Католици във Филипините разпнати на кръста
На католическия Разпети петък стотици боси мъже се самобичуваха, а десетина бяха приковани на кръста във Филипините, съобщи Франс прес и Българска телеграфна агенция. Подобни церемонии на този ден се организират годишно в страната, където католиците са 80 милиона. Повечето от тях отиват на черква дружно със фамилиите си. Но в някои региони поклонниците имат вяра, че посредством премеждия могат да се избавят от греховете си.
Н а север от столицата Манила мъже с трънни венци на главите си се придвижват постепенно под палещите слънчеви лъчи по път в провинция Пампанга. Те си нанасят удари по гърбовете със захванати за корда бамбукови пръчки. " Това е набожен ангажимент. Ще вземам участие в сходни церемонии, до момента в който мога ", сподели 38-годишният водач на камион Рести Давид, който се самобичува от близо 20 години. Той се надява, че Господ ще излекува брат му от рак.
Кръв и пот се стичат по панталоните на участниците. Всеки удар провокира гримаси измежду публиката. Някои фенове извръщат очи настрана, когато шествието минава пред тях. Най-важната му част обаче е приковаването към кръста. Осемсантиметрови гвоздеи се забиват в дланите на ръцете и в нозете на поклонници, преди дървеният кръст да бъде изправен от мъже, дегизирани като антични римляни, с цел да може множеството да види участника, подложил се непринудено на премеждия.
Церемонията всяка година и притегля огромен брой туристи във Филипините. Няколко доброволци играят ролята на Исус Христос, до момента в който стотици други ги бият с камшици, изобразявайки античните римски легионери, по-късно ги увесват на кръстовете. Разпнатите се намират на кръста единствено няколко минути.
Официални представители на католическата черква в страната са срещу традицията. Според тях разпъването се прави само заради привличането на туристи и е явен опит за комерсиализиране на Страстния петък. Представители на Червен кръст също показват неодобрение от обичайна акция.
В същото време един от разпнатите, който от години се подлага на това тестване, декларирал, че не го прави за пари, а от „ чисто сърце ” и по време на издигането на кръста се чувствал „ доста покрай Бог ”.
Традицията се е зародила в селището Сан Педро Кутуд преди близо 60 г. Корените й са в уличната пиеса „ Пътят на Кръста ”, написана от локалния гражданин Рикардо Наваро през 1956 година.
Н а север от столицата Манила мъже с трънни венци на главите си се придвижват постепенно под палещите слънчеви лъчи по път в провинция Пампанга. Те си нанасят удари по гърбовете със захванати за корда бамбукови пръчки. " Това е набожен ангажимент. Ще вземам участие в сходни церемонии, до момента в който мога ", сподели 38-годишният водач на камион Рести Давид, който се самобичува от близо 20 години. Той се надява, че Господ ще излекува брат му от рак.
Кръв и пот се стичат по панталоните на участниците. Всеки удар провокира гримаси измежду публиката. Някои фенове извръщат очи настрана, когато шествието минава пред тях. Най-важната му част обаче е приковаването към кръста. Осемсантиметрови гвоздеи се забиват в дланите на ръцете и в нозете на поклонници, преди дървеният кръст да бъде изправен от мъже, дегизирани като антични римляни, с цел да може множеството да види участника, подложил се непринудено на премеждия.
Церемонията всяка година и притегля огромен брой туристи във Филипините. Няколко доброволци играят ролята на Исус Христос, до момента в който стотици други ги бият с камшици, изобразявайки античните римски легионери, по-късно ги увесват на кръстовете. Разпнатите се намират на кръста единствено няколко минути.
Официални представители на католическата черква в страната са срещу традицията. Според тях разпъването се прави само заради привличането на туристи и е явен опит за комерсиализиране на Страстния петък. Представители на Червен кръст също показват неодобрение от обичайна акция.
В същото време един от разпнатите, който от години се подлага на това тестване, декларирал, че не го прави за пари, а от „ чисто сърце ” и по време на издигането на кръста се чувствал „ доста покрай Бог ”.
Традицията се е зародила в селището Сан Педро Кутуд преди близо 60 г. Корените й са в уличната пиеса „ Пътят на Кръста ”, написана от локалния гражданин Рикардо Наваро през 1956 година.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ