Антиевропейското говорене на един политически лидер в проевропейско управление
На фотографията: Корнелия Нинова
Украйна влезе в контраатака. В Русия се следи оживление против ръководството на Путин. Европа се пробва да бъде единна, с цел да се оправи някак с събитията, които не може да промени, само че към които би трябвало да се приспособява. На хоризонта обаче излиза водачът на Българската социалистически партия, която ни споделя, че „ договарянията с „ Газпром “ би трябвало да бъдат възобновени “.
Първо, по какъв начин се възвръща нещо, което не е започвало и то заради липса на предпочитание у едната страна? И второ, по какъв начин се възвръща нещо, което не е почнало, само че пък случването му се постанова (според някои) поради едноличните дейности и решения на едната страна.
„ Газпром “ спря природния газ за България. „ Газпром “ еднолично спря да извършва контракта си. В същото време „ Газпром “ продължава да подава газ през България, по газопровод, заплатен от България („ Турски поток “). Този газ отива в Унгария, която в края на август подписа нов контракт с „ Газпром “. А няколко дни по-късно инструктира институциите и фирмите да употребяват 25% по-малко природен газ.
„ Ние сме изрично срещу добива на шистов газ “, предължава постоянния популистки роман Нинова в ефира на NOVA News. Как да приказваме за рандеман, преди първо да има изследване какви количества има, е различен въпрос. Дебатът за шистов газ обаче е за различен стадий – първо би трябвало да реализираме единодушие по базовите въпроси.
В изявлението си Нинова стига до такава степен, че приказва искрено антиевропейски, заявявайки, че европейските наказания вредят на Европа, а не на Москва. В същото време обаче Нинова се готви да ръководи с коалиция с европейска устременост, която поддържа глобите след началото на съветската война в Украйна.
И макар че знаем за какво Нинова приказва по този начин – просто електоратът ѝ е подобен, а сме в предизборна обстановка, границата на положителните маниери е прескочена. Думите ѝ наподобяват съвсем като опит за заблуждаване на електората на Българска социалистическа партия, който е мощно русофилски по своята същина. Вярно, „ Възраждане “, „ ИТН “ и Стефан Янев се борят за електорат, подобен с този на Българска социалистическа партия, само че неискреността е явна. А и ненужна, и то в идеологически подтекст, тъй като действителността е явна – последващо вероятно присъединяване на Българска социалистическа партия в ръководството ще бъде в съдружна форма и с хора с релативно европейски полезности.
Извън идеологията, действителността е следната:
След наводненията в Карловско, България желае 130 милиона евро помощ от Европейския съюз, не от Русия. От Русия по принцип нищо не желаеме, а в противен случай – тя желае от нас: да ѝ построим един газопровод за 3 милиарда лв. да вземем за пример („ Турски поток “). В съответния случай обаче се постанова да желаеме от Русия да съблюдава контракта си. Искането е безусловно – „ Булгаргаз “ изпраща поръчка за количества, а не това, което служебното държавно управление несполучливо опита – да се помоли на Матушка. „ Булгаргаз “ желае, само че Русия не изпраща количества. И толкоз по този въпрос. Следва арбитраж – нито нечувана, нито невиждана процедура.
Накрая излиза, че нито в действителността, нито в идеологическата опаковка има смисъл от сходни послания.
Украйна влезе в контраатака. В Русия се следи оживление против ръководството на Путин. Европа се пробва да бъде единна, с цел да се оправи някак с събитията, които не може да промени, само че към които би трябвало да се приспособява. На хоризонта обаче излиза водачът на Българската социалистически партия, която ни споделя, че „ договарянията с „ Газпром “ би трябвало да бъдат възобновени “.
Първо, по какъв начин се възвръща нещо, което не е започвало и то заради липса на предпочитание у едната страна? И второ, по какъв начин се възвръща нещо, което не е почнало, само че пък случването му се постанова (според някои) поради едноличните дейности и решения на едната страна.
„ Газпром “ спря природния газ за България. „ Газпром “ еднолично спря да извършва контракта си. В същото време „ Газпром “ продължава да подава газ през България, по газопровод, заплатен от България („ Турски поток “). Този газ отива в Унгария, която в края на август подписа нов контракт с „ Газпром “. А няколко дни по-късно инструктира институциите и фирмите да употребяват 25% по-малко природен газ.
„ Ние сме изрично срещу добива на шистов газ “, предължава постоянния популистки роман Нинова в ефира на NOVA News. Как да приказваме за рандеман, преди първо да има изследване какви количества има, е различен въпрос. Дебатът за шистов газ обаче е за различен стадий – първо би трябвало да реализираме единодушие по базовите въпроси.
В изявлението си Нинова стига до такава степен, че приказва искрено антиевропейски, заявявайки, че европейските наказания вредят на Европа, а не на Москва. В същото време обаче Нинова се готви да ръководи с коалиция с европейска устременост, която поддържа глобите след началото на съветската война в Украйна.
И макар че знаем за какво Нинова приказва по този начин – просто електоратът ѝ е подобен, а сме в предизборна обстановка, границата на положителните маниери е прескочена. Думите ѝ наподобяват съвсем като опит за заблуждаване на електората на Българска социалистическа партия, който е мощно русофилски по своята същина. Вярно, „ Възраждане “, „ ИТН “ и Стефан Янев се борят за електорат, подобен с този на Българска социалистическа партия, само че неискреността е явна. А и ненужна, и то в идеологически подтекст, тъй като действителността е явна – последващо вероятно присъединяване на Българска социалистическа партия в ръководството ще бъде в съдружна форма и с хора с релативно европейски полезности.
Извън идеологията, действителността е следната:
След наводненията в Карловско, България желае 130 милиона евро помощ от Европейския съюз, не от Русия. От Русия по принцип нищо не желаеме, а в противен случай – тя желае от нас: да ѝ построим един газопровод за 3 милиарда лв. да вземем за пример („ Турски поток “). В съответния случай обаче се постанова да желаеме от Русия да съблюдава контракта си. Искането е безусловно – „ Булгаргаз “ изпраща поръчка за количества, а не това, което служебното държавно управление несполучливо опита – да се помоли на Матушка. „ Булгаргаз “ желае, само че Русия не изпраща количества. И толкоз по този въпрос. Следва арбитраж – нито нечувана, нито невиждана процедура.
Накрая излиза, че нито в действителността, нито в идеологическата опаковка има смисъл от сходни послания.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ