Надя Тодорова се влюбва в кабината на камион
На първи ноември Надя Тодорова има рожден ден. Почина преди две години, откакто доживя деветдесет. Ще ми се да напиша нещо по-различно от това, което се споделя постоянно за нея. Не можах да измисля. Затова ще употребявам единствено половината от етикета: ГОЛЯМАТА АКТРИСА. Останалото: НА МАЛКИТЕ РОЛИ е оборено от Станиславски. Няма такова нещо дребни и огромни функции. Има огромни актьори. Надя Тодорова е доказателство. Защото паралелно до Стефан Данаилов, Невена Коканова, Тодор Колев тя с „ дребните си функции “ се помни не по-малко от тях. Съвсем неотдавна, за жалост след гибелта й, по рафтовете на книжарниците се появи животът на Надя Тодорова, разказан от самата нея в пет тетрадки. Четем и не имаме вяра на очите си. Наистина ли се е случило всичко това. И то на едно нормално момиче от Станимъка, кръстен след това Асеновград. В интерес на истината с името на бъдещата актриса в първите години е имало проблеми. След двама синове татко й бил извънредно щастлив да има щерка. Дал й е името Евгения, на неговата майка. Всевластният кръстник лекар Леонид Доксиадис, който като доктор вземал пари единствено от богатите, обаче решил, че новороденото би трябвало да носи името на неговата рано умряла сестра Надежда. Така и станало.
Надя след конкурс печели място в театралната натрупа на града. Полага клетва: „ Да бъдем правилни на театъра до дъно. “ Това става срещу волята на татко й, който е безжалостен съперник на концепцията щерка му да става актриса. Първата й роля е на сцената в Асеновград като тютюноработничка. Бори се за правата на сътрудниците си. След представлението този, който най-вече се противи щерка му да става карагьозчийка, я благославя. Няма и по какъв начин да бъде другояче. Бащата, Тодор, е индивидът, докарал киното в Асеновград. Той е притежателят на първия киносалон в града. Напуска София поради това авангардно дело. Благодарение на него щерка му гледа всичките филми в града, които идват, даже и неразрешените.
Един от най-интересните епизоди от живота на Надя е нейната сватба. Тя има дружба с едно момче, което работи в новостроящата се електроцентрала в Асеновград. Двамата към този момент са се уговорили след турнето на театъра из Родопите да се съберат в електроцентралата в „ Бели извор”, край Кърджали. Там е командирован обичаният. Следващата стъпка е да се оженят за изненада на всички останали.
По пътя обаче театралната кола се поврежда. Има и свлачище. Пътят е затворен. Качват се на един камион, с цел да се приберат в Асеновград. Шофьорът Никола е приветлив и деликатен, на разлъка пита по кое време ще се видят отново. Още на другия ден електротехникът идва и подвига скандал за това, че годеницата му не е пристигнала, както е дала обещание. Не желае да чува никакви пояснения. Така Никола, водачът, я печели вечно. Надя среща индивида, за който е признателна на ориста до гроб.
Пътищата на артиста в никакъв случай не свършват. Нито до един град, нито до една сцена. Гастролират в Сливенския спектакъл дружно с Виолета Бахчеванова в пиесата „ Щастие “ от Орлин Василев. Надя играе богата клиентка. По някое време подвига ръката си съвсем като фюрера: „ Хайл Хитлер “. В залата е Тодор Живков. Всички онемяват. Изведнъж се чува радостният смях на Първия, след него и на публиката. Накрая Живков я поздравява: Много смешно играеш, отлично!
Пак в Сливен, в пиесата „ Тази дребна земя “ на Георги Джагаров играе чистачка. Няма нито една дума. Влиза на сцената единствено да почисти пепелниците, да избърше праха и да смени водата на седналите на масата в хотелската стая инженери. Но в мига, в който я види, публиката се вълнува, демонстрира й, че я харесва и прави оценка това, което прави. Актьорът е задължен да играе и роля без думи...
Киното е друго нещо. Надя Тодорова, която по-късно ще изиграе десетки функции, излиза за първи път пред камерата много уплашена. Поканил я е Иван Андонов във кино лентата си „ Трудна обич “. Него тя смята за кръстник в киното, а той нея за своя професионален амулет. Играе във всичките му филми. „ Имам една дребна роля за теб, ще тръгнеш ли, пита по телефона?” И Надя потегля. От обичания Асеновград, който в никакъв случай не напуща.
И още една странна и малко тъжна история. В Пазарджик вземат решение да й вършат празник. За тържествената вечер е определена пиесата „ Вампир “ от Антон Страшимиров. След края на представлението следват цветя, топли думи и една приветствена депеша от министъра на културата Георги Йорданов: „ До ЗАСЛУЖИЛАТА АРТИСТКА Надя Тодорова с доста самопризнание и благопожелание за още креативен триумфи. “ Това е огромна изненада. Всеки желае да бъде оценен трудът му и да бъде приет. Заслужил актьор, каква наслада.
Оказва се обаче, че такова нещо няма. Станала е неточност, направила я секретарката на министъра, за което е уволнена. Заслужилата артистка е друга, международно незнайна. За Надя остава огорчението и извиненията, които обаче не топлят душата.
В последните години от живота си Надежда Тодорова отпътува при щерка си Антоанета, художничка в Прага.
На летището тя е в инвалидна количка. Когато си подава паспорта, младите девойки се усмихват и пожелават прелестно пътешестване: „ Никога няма да ви забравим с това... “ роднина-милиционер- роднина-милиционер, майтапят се те, а актрисата заплаква. И тогава младежът, който води количката към самолета, споделя: „ А, госпожо Тодорова, вие, която разсмивахте цяла България, няма да плачете”!
„ Млади момко, и смешните актьори плачат”, отвърнала дамата, която всички ще запомним като „ Голямата актриса на дребните функции “.
Георги Мамалев: Сега няма такива актьори
С Георги Ресев бяха страховит тандем в киното, той беше като Надя, правеше ярки и запаметяващи се типажи - в този момент артисти като тях двамата доста мъчно ще се появят, неналичието им се усеща. Личеше си, че в някои кино сюжети са вмъкнати функции особено за Надя Тодорова. Били дребни. Няма значение, това постоянно е огромно достижение за една актриса.
Исак ГОЗЕС
Надя след конкурс печели място в театралната натрупа на града. Полага клетва: „ Да бъдем правилни на театъра до дъно. “ Това става срещу волята на татко й, който е безжалостен съперник на концепцията щерка му да става актриса. Първата й роля е на сцената в Асеновград като тютюноработничка. Бори се за правата на сътрудниците си. След представлението този, който най-вече се противи щерка му да става карагьозчийка, я благославя. Няма и по какъв начин да бъде другояче. Бащата, Тодор, е индивидът, докарал киното в Асеновград. Той е притежателят на първия киносалон в града. Напуска София поради това авангардно дело. Благодарение на него щерка му гледа всичките филми в града, които идват, даже и неразрешените.
Един от най-интересните епизоди от живота на Надя е нейната сватба. Тя има дружба с едно момче, което работи в новостроящата се електроцентрала в Асеновград. Двамата към този момент са се уговорили след турнето на театъра из Родопите да се съберат в електроцентралата в „ Бели извор”, край Кърджали. Там е командирован обичаният. Следващата стъпка е да се оженят за изненада на всички останали.
По пътя обаче театралната кола се поврежда. Има и свлачище. Пътят е затворен. Качват се на един камион, с цел да се приберат в Асеновград. Шофьорът Никола е приветлив и деликатен, на разлъка пита по кое време ще се видят отново. Още на другия ден електротехникът идва и подвига скандал за това, че годеницата му не е пристигнала, както е дала обещание. Не желае да чува никакви пояснения. Така Никола, водачът, я печели вечно. Надя среща индивида, за който е признателна на ориста до гроб.
Пътищата на артиста в никакъв случай не свършват. Нито до един град, нито до една сцена. Гастролират в Сливенския спектакъл дружно с Виолета Бахчеванова в пиесата „ Щастие “ от Орлин Василев. Надя играе богата клиентка. По някое време подвига ръката си съвсем като фюрера: „ Хайл Хитлер “. В залата е Тодор Живков. Всички онемяват. Изведнъж се чува радостният смях на Първия, след него и на публиката. Накрая Живков я поздравява: Много смешно играеш, отлично!
Пак в Сливен, в пиесата „ Тази дребна земя “ на Георги Джагаров играе чистачка. Няма нито една дума. Влиза на сцената единствено да почисти пепелниците, да избърше праха и да смени водата на седналите на масата в хотелската стая инженери. Но в мига, в който я види, публиката се вълнува, демонстрира й, че я харесва и прави оценка това, което прави. Актьорът е задължен да играе и роля без думи...
Киното е друго нещо. Надя Тодорова, която по-късно ще изиграе десетки функции, излиза за първи път пред камерата много уплашена. Поканил я е Иван Андонов във кино лентата си „ Трудна обич “. Него тя смята за кръстник в киното, а той нея за своя професионален амулет. Играе във всичките му филми. „ Имам една дребна роля за теб, ще тръгнеш ли, пита по телефона?” И Надя потегля. От обичания Асеновград, който в никакъв случай не напуща.
И още една странна и малко тъжна история. В Пазарджик вземат решение да й вършат празник. За тържествената вечер е определена пиесата „ Вампир “ от Антон Страшимиров. След края на представлението следват цветя, топли думи и една приветствена депеша от министъра на културата Георги Йорданов: „ До ЗАСЛУЖИЛАТА АРТИСТКА Надя Тодорова с доста самопризнание и благопожелание за още креативен триумфи. “ Това е огромна изненада. Всеки желае да бъде оценен трудът му и да бъде приет. Заслужил актьор, каква наслада.
Оказва се обаче, че такова нещо няма. Станала е неточност, направила я секретарката на министъра, за което е уволнена. Заслужилата артистка е друга, международно незнайна. За Надя остава огорчението и извиненията, които обаче не топлят душата.
В последните години от живота си Надежда Тодорова отпътува при щерка си Антоанета, художничка в Прага.
На летището тя е в инвалидна количка. Когато си подава паспорта, младите девойки се усмихват и пожелават прелестно пътешестване: „ Никога няма да ви забравим с това... “ роднина-милиционер- роднина-милиционер, майтапят се те, а актрисата заплаква. И тогава младежът, който води количката към самолета, споделя: „ А, госпожо Тодорова, вие, която разсмивахте цяла България, няма да плачете”!
„ Млади момко, и смешните актьори плачат”, отвърнала дамата, която всички ще запомним като „ Голямата актриса на дребните функции “.
Георги Мамалев: Сега няма такива актьори
С Георги Ресев бяха страховит тандем в киното, той беше като Надя, правеше ярки и запаметяващи се типажи - в този момент артисти като тях двамата доста мъчно ще се появят, неналичието им се усеща. Личеше си, че в някои кино сюжети са вмъкнати функции особено за Надя Тодорова. Били дребни. Няма значение, това постоянно е огромно достижение за една актриса.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ