Нещата от живота, на които ни научи пандемията
На мен не ми вървят послания като " това е време за медитация, разкриване на себе си, разрастване на капацитета си и опция за самоусъвършенстване ". Пандемията на ковид COVID-19 ми донесе потрес, боязън и неустановеност. Радвам се за всички, които в същото време имат опция да извърнат повече време на себе си, само че за мен това се оказва време, в което става дума за другите. Започнах повече да виждам другите. И то в доста съответен аспект - пари, здраве, медикаменти, физическо оцеляване, храна, душeвност.
Културата, без която не можем
За това, че доста културни институции отвориха архиви, стриймват онлайн, записват клипове, които популяризират по всички вероятни канали, ни накара да си помислим какъв брой подвластни са те от нас, своята аудитория. Не единствено като доход от билети, само че и като от страна, поради която създават всичкия този артикул - представления, изложения, концерти. Ние им липсваме. Някои от тях оповестиха и алегорични билети, с цел да можем тези, които желаеме, да ги подкрепим И финансово. Да не приказваме какъв брой хора отидоха, въпреки и виртуално, на опера, балет - нещо немислимо до този миг за тях. Да, тъй като е на облага, само че даже и по този начин да е - отново е нещо.
Хората, които ни забавляват, въодушевяват, замислят
Още по-болезнено усещат неналичието самите актьори, само че и фитнес треньори, спортисти, инструктори по танци, учители по шах и таекуондо. В обществените мрежи те записват видео клипове на гаражни концерти, вършат представяния на труда си в стрийминги, вършат демонстрации и уоркшопове. Търсят контакта с нас, с цел да припомнят за себе си, с цел да получават нашите сърчица, палчета горе или долу, с цел да разясняваме и по този начин - да покажаем обич, отношение, признателност. Да, такива са хората на изкуството, хората, които ни забавляват, въодушевяват. Провокират ни всеки ден да бъдем по-добрата версия на самите себе си. Понякога са толкоз подвластни от нас и не става дума единствено за пари. Нека, когато всичко това свърши, да отидем на концертите, изложбите, спектаклите им и да ги зарадваме онлайн с аплодисментите си. Нека подновим курсовете си, тренировките, да идем на библиотека.
Учителите
Поставихме се на мястото на учителите на децата си. Както стана известно във Facebook " Родители, които не одобрявахте по какъв начин се образоват децата ви, в този момент имате опция да блеснете ". И си стана тъкмо по този начин. Някои от нас мъчно преодолявахме техническите пречки, търсихме помощ от другите родители и някои томахавки от родителските срещи бързо се заравяха. Но скоро разбрахме, че техническата част е най-малкият проблем. Видяхме какъв брой дисциплинираност, изпитание, труд се влага във всеки час, във всяко дете. Колко е мъчно да се изправиш и да продължиш с усмивка и въодушевление (за по-малките) и със здрави нерви (за по-големите). Мисля, че изискуем голяма признателност на всички учители, които се активизираха - и в елитните учебни заведения, и в дребните градове и села, и в българските учебни заведения в чужбина.
Възрастните хора
Спомнихме си за възрастните хора. Да, възрастта тук е недостатък. Възрастните хора стават просто незабележими. Каквито са техните приходи, какъвто е техният обществен живот. Критикувахме ги, че не престават да се събират към масите за шах и по пейките, тъй като не разбирахме до този миг, че това е техният метод да поддържат връзка, а не посредством картинки и смехории във Facebook. Критикувахме ги, че се струпват на опашки - пред хипермаркети и пред пощите за пенсиите им, тъй като не осъзнавахме какъв брой оскъдно живеят, по какъв начин броят всяка стотинка. И в случай че осъзнаването на обстоятелството, че нашите майки и татковци са в рисковата група, освен поради възрастта си, само че и поради неприятното опазване на здравето, ни накара най-малко малко да се замислим за това, по какъв начин живеят, в случай че ни е предиздвикало да им се обаждаме по-често, да пазарим вместо тях, отново, ами добре е.
Малкия и междинен бизнес
Забелязахме компликациите на дребния и междинния бизнес. Една от доста дискутираните тематики е по какъв начин да подпомогнем притежателите на дребния и междинен бизнес и като хора, оцеляващи като всички нас, и като работодатели, принудени да редуцират, пращат в отпуски и в отдалечена претовареност своите чиновници. " Малък и междинен бизнес " звучи като факсимиле от медиите, само че на процедура това е нашата фризьорка, сладкарница до блока, книжарницата, магазинчето за козметика, бакалията. Това са наши другари, хора, с които всеки ден разменяме усмивка, добра дума. И ето, те са на ръба на банкрута. Нека им помогнем, както можем, с всеки мъчно изхарчен лев ние можем да създадем това.
Лекарите
За тях се приказва най-вече, само че в този момент ясно видяхме, по какъв начин Системата може да е неприятна, несъвършена, бездушна машина, само че в нея работят хора, които извършват дълга си без спорене и без мрънкане. Става ясно от време на време в какъв безпорядък работят, в какъв недостиг и ужасни условия, какъв брой са тежки промените им и виновна работата. Цялото съсловие медицински служащи и неболничен личен състав отговори с достолепие и професионализъм на погледите, вперени в тях. Да не забравяме, че тази година 7 април - Международен ден на здравето и здравния служащ е отдаден на акушерките и медицинските сестри!
Ние самите
Научихме и доста за нас като общество. Най-тежкият урок е този за нас самите. Колко сме недисциплинирани, безотговорни, нападателни в обществените мрежи и по какъв начин се скатаваме и мишкуваме онлайн. Как подценяваме разпоредбите, не одобряваме да ни лимитират свободите, не одобряваме и тежестта на отговорностите, които вървят с тях. Да, това го видяхме...Видяхме и още безпрецендетни актове на положително - съседи помагаха на по-възрастните, децата рисуваха послания, хората пееха, свиреха и ръкопляскаха по балконите си и се окуражаваха. Много от нас станаха доброволци, доста от нас подариха скромни и не толкоз скромни суми на лечебни заведения и нуждаещи се институции. За доста от нас да се явят на работа, спазвайки ограниченията за сигурност, се оказа повече от мъжество...
“Минавайки през всичките тези уроци, няма по какъв начин да не си дадем сметка, че и ние научихме нещо за себе си. ”
Освен дефинитивно по какъв начин да си мием ръцете и да придобием няколко висши по вирусология и епидемиология, доктрина на конспирациите и връзката на вируса с 5G мрежата, геополитика, диетика, педагогика и логика на психиката, като същински българи естествено изнесохме на нови висоти статута си на специалисти по всичко. Дано обаче научихме урока, че всички сме свързани. И в сложни времена, когато моралът се демонстрира в чист тип, когато няма време за маски и превземки, да покажем, че нашето същинско лице отразява взаимност, неустрашимост и толерантност.
“Отразява положителното. ”
Културата, без която не можем
За това, че доста културни институции отвориха архиви, стриймват онлайн, записват клипове, които популяризират по всички вероятни канали, ни накара да си помислим какъв брой подвластни са те от нас, своята аудитория. Не единствено като доход от билети, само че и като от страна, поради която създават всичкия този артикул - представления, изложения, концерти. Ние им липсваме. Някои от тях оповестиха и алегорични билети, с цел да можем тези, които желаеме, да ги подкрепим И финансово. Да не приказваме какъв брой хора отидоха, въпреки и виртуално, на опера, балет - нещо немислимо до този миг за тях. Да, тъй като е на облага, само че даже и по този начин да е - отново е нещо.
Хората, които ни забавляват, въодушевяват, замислят
Още по-болезнено усещат неналичието самите актьори, само че и фитнес треньори, спортисти, инструктори по танци, учители по шах и таекуондо. В обществените мрежи те записват видео клипове на гаражни концерти, вършат представяния на труда си в стрийминги, вършат демонстрации и уоркшопове. Търсят контакта с нас, с цел да припомнят за себе си, с цел да получават нашите сърчица, палчета горе или долу, с цел да разясняваме и по този начин - да покажаем обич, отношение, признателност. Да, такива са хората на изкуството, хората, които ни забавляват, въодушевяват. Провокират ни всеки ден да бъдем по-добрата версия на самите себе си. Понякога са толкоз подвластни от нас и не става дума единствено за пари. Нека, когато всичко това свърши, да отидем на концертите, изложбите, спектаклите им и да ги зарадваме онлайн с аплодисментите си. Нека подновим курсовете си, тренировките, да идем на библиотека.
Учителите
Поставихме се на мястото на учителите на децата си. Както стана известно във Facebook " Родители, които не одобрявахте по какъв начин се образоват децата ви, в този момент имате опция да блеснете ". И си стана тъкмо по този начин. Някои от нас мъчно преодолявахме техническите пречки, търсихме помощ от другите родители и някои томахавки от родителските срещи бързо се заравяха. Но скоро разбрахме, че техническата част е най-малкият проблем. Видяхме какъв брой дисциплинираност, изпитание, труд се влага във всеки час, във всяко дете. Колко е мъчно да се изправиш и да продължиш с усмивка и въодушевление (за по-малките) и със здрави нерви (за по-големите). Мисля, че изискуем голяма признателност на всички учители, които се активизираха - и в елитните учебни заведения, и в дребните градове и села, и в българските учебни заведения в чужбина.
Възрастните хора
Спомнихме си за възрастните хора. Да, възрастта тук е недостатък. Възрастните хора стават просто незабележими. Каквито са техните приходи, какъвто е техният обществен живот. Критикувахме ги, че не престават да се събират към масите за шах и по пейките, тъй като не разбирахме до този миг, че това е техният метод да поддържат връзка, а не посредством картинки и смехории във Facebook. Критикувахме ги, че се струпват на опашки - пред хипермаркети и пред пощите за пенсиите им, тъй като не осъзнавахме какъв брой оскъдно живеят, по какъв начин броят всяка стотинка. И в случай че осъзнаването на обстоятелството, че нашите майки и татковци са в рисковата група, освен поради възрастта си, само че и поради неприятното опазване на здравето, ни накара най-малко малко да се замислим за това, по какъв начин живеят, в случай че ни е предиздвикало да им се обаждаме по-често, да пазарим вместо тях, отново, ами добре е.
Малкия и междинен бизнес
Забелязахме компликациите на дребния и междинния бизнес. Една от доста дискутираните тематики е по какъв начин да подпомогнем притежателите на дребния и междинен бизнес и като хора, оцеляващи като всички нас, и като работодатели, принудени да редуцират, пращат в отпуски и в отдалечена претовареност своите чиновници. " Малък и междинен бизнес " звучи като факсимиле от медиите, само че на процедура това е нашата фризьорка, сладкарница до блока, книжарницата, магазинчето за козметика, бакалията. Това са наши другари, хора, с които всеки ден разменяме усмивка, добра дума. И ето, те са на ръба на банкрута. Нека им помогнем, както можем, с всеки мъчно изхарчен лев ние можем да създадем това.
Лекарите
За тях се приказва най-вече, само че в този момент ясно видяхме, по какъв начин Системата може да е неприятна, несъвършена, бездушна машина, само че в нея работят хора, които извършват дълга си без спорене и без мрънкане. Става ясно от време на време в какъв безпорядък работят, в какъв недостиг и ужасни условия, какъв брой са тежки промените им и виновна работата. Цялото съсловие медицински служащи и неболничен личен състав отговори с достолепие и професионализъм на погледите, вперени в тях. Да не забравяме, че тази година 7 април - Международен ден на здравето и здравния служащ е отдаден на акушерките и медицинските сестри!
Ние самите
Научихме и доста за нас като общество. Най-тежкият урок е този за нас самите. Колко сме недисциплинирани, безотговорни, нападателни в обществените мрежи и по какъв начин се скатаваме и мишкуваме онлайн. Как подценяваме разпоредбите, не одобряваме да ни лимитират свободите, не одобряваме и тежестта на отговорностите, които вървят с тях. Да, това го видяхме...Видяхме и още безпрецендетни актове на положително - съседи помагаха на по-възрастните, децата рисуваха послания, хората пееха, свиреха и ръкопляскаха по балконите си и се окуражаваха. Много от нас станаха доброволци, доста от нас подариха скромни и не толкоз скромни суми на лечебни заведения и нуждаещи се институции. За доста от нас да се явят на работа, спазвайки ограниченията за сигурност, се оказа повече от мъжество...
“Минавайки през всичките тези уроци, няма по какъв начин да не си дадем сметка, че и ние научихме нещо за себе си. ”
Освен дефинитивно по какъв начин да си мием ръцете и да придобием няколко висши по вирусология и епидемиология, доктрина на конспирациите и връзката на вируса с 5G мрежата, геополитика, диетика, педагогика и логика на психиката, като същински българи естествено изнесохме на нови висоти статута си на специалисти по всичко. Дано обаче научихме урока, че всички сме свързани. И в сложни времена, когато моралът се демонстрира в чист тип, когато няма време за маски и превземки, да покажем, че нашето същинско лице отразява взаимност, неустрашимост и толерантност.
“Отразява положителното. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ