7 май манастирът е опустошен от артилерийска пукотевица и въстаниците вземат решение да създадат опит за продупчване на обсадата. В багра по-голямата част от тях умират, а тези които са хванати, са изправени пред съд.
1873 година
В Хасково, два дни след първия разпит, Атанас Узунов е разпитан за повторно. Той още веднъж отхвърля да разкрие даже името си. Продължават и разпитите на Стоян Заимов, който е махленски в това, че е познавал Атанас Узунов.
На 4 май Атанас Узунов е хванат при опит да убие хасковския господар хаджи Ставри Примо. По-късно са задържани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или понижи присъдите им. През декември 1873 година Узунов е наказан на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
Решението за убийството на Хаджи Ставри се взема на съвещание на Хасковския революционен комитет, защото той е подозиран в изменничество.
На тази дата умират:
1924 година
Умира Димитър Благоев – български държавник, публицист; учредител на марксизма в България. Създател и началник на българската работническа социалдемократическа партия (1891 г.). Роден е в с. Загоричене, Костурско през 1856 година През 1875 година постъпва в IV клас на габровското Априловско учебно заведение. След Освобождението продължава образованието си в Одеса. От 1880 година е в Петербург, където следва естествени науки и право. Чете творбите на К. Маркс и Ф. Ласал. Става уверен последовател на марксизма. В края на 1883 година основава така наречен " Група на Благоев " - първата социалдемократическа организация в Русия с политическа стратегия и устав; издава вестник " Рабочий ". Благоев открива връзка с Г. Плеханов и неговата група " Освобождение на труда " в Женева. За политическата си активност е задържан и изпъден от страната. Продължава делото си в България, където издава сп. " Съвременен индикатор " дружно със брачната половинка си В. Живкова (Вела Благоева). По негова самодейност социалистически дружинки се събират на вр. Бузлуджа на 2 август 1891 година, където се организира учредителният конгрес на БРСДП. Димитър Благоев е уверен последовател и корав почитател на Маркс. Той се бори с всички отклонения от догмите на марксизма. След 1917 година повежда партията към болшевизация. Автор е на първата марксическа книга в България " Що е социализъм и има ли той почва у нас? " (1891 г.). Димитър Благоев е редактор на първия марксически вестник " Работник " (1892 г.). Обявява се срещу терористичния курс на партията, налаган от Коминтерна и прокарван в българската политическа реалност от Г. Димитров, В. Коларов, Ан. Иванов и други Последната година от живота си прекарва в изолираност.
1876 година
Умира Петър Пармаков (Алтъпармаков) - български бунтовник. Роден е в с. Градец, Сливенско през 1850 година През 1870 година отпътува за Цариград, а оттова за Одеса. Завършва Одеското военно учебно заведение през 1875 година и служи в съветската войска. През 1876 година напуща армията и се открива в Браила, където се включва в активността на БРЦК. Преминава р. Дунав и взе участие в подготовката на Априлското въстание в Търновския революционен окръг, избран за боен пълководец на четата на поп Харитон (28 април 1876 г.), а на 2 май 1876 година поема командването на четата. Убит е в стълкновение с турските войски при Дряновския манастир.
927 година
По време на мерки за война с Византия от сърдечен удар умира цар Симеон I Велики. Веднага след възкачването му на престола през 893 година връзките с Византия се изострят, защото византийският император Лъв VI Философ мести тържището на български артикули от Цариград в Солун. Византийският държател отхвърля да промени тази наредба и в отбрана на българските търговци Симеон I навлиза в Източна Тракия и разрушава византийците при Одрин. В отговор император Лъв VI влиза в съюзни връзки с маджарите, които нахлуват в българските земи и на територията на днешна Добруджа разрушават изпратената против тях армия на княз Симеон. Князът и болярите му са принудени да се отдръпват в крепостта Дръстър и да стартират договаряния за мир. По време на договарянията с Лъв Хиросфакт българският държател съумява да подписа съюз с печенегите и взаимно с тях да разгроми маджарите. След като укрепва тила си, Симеон насочва войските си на юг и през 896 година нанася тежко проваляне на ромеите при Булгарофигон. Византийският император е заставен да подпише кротичък контракт, с който се възвръща статуквото отпреди 894 година От 894 до 913 година връзките сред двете страни са мирни. Вероятно в този интервал българите трайно овладяват земите на днешна Западна Македония и Албания. През 904 година арабите, водени от Лъв Триполитански, превземат и опустошават Солун. От това се възползва и княз Симеон и въпреки войските му да не превземат Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун. Войната стартира през 913 година и е провокирана от пренебрежителното отношение на съимператора Александър, поел властта заради малолетието на император Константин VII, по отношение на българското пратеничество. През 913 година Симеон I стига до стените на Цариград. Византия е принудена да му признае купата цар на българите, макар че идната година го анулирала. Тогава българските войски нахлули още веднъж в Източна Тракия и завладяват Одрин. На 20 август 917 година в Ахелойската борба византийската армия е обкръжена и избита. Следва второ проваляне при Катасирти и патриарх Николай Мистик моли за прекъсване на войната и сключване на мир. Междувременно византийската дипломация съумява да раздвижи сърбите в тила на княз Симеон. Симеон изпраща против сърбите армия отпред с кавкан Теодор Сигрица и Мармиас. Те залавят сръбския княз Петър Гойникович и слагат на престола княз Павел Бранович. През 918 година българските войски доближават Пелопонес и Егейските острови. Свикан е църковен събор, на който Симеон I се прогласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх. През 921 година една българска войска доближава до Дарданелите, превзема Галиполския полуостров и се пробва да премине на малоазийския бряг. През 923 година цар Симеон I още веднъж стига до стените на Цариград. Византия желае да стартират договаряния за мир и макар че мир не е подписан българите снемат обсадата. По време на царуването на Симеон I Велики България доближава своето най-голямо политическо, военно и културно господство. Той е вторият държател след Карл Велики, който придобива купа, равнозначна на тази на византийския император. Българската черква си извоювала автокефалност, а България се трансформира в нравствен център на славянския свят. Втората българска столица - Велики Преслав, става един от главните културни центрове на Югоизточна Европа и град, който по величие съперничи на Цариград.
На тази дата са родени:
1969 година
Родена е Катерина Малеева – състезателка по тенис на корт. Многократна републиканска шампионка. Спечелила 12 трофеи от огромни надпревари. Най-доброто й класиране е 6-то място в международната класация през 1990 година
1967 година
Роден е Дони (псевдоним на Добрин Векилов) – български артист, композитор, създател на текстове, артист. Заедно с Момчил Колев основава един от най-успешните дуети за последното десетилетие. През 1989 година Дони стартира като басист и вокалист на група " Атлас ", а през 1993 година дружно с Момчил записва песента " Уморени крила ". Песента предначертава триумфа на първия албум на Дони в дует с Момчил - " Албумът " (1993 г.). Издателите на артиста пускат на пазара видеокасетите " Филмът " и " Акустичният концерт " (гост музиканти Теодосий Спасов, Васил Петров, " Акага ", симфоничен оркестър и др.). Видеоклиповете на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а британското музикално сп. " Q " причислява дуета " Дони и Момчил " към сполучливите групи на 1997 година От началото на 2000 година Дони работи върху лични планове, свързани с театралната музика. Дискография (с Момчил): " Албумът " (1993 г.), " Вторият " (1994 г.), " Създадено в България " (1996 г.), " Хитовете " (1998 г.). Първи независим албум " Дони " (2001 г.).
1964 година
Родена е Долорес Арсенова – български правист. Завършва педагогика в СУ " Св. Климент Охридски " през 1990 година и право в УНСС през 1990 година За интервала 1996- 2001 година е юрист в Софийската адвокатска гилдия, юридически съветник по мениджмънт на компании и организации с нестопанска цел. Арсенова е член на Българската социологическа асоциация и Съюза на учените. Председателства УС на сдружението за отбрана на лекарите " Хипократ ". От 1999 година работи в Института по социология към Българска академия на науките като помощник в секция " Глобално и районно развиване ". Депутат е в ХХХIХ Народно събрание от листата на Национална движение „Симеон Втори". От 2001 година е министър на околната среда и водите в държавното управление на Симеон Сакскобургготски. От 11 юли 2005 година е народен представител в 40-то Народно заседание от ПГ Национална движение „Симеон Втори". От 24 август 2005 година е член на Комисията по енергетиката и зам.-председател на Комисията по околната среда и водите.
1930 година
Роден е Константин Джидров – български оператор и художник. Завършва компетентност илюстрация в Художествената академия. Насочва се към игралното кино, в което работи като художник и оператор. Участва в основаването на: " Среднощна среща " (1958-1963 г.), " Маргаритка " (1961 г.), " Тютюн " (1962 г.), " Смърт няма " (1963 г.), " Вула " (1965 г.), " Свобода или гибел " (1969 г.), " Господин Никой " (1969 г.), " Няма нищо по-хубаво от неприятното време " (1971 г.), " Козият рог " (1972 г.), " Мандолината " (1973 г.), " Дубльорът " (1974 г.), " Сладко и горчиво " (1975 г.), " Осъдени души " (1975 г.), " Над Сантяго вали " (1976 г.), " Кладенецът " (1991 г.), " Кръговрат " (тв, 1993 г.).
1930 година
Роден е Пеньо Пенев (Пеньо Митев) – български стихотворец. Той е родом от с. Добромирка. Завършва гимназия в Севлиево. От 1949-1959 година взе участие в бригадното придвижване. Работи в Перник и Димитровград. Редактор е във вестник " Стършел ". През 1956 година издава единствената си стихосбирка " Добро утро, хора! ”. Умира на 27 април 1959 година при неизяснени условия.
1914 година
Роден е Андрей Гуляшки – български публицист. Сътрудник е на левия щемпел. След 9 септември 1944 година е редактор в редица издания, основен редактор на сп. " Пламък " (1956-1966 г.), шеф на Народния спектакъл, основен редактор на сп. " Съвременник " (1972-1973 г.), секретар на Съюз на българските писатели (1956-1962 г.), зам.-председател на Съюз на българските писатели. През последните години от живота си написа в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Известен става неговият воин Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта " Контраразузнаване ". Негови съчинения са " Дон Кихот от Селвеция " (1936 г.), " Жени " (1938 г.), " Смъртна присъда " (1940 г.), " МТ станция " (1950 г.), " Село Ведрово " (1952 г.), " Златното руно " (1958 г.), " Приключенията на Авакум Захов " (1962 г.), " Седемте дни на нашия живот " (1964 г.), " Малка нощна музика " (1965 г.), " Романтична повест " (1970 г.), " Скитник броди по света " (1982 г.), " Краят на Лалелия " (1987 г.) и други
1909 година
Роден е Васил Иванов – български художник. Завършва Художествената академия в София през 1940 година - живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в региона на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложения от 1939 година Представя свои произведения в България и в чужбина. Негови творби имат НХГ - София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, частни сбирки.
1874 година
Роден е Йордан Маринополски – български публицист, народник, съперник на естетизма, формализма и индивидуализма. Следва история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) дружно с П. П. Славейков. В София приключва славянска лингвистика през 1910 година и работи като гимназиален преподавател. Сътрудник е на периодическия щемпел. Изпитва въздействието на съветската класика и се опълчва на естетическите възгледи на Славейков и кръга “Мисъл ”. Негови съчинения са “Българската литература след Освобождението ” (1898 г.), “Огледайте се! ” (хуморески, 1898 г.), “Критици ” (1910 г.), “Прояснени небосклони ” (кн. 1, мемоари и самопризнания, 1922 г.), “Към младите ” (кн. 2, 1924 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
През 1876 година Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е опустошен с артилерийска пукотевица. На тази дата е осуетен заговорът на съветския капитан Николай Набоков за похищение на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците през 1886 година През 1913 година със заповед на Действащата войска се афишира основаването на Пета войска с командващ генерал-майор Стефан Тошев.
1992 година
България е призната за постоянен 27-ми член на Съвета на Европа и подписва Статута на съдебна експертиза, Общото съглашение за привилегиите и имунитетите на съдебна експертиза и Първи протокол към него. Тези три международноправни документа влизат в действие от същата дата. Подписана е и Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и Допълнителния протокол към нея, които влизат в действие за България от 7 септември 1992 година
На 4 декември 1989 година ръководителят на Народното събрание на България насочва публично искане за приемане на страната ни в съдебна експертиза. През 1989-1992 година са осъществени редица публични контакти на високо ниво. През 1990-1991 година се състоят взаимни визити в страната на генералния секретар на съдебна експертиза и на съответните ръководители на Комитета на министрите на съдебна експертиза. На посещаване в България идва и президента на Парламентарната асамблея на съдебна експертиза. На 2 юли 1990 година на България е възложен статут на особено поканена към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. С писмо на министъра на външните работи от 3 март 1990 година е декларирано желанието на страната да се причисли към организацията. На 17 януари 1991 година е изпратено ново писмо на министъра на външните работи, с което публично се желае страната да бъде призната за член на Съвета на Европа. В сходство с практиката на организацията, на 12 февруари 1991 година Комитетът на министрите предава на ПАСЕ за мнение молбата на България за участие. За докладчик на ПАСЕ по България е избран Мигел Анхел Мартинес.
1978 година
Завършва европейското състезание по свободна битка, провеждано от 5 май в България. Българските спортисти печелят 5 златни, 2 сребърни и 1 бронзов орден.
1971 година
Народното заседание стартира разискване на плана за нова конституция. На идващия ден е решено приемането й да стане посредством референдум. На 30 март планът за нова конституция на Народна Република България е оповестен за всенародно разискване. По " публични сведения " за по-малко от месец са извършени 30 000 събрания с присъединяване на над 3 000 000 жители, създали 14 000 оферти за допълнения в текста на конституцията. На 18 май е оповестено приемането на новата конституция. Тя влиза в действие същия ден с публикуването й в " Държавен вестник " и е оповестена за главен закон за построяването на " развито социалистическо общество ". В нея Българска комунистическа партия се прогласява за " управителна мощ на обществото и страната ", а Народна република България - за " социалистическа страна ". Създава се нов върховен непрекъснато настоящ държавен орган - Държавен съвет, който " съединява вземането на решения с тяхното осъществяване " и на процедура измества Народното събрание и държавното управление от висшото състояние, което конституцията им е отредила.
1932 година
Завършва задачата на свещеник Борис Стобийски в Ерусалим, почнала на 12 април. Епископ Борис Стобийски води договаряния с делегация на Ерусалимската патриаршия за повдигане на схизмата от Българската екзархия. Мисията е провалена от Вселенската патриаршия.
1918 година
Подписан е Букурещкият кротичък контракт сред Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Турция) и Румъния, с който се оформя излизането на северната ни съседка от Първата международна война (1914-1918 г.). Преговорите за мир стартират през декември 1917 година, само че заради разногласия сред съдружниците не престават до май. С цел да наложи икономическото си въздействие в Румъния, Германия упорства да резервира Северна Добруджа, като върне на България единствено Южна Добруджа, присъединена към Румъния след Междусъюзническата война 1913 година Турция предявява териториални искания по отношение на България, засягащи Тракия и поддържа Германия, която съумява да наложи своите позиции. В Северна Добруджа е открито взаимно ръководство (Кондоминиум) от четирите съюзни страни, като на Румъния се обезпечава търговски изход до Черно море посредством линията Черна вода – Кюстенджа. Южна Бесарабия, превзета през януари 1918 година остава в рамките на северната ни съседка. В подмяна по западната й граница е осъществена промяна в интерес на Австро-Унгария. Допълнително се подписват конвенции, които ускоряват австро-германското въздействие. Те засягат румънски нефт, износа на селскостопански артикули, пощата и телеграфа. Предаването на Кондоминиума на България става съществена външнополитическа цел на държавните управления ни до края на Първата международна война.
1915 година
В София стартира да излиза утринният информативен вестник " Балканска поща ". Вестникът е спрян от щемпел на 12 август 1918 година Редактор е Кр. Станчев.
1913 година
Със заповед на Действащата войска се афишира основаването на Пета войска с командващ генерал-майор Стефан Тошев.
Стефан Тошев е роден в Стара Загора през 1859 година По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 година взе участие като доброволец в Българското опълчение. След Освобождението приключва Военното учебно заведение в София и по време на Сръбско-българската война 1885 година командва тайфа в боевете при Сливница. По време на Балканската война 1912–1913 година Тошев е назначен за шеф на Първа Пехотна Софийска дивизия. През Първата международна война 1914–1918 година управлява Трета войска, която през 1916 година се бори против Румъния. По-късно Тошев е отпред на Четвърта войска. Той разгласява редица материали, отдадени на войните – " Писма от войната. 1885–1895 година ", " Войнишка клетва ", " Победени, без да бъдем бити ", " Действията на III войска в Добруджа през 1916 година " и други
1913 година
Българският министър председател Иван Гешов получава депеша от съветския министър на външните работи С. Д. Сазонов, който поучава Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Последват още два телеграми на 13 и 14 май със същите претенции. На 18 май настояванията на съветска страна са отхвърлени.
1886 година
Осуетен е заговорът на съветския капитан Николай Набоков за похищение на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците. По прелиминарен проект, отвличането трябвало да бъде осъществено сред Бургас и Айтос.
Въпреки, че Батенберг е препоръчан от Русия за български княз той последователно губи доверието на съветския двор. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг показва неодобрение от лимитираните пълномощия, които му дава Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия, чиито ръководители още по време на Учредителното заседание 1879 година се афишират за олигархично ръководство. На 27 април 1881 година, със съдействието на военния министър генерал-лейтенант П. К. Ернрот, Батенберг прави държавен прелом, след който анулира конституцията и вкарва така наречен режим на пълномощията (1881-1883 г.). Русия стартира да се съмнява в правилността на избора си за български княз и вижда в лицето на Консерваторите проводник на прозападни настроения. През 1882 година е формирано ново държавно управление отпред с извиканите от Русия генерали Соволев и Каулбарс. Между съветските представители и консерваторите несъгласията не са преодолени. Българският държател възприема Русия като опасност и чрез консерваторите търси сплотяване с умерените либерали. На 6 септември 1883 година Търновската конституция е възобновена и е основан нов кабинет отпред с Драган Цанков. След отстраняването на съветските пратеници от директното ръководство на страната връзките с Русия се обтягат. Това основава мощни настроения срещу българския княз измежду огромна част от българските политически дейци и измежду висшия състав на армията. На 9 август 1886 година група офицери русофили правят прелом и смъкват княза от престола. Въпреки осъществения контрапреврат, заради отхвърли на съветския император да утвърди завръщането му в България, на 26 август Александър I Батенберг абдикира и напуща вечно рамките на страната, като се отхвърля от българската княжеска купа и от привилегиите си на принц. До края на живота си той служи в редовете на австро-унгарската войска в Грац.
1876 година
Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е опустошен с артилерийска пукотевица. Въстаниците, които водят деветдневни сражения с турците вършат опит за продупчване на обсадата. В багра по-голямата част от тях умират, а тези, които са хванати, са изправени пред съд.
Вестта за експлоадирането на въстанието в IV революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко състояние. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са хванати. Въпреки това е проведена огромна въстаническа чета от селата Мусина, Бяла църква, Михалци, Дичин, Вишовград и други Начело застава поп Харитон, а за боен началник е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още Бачо Киро, Хр. Караминков (Бунито), Т. Левтеров и други Според проекта тя би трябвало да се съедини с другите въстаници и да се укрепи в Балкана, с цел да може да води по-продължителна битка. След като се насочва към Стара планина, по дирите и потеглят многочислени потери от башибозук и постоянни войскови елементи. На 29 април четата се открива в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с съперника. На 7 май манастирът е опустошен от артилерийска пукотевица и въстаниците вземат решение да създадат опит за продупчване на обсадата. В багра по-голямата част от тях умират, а тези които са хванати, са изправени пред съд.
1873 година
В Хасково, два дни след първия разпит, Атанас Узунов е разпитан за повторно. Той още веднъж отхвърля да разкрие даже името си. Продължават и разпитите на Стоян Заимов, който е махленски в това, че е познавал Атанас Узунов.
На 4 май Атанас Узунов е хванат при опит да убие хасковския господар хаджи Ставри Примо. По-късно са задържани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или понижи присъдите им. През декември 1873 година Узунов е наказан на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
Решението за убийството на Хаджи Ставри се взема на съвещание на Хасковския революционен комитет, защото той е подозиран в изменничество.
На тази дата умират:
1924 година
Умира Димитър Благоев – български държавник, публицист; учредител на марксизма в България. Създател и началник на българската работническа социалдемократическа партия (1891 г.). Роден е в с. Загоричене, Костурско през 1856 година През 1875 година постъпва в IV клас на габровското Априловско учебно заведение. След Освобождението продължава образованието си в Одеса. От 1880 година е в Петербург, където следва естествени науки и право. Чете творбите на К. Маркс и Ф. Ласал. Става уверен последовател на марксизма. В края на 1883 година основава така наречен " Група на Благоев " - първата социалдемократическа организация в Русия с политическа стратегия и устав; издава вестник " Рабочий ". Благоев открива връзка с Г. Плеханов и неговата група " Освобождение на труда " в Женева. За политическата си активност е задържан и изпъден от страната. Продължава делото си в България, където издава сп. " Съвременен индикатор " дружно със брачната половинка си В. Живкова (Вела Благоева). По негова самодейност социалистически дружинки се събират на вр. Бузлуджа на 2 август 1891 година, където се организира учредителният конгрес на БРСДП. Димитър Благоев е уверен последовател и корав почитател на Маркс. Той се бори с всички отклонения от догмите на марксизма. След 1917 година повежда партията към болшевизация. Автор е на първата марксическа книга в България " Що е социализъм и има ли той почва у нас? " (1891 г.). Димитър Благоев е редактор на първия марксически вестник " Работник " (1892 г.). Обявява се срещу терористичния курс на партията, налаган от Коминтерна и прокарван в българската политическа реалност от Г. Димитров, В. Коларов, Ан. Иванов и други Последната година от живота си прекарва в изолираност.
1876 година
Умира Петър Пармаков (Алтъпармаков) - български бунтовник. Роден е в с. Градец, Сливенско през 1850 година През 1870 година отпътува за Цариград, а оттова за Одеса. Завършва Одеското военно учебно заведение през 1875 година и служи в съветската войска. През 1876 година напуща армията и се открива в Браила, където се включва в активността на БРЦК. Преминава р. Дунав и взе участие в подготовката на Априлското въстание в Търновския революционен окръг, избран за боен пълководец на четата на поп Харитон (28 април 1876 г.), а на 2 май 1876 година поема командването на четата. Убит е в стълкновение с турските войски при Дряновския манастир.
927 година
По време на мерки за война с Византия от сърдечен удар умира цар Симеон I Велики. Веднага след възкачването му на престола през 893 година връзките с Византия се изострят, защото византийският император Лъв VI Философ мести тържището на български артикули от Цариград в Солун. Византийският държател отхвърля да промени тази наредба и в отбрана на българските търговци Симеон I навлиза в Източна Тракия и разрушава византийците при Одрин. В отговор император Лъв VI влиза в съюзни връзки с маджарите, които нахлуват в българските земи и на територията на днешна Добруджа разрушават изпратената против тях армия на княз Симеон. Князът и болярите му са принудени да се отдръпват в крепостта Дръстър и да стартират договаряния за мир. По време на договарянията с Лъв Хиросфакт българският държател съумява да подписа съюз с печенегите и взаимно с тях да разгроми маджарите. След като укрепва тила си, Симеон насочва войските си на юг и през 896 година нанася тежко проваляне на ромеите при Булгарофигон. Византийският император е заставен да подпише кротичък контракт, с който се възвръща статуквото отпреди 894 година От 894 до 913 година връзките сред двете страни са мирни. Вероятно в този интервал българите трайно овладяват земите на днешна Западна Македония и Албания. През 904 година арабите, водени от Лъв Триполитански, превземат и опустошават Солун. От това се възползва и княз Симеон и въпреки войските му да не превземат Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун. Войната стартира през 913 година и е провокирана от пренебрежителното отношение на съимператора Александър, поел властта заради малолетието на император Константин VII, по отношение на българското пратеничество. През 913 година Симеон I стига до стените на Цариград. Византия е принудена да му признае купата цар на българите, макар че идната година го анулирала. Тогава българските войски нахлули още веднъж в Източна Тракия и завладяват Одрин. На 20 август 917 година в Ахелойската борба византийската армия е обкръжена и избита. Следва второ проваляне при Катасирти и патриарх Николай Мистик моли за прекъсване на войната и сключване на мир. Междувременно византийската дипломация съумява да раздвижи сърбите в тила на княз Симеон. Симеон изпраща против сърбите армия отпред с кавкан Теодор Сигрица и Мармиас. Те залавят сръбския княз Петър Гойникович и слагат на престола княз Павел Бранович. През 918 година българските войски доближават Пелопонес и Егейските острови. Свикан е църковен събор, на който Симеон I се прогласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх. През 921 година една българска войска доближава до Дарданелите, превзема Галиполския полуостров и се пробва да премине на малоазийския бряг. През 923 година цар Симеон I още веднъж стига до стените на Цариград. Византия желае да стартират договаряния за мир и макар че мир не е подписан българите снемат обсадата. По време на царуването на Симеон I Велики България доближава своето най-голямо политическо, военно и културно господство. Той е вторият държател след Карл Велики, който придобива купа, равнозначна на тази на византийския император. Българската черква си извоювала автокефалност, а България се трансформира в нравствен център на славянския свят. Втората българска столица - Велики Преслав, става един от главните културни центрове на Югоизточна Европа и град, който по величие съперничи на Цариград.
На тази дата са родени:
1969 година
Родена е Катерина Малеева – състезателка по тенис на корт. Многократна републиканска шампионка. Спечелила 12 трофеи от огромни надпревари. Най-доброто й класиране е 6-то място в международната класация през 1990 година
1967 година
Роден е Дони (псевдоним на Добрин Векилов) – български артист, композитор, създател на текстове, артист. Заедно с Момчил Колев основава един от най-успешните дуети за последното десетилетие. През 1989 година Дони стартира като басист и вокалист на група " Атлас ", а през 1993 година дружно с Момчил записва песента " Уморени крила ". Песента предначертава триумфа на първия албум на Дони в дует с Момчил - " Албумът " (1993 г.). Издателите на артиста пускат на пазара видеокасетите " Филмът " и " Акустичният концерт " (гост музиканти Теодосий Спасов, Васил Петров, " Акага ", симфоничен оркестър и др.). Видеоклиповете на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а британското музикално сп. " Q " причислява дуета " Дони и Момчил " към сполучливите групи на 1997 година От началото на 2000 година Дони работи върху лични планове, свързани с театралната музика. Дискография (с Момчил): " Албумът " (1993 г.), " Вторият " (1994 г.), " Създадено в България " (1996 г.), " Хитовете " (1998 г.). Първи независим албум " Дони " (2001 г.).
1964 година
Родена е Долорес Арсенова – български правист. Завършва педагогика в СУ " Св. Климент Охридски " през 1990 година и право в УНСС през 1990 година За интервала 1996- 2001 година е юрист в Софийската адвокатска гилдия, юридически съветник по мениджмънт на компании и организации с нестопанска цел. Арсенова е член на Българската социологическа асоциация и Съюза на учените. Председателства УС на сдружението за отбрана на лекарите " Хипократ ". От 1999 година работи в Института по социология към Българска академия на науките като помощник в секция " Глобално и районно развиване ". Депутат е в ХХХIХ Народно събрание от листата на Национална движение „Симеон Втори". От 2001 година е министър на околната среда и водите в държавното управление на Симеон Сакскобургготски. От 11 юли 2005 година е народен представител в 40-то Народно заседание от ПГ Национална движение „Симеон Втори". От 24 август 2005 година е член на Комисията по енергетиката и зам.-председател на Комисията по околната среда и водите.
1930 година
Роден е Константин Джидров – български оператор и художник. Завършва компетентност илюстрация в Художествената академия. Насочва се към игралното кино, в което работи като художник и оператор. Участва в основаването на: " Среднощна среща " (1958-1963 г.), " Маргаритка " (1961 г.), " Тютюн " (1962 г.), " Смърт няма " (1963 г.), " Вула " (1965 г.), " Свобода или гибел " (1969 г.), " Господин Никой " (1969 г.), " Няма нищо по-хубаво от неприятното време " (1971 г.), " Козият рог " (1972 г.), " Мандолината " (1973 г.), " Дубльорът " (1974 г.), " Сладко и горчиво " (1975 г.), " Осъдени души " (1975 г.), " Над Сантяго вали " (1976 г.), " Кладенецът " (1991 г.), " Кръговрат " (тв, 1993 г.).
1930 година
Роден е Пеньо Пенев (Пеньо Митев) – български стихотворец. Той е родом от с. Добромирка. Завършва гимназия в Севлиево. От 1949-1959 година взе участие в бригадното придвижване. Работи в Перник и Димитровград. Редактор е във вестник " Стършел ". През 1956 година издава единствената си стихосбирка " Добро утро, хора! ”. Умира на 27 април 1959 година при неизяснени условия.
1914 година
Роден е Андрей Гуляшки – български публицист. Сътрудник е на левия щемпел. След 9 септември 1944 година е редактор в редица издания, основен редактор на сп. " Пламък " (1956-1966 г.), шеф на Народния спектакъл, основен редактор на сп. " Съвременник " (1972-1973 г.), секретар на Съюз на българските писатели (1956-1962 г.), зам.-председател на Съюз на българските писатели. През последните години от живота си написа в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Известен става неговият воин Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта " Контраразузнаване ". Негови съчинения са " Дон Кихот от Селвеция " (1936 г.), " Жени " (1938 г.), " Смъртна присъда " (1940 г.), " МТ станция " (1950 г.), " Село Ведрово " (1952 г.), " Златното руно " (1958 г.), " Приключенията на Авакум Захов " (1962 г.), " Седемте дни на нашия живот " (1964 г.), " Малка нощна музика " (1965 г.), " Романтична повест " (1970 г.), " Скитник броди по света " (1982 г.), " Краят на Лалелия " (1987 г.) и други
1909 година
Роден е Васил Иванов – български художник. Завършва Художествената академия в София през 1940 година - живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в региона на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложения от 1939 година Представя свои произведения в България и в чужбина. Негови творби имат НХГ - София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, частни сбирки.
1874 година
Роден е Йордан Маринополски – български публицист, народник, съперник на естетизма, формализма и индивидуализма. Следва история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) дружно с П. П. Славейков. В София приключва славянска лингвистика през 1910 година и работи като гимназиален преподавател. Сътрудник е на периодическия щемпел. Изпитва въздействието на съветската класика и се опълчва на естетическите възгледи на Славейков и кръга “Мисъл ”. Негови съчинения са “Българската литература след Освобождението ” (1898 г.), “Огледайте се! ” (хуморески, 1898 г.), “Критици ” (1910 г.), “Прояснени небосклони ” (кн. 1, мемоари и самопризнания, 1922 г.), “Към младите ” (кн. 2, 1924 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ