На такива места човек си казва, че всъщност раят е

На такива места човек си споделя, че в действителност раят е вероятен. Нещо повече – човешките ръце могат да го основат и запазят - когато силата и геният се обединят с търпението и вдъхновението на същинския създател. Така, както го е направил Макс Либерман, основал за себе си и брачната половинка си райската градина на брега на езерото Ванзее до Берлин.
  Историята на това прелестно кътче е дълга и забавна. Макс Либерман е един от най-известните немски художници, парижки ученик, освен това сполучливо работещ и във Франция. Картините му се продавали добре и той нямал финансови проблеми, тъй че нищо не можело да му попречи да построи къщата и градината на живота си. И двете били основани под персоналното му управление, след разменени стотици писма с другари, архитекти и консултанти – скъп източник на информация при реставрацията по-късно. На няколко декара земя Либерман намерил място за всичко – за овощна и зеленчукова градина, за дребен парк с рози и лабиринт от постоянно зелени растения, за британска ливада, лимони и кипариси, водни лилии, големи саксии и всички типове цветя, които съумял да си набави. Градината била обичания му обект за изобразяване – има над 700 картини и скици с нея, коя от коя по-пъстри и красиви. Художникът живял дълго и щастливо с обичаната си жена и умрял на 87 години, в навечерието на войната.
  Принудена от държавното управление на Третия райх да продаде вилата на безценица, вдовицата му се завърнала в Берлин. Прекрасната градина е унищожена, с цел да се трансформира в поляна за подготвителен лагер, а по-късно в болница. В края на 60-те години къщата и земята в близост са дадени от общината на клуб за водни спортове. Почитателите на Либерман обаче не се отхвърлят. Те намират на клуба друго здание, водят дълги борби да върнат най-малко част от раздадените земи от градината и търпеливо и деликатно възвръщат метър по метър изгубения парадайс на художника. Музеят е открит едвам през 2002 година и към момента има елементи от къщата, които не са реставрирани изцяло, а градината е в по-малък размер от истинския. Всичко друго обаче е тук – розите, лабиринтът, зеленчуците и цветята, лимоните, лилиите и моравата. И най-важното – чувството, че си попаднал в парадайса!