На мюсюлманите е било забранено на влизат в Америка още през 16 век
На Коледа през 1522 година 20 поробени африканци мюсюлмани атакуван своите християнски господари с мачете на остров Испаньола, ръководен тогава от сина на Христофор Колумб. Нападателите, наказани на труд на карибска захарна ферма, убиват няколко испанци и освобождават дузина поробени индианци в първото робско въстание в Новия свят, за което знаем.
По времето на въстанието в Испания, испанските управляващи към този момент са забранили влизането на всеки нечестивец, без значение дали е мохамеданин, евреин или протестант, до колониите им в Новия свят, които по това време включват земята на днешните Съединени американски щати. Те подлагат всеки евентуален бежанец със подозрителен генезис на интензивно изследване. Човек би трябвало да потвърди освен, че е християнин, само че и че няма мюсюлманска или еврейска кръв измежду предците си. Изключения се дават само от краля. Католическа Европа е в яростна битка с Османската империя и мюсюлманите са еднообразно съдени като евентуални опасности за сигурността. След въстанието възбраната към този момент важи даже за поробените в Новия свят, написа историкът Силвиан Диуф в изследване на африканската диаспора.
„ Указът имаше дребен резултат “, прибавя историкът Тоби Грийн в “ Inquisition: The Reign of Fear “. С подкупи и подправени документи евреите въпреки всичко могат да влязат в Новия свят и да се любуват на по-големите му благоприятни условия. Търговците на плебеи също значително пренебрегват указа, тъй като мюсюлманите от Западна Африка постоянно са по-грамотни и умели в търговията и затова по-ценни от своите немюсюлмански сътрудници. Османските и северноафриканските пленници от средиземноморския район, нормално наричани надлежно турци и маври, са нужни за гребци на карибски галери или за осъществяване на първостепенни отговорности за техните испански господари в градовете и на плантациите.
В стратегическото пристанище Картаген, в сегашната Колумбия, почти половината от робското население в града е пренесено там нелегално, а огромна част от него са мюсюлмани. През 1586 година британският частник сър Франсис Дрейк обсажда и завладява града, като инструктира хората си да се отнасят с почитание към французите, турците и африканците. Испански източник ни споделя „ изключително маврите, дезертьори, както и чернокожите в града “. Вероятно им е била обещана свободата, макар че Дрейк е прочут търговец на плебеи. По-късно испански пандизчия споделя, че 300 индийци – най-вече дами – както и 200 африканци, турци и маври, които са били прислужници или плебеи, се качват на британските флотски кораби.
По пътя към британската колония на остров Роанок, Дрейк и неговият флот атакуват дребното испанско населено място Св. Августин на атлантическото крайбрежие на Флорида и взимат огромен брой скъпи предмети, както и такива от всекидневието като порти и брави. С пиратските плебеи и откраднатите артикули на борда, Дрейк има намерение да поддържа Роанок, ситуиран на брега на Северна Каролина и да направи първите британски старания за споразумяване на Новия свят.
Той се пробва да помогне на приятеля си, сър Уолтър Рели, който бе уредил Роанок миналата година с повече от 100 мъже за да сътвори база за частен бизнес и добиване на благосъстоянието, което направи Испания най-богатата и най-могъща нация на Земята. Сред тях е и немски металург на име Йоахим Ганс, първият човек, роден от евреи, за който знаем, стъпил на американска земя. Тогава на евреите е неразрешено да живеят или даже да посещават Англия – възбраната продължава от 1290 до 1657 година – само че Рели се нуждае от научна експертиза, която не може да се направи от никой от англичаните по това време. Той урежда за Ганс днешния еквивалент на виза, тъй че приключеният академик да може да пътува до Роанок и да рапортува за всички скъпи метали, открити там. Ганс построява работилница и организира обширни опити.
Малко откакто флотът на Дрейк дойде край крайбрежията на Каролина обаче, мощен вихър залива острова. Английските колонисти внезапно вземат решение да изоставят към този момент очуканата си цитадела и да се върнат вкъщи с флота. Ако времето беше по-хубаво, нежното населено място може би щеше да се трансформира в забележителна смесена общественост от християни, евреи и мюсюлмани, европейци и африканци, както и индианци от Южна и Северна Америка. Флотът на Дрейк идва наред в Англия, където пък Елизабет I връща 100 османски плебеи в Истанбул в опит да завоюва благоразположението на антииспанския султан.
Съдбата на маврите, африканците и индианците обаче остава трайна мистерия. Няма данни за достигането им до Англия. „ Дрейк си мислеше, че ще основе процъфтяваща колония на Роанок, тъй че донася ресурс от работна ръка “, споделя историкът от Нюйоркския университет Карън Куперман. Тя и други историци считат, че доста от мъжете и дамите, хванати в Картаген, са пуснати на независимост след бурята.
