* На света му трябва нов Версай, но с плана

...
* На света му трябва нов Версай, но с плана
Коментари Харесай

Само Австрия остава неутрална страна в ЕС

* На света му би трябвало нов Версай, само че с проекта Маршал

* Ситуацията е извънредно рискова, спомнете си Депресията от предишния век, споделя проф. Хайнц Гертнер
-->
Проф. Хайнц Гертнер е учител по политология във Виенския университет, теоретичен шеф на реномирания Австрийски институт за интернационална политика (OIIP). Председател е на Консултативния съвет за тактика и сигурност към Министерството на защитата на Австрия. 

- Г-н Гертнер, Много Ваши сътрудници приказват за идни съществени промени в международния ред, за остри несъгласия и борба на Съединени американски щати с Китай и Русия. Каква е вашата прогноза?

- Ще Ви опиша някои елементи, които се премълчават от медиите. Днес се развива нова, несъществувала до в този момент поляризация. След 1945 г, когато приключи Втората международна война, светът влезе в интервала на студената война, в който имаше два полюса - Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. С разпадането на Съветския съюз през 1991 година останаха единствено Съединени американски щати да преобладават и управляват всички останали страни в света. Официално признатата тактика на Съединени американски щати изисква страната с всички сили да се опълчва на всякаква конкуренция, която слага под подозрение нейното водачество. Това води до остра борба с Китай, окято прави поръчка за като нова велика международна мощ, както и с Русия като най-мощна нуклеарна страна. 

Въпреки че през 1991 година Съветския съюз разпусна Варшавския контракт, Съединени американски щати резервираха НАТО. Нещо повече - те се пробват освен да засилят неговото въздействие върху Европа, само че основават и нови съюзи АУКУС (Австралия, Англия, САЩ) и КУАД (САЩ, Япония, Австралия, Индия), с цел да задържат своето статукво в Индийско - Тихоокеанския район.

След 1991 година НАТО, стартира да се уголемява на изток. А Китай със своя „ Нов път на коприната “ прониква на запад, в това число в Европа и на Балканите. Русия пък се пробва да възвърне своето изгубено въздействие по западните си граници.

 - Наскоро приключи знакова среща Европейски Съюз - Китай. Какво ще се промени във взаимоотношенията Китай - Европа?

- Европа сега отслабна като международна военна мощ. Нещо повече, очевидци сме, по какъв начин Европа от ден на ден губи своята икономическа мощност. Нагледен образец, напълно неотдавна, с посредничеството на Китай сред Саудитска Арабия и Иран бе подписано съглашение за възобновяване на дипломатическите връзки.

Въпреки, че Европа постоянно е имала положителни връзки с всички арабски и близкоизточни страни, тя пропусна шанса по нуклеарната договорка с Иран. 

- Кой от кого е повече подвластен - Русия от Китай или назад?

 - Факт е, че Съединени американски щати и Китай, а изключително и Европа,  са мощно подвластни от вноса на първични материали и материали за техните стопански системи. Но е и факт, че Русия би трябвало да може да продава гладко своите артикули на международния пазар. Затова и тя има потребност от Китай, където да уголемява износа. И това ненапълно я прави подвластна от него.

Китай пък е подвластен от съветските енергоносители и технологии, тъй като по този метод съществува като международна мощ и сътрудник №1 в Азия.По същия метод са издигнати и взаимоотношенията сред Китай и Съединени американски щати. Но в случай че се стигне до изключително остра борба, икономическата полза минава на назад във времето по този начин, както стана наскоро сред Запада - Русия. Така беше и преди Първата международна война, когато всички европейски страни бяха мощно стопански обвързани между тях, само че това не им попречи да стартират да водят война една против друга.

- Защо глобите не реализираха задачата си?

- Санкциите не могат да трансформират геополитическите решения на една или друга страна, било то Куба или Иран или Русия.Те трябваше да принудят Русия да приключи военните дейности против Киев. Но това не се случи. Безспорно, глобите могат да провокират стопански усложнения, само че не познавам нито един случай в историята, в който поради тях да е била прекъсната война. По-скоро противоположното, провокират войни. 

Да вземем Парижките контракти от 1919 година - тогава ги нарекоха репарации. Те ускориха вътрешнополитическите властнически трендове у победените и доведоха Хитлер на власт в Германия.  

- Какво следва - спусната желязна завеса?

- На света му би трябвало нов Версай, само че с проект Маршал. Необходимо ще бъде събития, нещо сходно на Хелзинки през 1975 година където бе несъмнено, че сигурността е неделима. Запада не трябва да се пробва да дефинира врагове и съперници, належащо е да се търсят общи форми на сигурност и съдействие. 

- Но надали Съединени американски щати ще се съгласят да седнат на една маса с Китай, Русия и Индия. Как си го представяте? 

- Механизми за това има задоволително и в този момент - ОССЕ, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

 - Но всичко това е блокирано. 

- Да, сега се прави нов кръг във въоръжаването, който би трябвало да се овладее. Защото с нови оръжия не се реализира по-голяма сигурност.

Още преди присъединението на Крим през 2014 година направих препоръчани за попречване на войната на основата на австрийския модел за неутралитет, само че никой не пожела да му обърне внимание. Подобен модел би работил също по този начин в Грузия и в Молдавия.  Междувременно в истанбулския документ от март 2022 година тези неща бяха включени и за малко да бъде реализирано спокойно съглашение, само че за жалост, то бе провалено.

- Подобна скица се съдържаше и в Минските споразумения?

- Много от тези неща ги имаше там, само че там на никое място не фигурираше въпроса за неприсъединяването на Украйна към НАТО.А и ръководещите в Киев включиха през 2019 година в конституцията си текст за влизане в НАТО.

 - Като заговорихме за неутралитет, по какъв начин виждате бъдещето на Австрия като неутрална страна? Във Виена се чуват гласове, че неутралитета бил стар и не дава отговор на новите действителности?

- Да, има такива, които настояват, че е стар и бил светиня от времето на студената война. Неутралитетът е модел с дълга история, в Белгия е съществувал от 1831 г, а в Швейцария го има и до през днешния ден без спиране от 1815 година Има разнообразни типове неутралитет, той е еластичен и постоянно може да бъде съгласуван с времето и изискванията. Хелзинкския развой нямаше да е вероятен без поддръжката на неутралните и необвързаните страни. Тогава имаше държавници като Улоф Палме в Швеция, Бруно Крайски в Австрия, Вили Бранд в Германия, които бяха дейни поддръжници.За Австрия няма огромен избор, или неутралитет или НАТО. Трети път няма.

- И въпреки всичко каква е прогнозата ви за бъдещето?   Конфликт против Китай плюс спор против Русия?

- Напълно допустимо е, защото стратегическата идея на НАТО от 2022 година дефинира Китай като страна към която се популяризира член 5-ти поради идващи от нея кибер и хибридни закани.  Текста гласи: Китай е основната опасност посредством нейните кибер и хибридни действия. И още: хибридните дейности следва да се преглеждат като закани, подлежащи на отбрана според член 5-ти. С една дума, който желае може да го конструира. Сега, когато Швеция и Финландия влизат в НАТО, Австрия остава единствената неутрална страна в Европейски Съюз, която може да беседва като с равна с всяка една от необвързаните и безядрени страни от световния юг. Ние, в Австрия, даже не осъзнаваме изцяло това наше предимство.

- Как бихте определили обстановката с войната - рискова или доста рискова?

- Като извънредно рискова. Червената линия става с всеки изминат ден все по-тънка. За контранастъпление са нужни 2-3 пъти повече бойци, в сравнение с за защита. Ако Киев изпита компликации при мобилизацията за фронта, това би означавало да бъдат вкарани натовски войски. Ако това се случи, в Европа сигурно ще се развихри пълномащабна международна война. Кой може при такова развиване на нещата да изключи потреблението на нуклеарни оръжия?

Освен това, не трябва да се подценяват и трусовете в банките, и приближаващата се криза. Често в историята такива рецесии са се превръщали в катализатори на огромни военни конфликти. Да си спомним Голямата меланхолия от 1929 година, която отвори пътя към Втората международна война. 
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР