„На татко“ – това посвещение се появява на екрана най-,

„ На баща “ – това посвещение се появява на екрана най-, най-сетне, откакто всички заеми към този момент са изтекли. Бащата на Спилбърг е украински евреин, чийто родители емигрират в Америка при започване на 20 век. Господин Арнолд Спилбърг умря през август 2020 година, на патриаршеската 103-годишна възраст.Киното и влаковете са някак доста мощно свързани. Чисто официално – когато наблюдаваш пейзажите през прозореца на купето си, до момента в който влакът пътува накъдето си е намислил, те се сменят пред очите ти, все едно на кино лента. Освен това публично приетият за първи филм в историята на киното е „ Пристигането на влака на гара Сиота “ на братя Люмиер. И още един емблематичен трен обаче има своето място в тази история – влакчето-играчка на Стивън Спилбърг, което той снима в първия си филм, когато е едвам 12-годишен. Дали е предчувствал надълбоко в себе си какво странствуване в света на киното му следва? Какво общо имат влаковете и всичко това с „ Уестсайдска история “? Нищо. Освен че Стивън Спилбърг е режисьор на кино лентата. Ако това може да се назова „ нищо “, несъмнено. Исках просто да отдам чест с няколко фрази на този огромен, огромен занаятчия на киното, с чийто филм „ Извънземното “ е обвързвано моето персонално първо мощно прочувствено кинопреживяване. Спилбърг може и да не е най-артистичният режисьор, само че умее да те развълнува, а това е… това е всичко.„ Уестсайдска история “ на Стивън Спилбърг е римейк на именития едноименен кино мюзикъл от 1961 година на Джеръм Робинс и Робърт Уайз. Тоест при положение, че скоро сте гледали истинския филм – аз да вземем за пример си го припомних безусловно вечерта преди да виждам новия – не следва да очаквате нова интерпретация на сюжета. Тотален почит към легендата!Както е известно „ Уестсайдска история “ е съвременна версия на Шекспировата класика „ Ромео и Жулиета “ – Тони, момче от бандата „ Ракетите “ (бандата на наследниците на европейските емигранти от работническата класа), се влюбва в Мария, пуерториканка, чийто брат Бернардо е лидер на „ Акулите “, бандата на кварталните преселници от Латинска Америка. Гаджето на Бернардо, Анита, е най-хубавата другарка на Мария. Враждата сред двете банди е по Шекспировски гибелна и с трагични последствия. Вярно е, че на доктрина действието на първия филм се развива през 50-те години, а във версията на Спилбърг – през 30-те, само че тази разлика мъчно може да бъде уловена даже през костюмите. Единствено фактът, че в новия филм се загатва, че бедняшките квартали, в които съжителстват наследници на европейски емигранти и новодошли пуерториканци, ще бъдат разрушени, с цел да се построи емблематичния Линкълн Център (огромен комплекс, в който се намират редица нюйоркски културни институции като да вземем за пример Метрополитън опера, Нюйоркската филхармония и т.н.), ни дава прецизен ориентир за интервала. И още няколко напълно дребни разлики има сред двете версии, само че по-важното е, че размахът, хореографията, конфликтите, песните (почивай в мир, Стивън Зондхайм!), гениалната музика на Ленард Бърнстейн – всичко е тук. И е още по-живо. И за мен персонално – по-вълнуващо. Има някои подиуми от истинския филм, които към този момент са част от историята на киното и никакви нови версии не могат да ги помръднат от там – началната сцена на баскетболното игрище на фона на тухлените здания с евакуационните железни стълби и запознанството ни с двете банди. Рита Морено в ролята на Анита, Джордж Чакирис в ролята на Бернардо – и двамата превъзходни, шеметни танцьори. Никак не е изненадващо, че тогава точно те двамата получават Оскар статуетки за поддържащи функции. ОЩЕ...