На първи март отбелязваме една от най-хубавите български традиции- закичваме

...
На първи март отбелязваме една от най-хубавите български традиции- закичваме
Коментари Харесай

Легендите за първата мартеница

На първи март означаваме една от най-хубавите български традиции- закичваме се с мартеници. Никой различен народ по света няма сходен бит. Традиционната мартеница се създава от бял и червен конец. С годините от ден на ден търговци трансформираха визията за този знак и на пазара се появиха най-различни разновидности.

От къде обаче се е появила мартеницата. Ето едни от най-известните митове, която би трябвало да знае всеки българин:

Червено-белите декорации идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил подарък от сестра си под формата на китка, привързана към крайници на лястовица с бял конец. Червената боя била от кръвта на птицата, чийто крайник бил засегнат от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух навръх 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си подаряват червено-бели мартеници за здраве, благополучие и удача.

Друга легенда споделя, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат постоянно дружно. Да бъдат мощни и да не могат врагове да ги атакуват и поробят.

След време хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били сложени пред мъчно тестване.

Най-големият наследник, Баян, признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, до момента в който намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, с цел да избягат. Братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.

След време при Хуба дохвърчал гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите.

Мартениците пазят къщата от несгоди, а хората от болежки, уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и мощ.

Първите мартеници, предопределени за окичване на хората и добитъка, са били единствено извит червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците вързвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дълъг живот, аленият - здраве и мощ.

Мартеницата е знак на мир и обич, на здраве и благополучие. В белият цвят е втъкана чистотата и искреността на връзките, а аленият - топлотата, на другарството и взаимната любов Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, с цел да не се развяват по седенките.

В някои краища на страната назовават седмицата, започваща от 1 март, броените дни - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В националните вярвания Баба Марта е въплъщение на месец Март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко /Януари и Февруари/ и постоянно е люта, тъй като двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят даже да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта би трябвало да се умилостиви, тъй като настроението й оказва мощно въздействие върху времето. Когато е засмяна времето е слънчево и топло, само че ядоса ли се, задухва мощен вятър и облаци закриват Слънцето. Широко публикуван е и различен бит - Избиране дневно: всеки си намисля избран ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината - в случай че денят е безоблачен, ще е успешна; в случай че вали и времето е неприятно - ще има компликации. Или я сложете под огромен камък и след девет дни проверете под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече толкоз придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко неприятно да изтече и да им върви по вода.

Трябва да свалим мартеничката си, в случай че забележим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР