"Портрети от нюйоркското метро" превземат сърцето на София
На фотоизложба „ In Transit - портрети от нюйоркското метро “ кани на следващия ден от 19 ч. майсторът на обектива Делян Вълчев. Откриващото събитие в столичната изложба „ Синтезис “, на което ще участва и създателят персонално, е под знака на така наречен Месец на фотографията, само че самата експозиция ще бъде разполагаем на ценителите на адрес бул. „ Левски “ 55 повече от месец – чак до 10 септември.
В серията, снимана в интервала от 2014 година до началото на пандемията, Вълчев изследва отчуждението, което все по-трайно се настанява в битието на жителите на огромните градове и мегаполиси. Забързани, изтощени, изнервени – всеки ден милиони хора се придвижват от точка А до точка Б. Отрязък от безвремие, в който някои просто се отпускат и задрямват, други четат или се взират в телефоните си, преди още веднъж да се втурнат в съревнование с времето.
Известният български фотограф Рафаело Казаков, който от 1990 година живее и работи в Съединени американски щати, посвещава проучване на цикъла „ In Transit - портрети от нюйоркското метро “ в творчеството на Делян Вълчев. В него той написа следното за обекта на неговото ентусиазъм: „ Едно от клишетата нарицания за Ню Йорк е градът, който в никакъв случай не спи. Енергията на мегаполиса е като адреналин в няколко агрегатни положения. На метри под уличните тапи и воя на колите за спешна помощ е системата на градското метро, по брой на станции най-голямото в света. То транспортира към 5,5 милиона пасажери дневно. За 24 часа това е цялото население на Дания, а пасажерите за една година са повече от популацията на Китай “... Според Казаков и работите на Вълчев метрото в Ню Йорк е огромният градски „ изравнител “: на прилежащи седалки в него могат да бъдат видени брокер от Уолстрийт и незаконен преселник от Мексико. Първият печели за няколко месеца колкото вторият за цялостен живот. Но за половин час те са равни ‒ еднообразно облагодетелствани и обезпокоени от нюйоркското метро.
„ В цикълa си „ In Transit “ Делян Вълчев насочва фотоапарата си към откъслеците персонално време, които всеки пасажер носи. Скука, полусън, отмалялост, музика, време за себе си, недочетена книга ‒ минутите, прекарани в лабиринта на публичния транспорт, са по едно и също време персонални и всеобщи. Транзитното време е ничие време, демократично като гибелта “, обобщава Рафаело Казаков. Именно безбройните разновидности " директно време ", с които всеки пасажер разполага, оформят смисловия периметър, в който Делян Вълчев търси и намира своята фотографска визия. Всеки прозорец във вагоните на метрото за него е екран на друг несъстоял се филм. „ Погледът на Делян Вълчев е спокоен и безпристрастен, само че в същото време неотстъпчив и корав. В метода му отсъстват лесна символика и метафори втора употреба. Работата на фотографа е незабележим танц с незабележим сътрудник ‒ случайността. Движенията на този танц са комплицирани, само че дуетът е неминуем “, безапелационен е Казаков.
Делян Вълчев е роден в Русе през 1984 година От 2000 година живее в НюЙорк. Работи като графичен дизайнер на свободна процедура, откакто напуща кариерата си в областта на финансите. Следва курсове по снимка в ICP в Ню Йорк, където по-късно става и асистент-преподавател. Фокус на професионалните му търсения са уличната и социално-документалната снимка.
В серията, снимана в интервала от 2014 година до началото на пандемията, Вълчев изследва отчуждението, което все по-трайно се настанява в битието на жителите на огромните градове и мегаполиси. Забързани, изтощени, изнервени – всеки ден милиони хора се придвижват от точка А до точка Б. Отрязък от безвремие, в който някои просто се отпускат и задрямват, други четат или се взират в телефоните си, преди още веднъж да се втурнат в съревнование с времето.
Известният български фотограф Рафаело Казаков, който от 1990 година живее и работи в Съединени американски щати, посвещава проучване на цикъла „ In Transit - портрети от нюйоркското метро “ в творчеството на Делян Вълчев. В него той написа следното за обекта на неговото ентусиазъм: „ Едно от клишетата нарицания за Ню Йорк е градът, който в никакъв случай не спи. Енергията на мегаполиса е като адреналин в няколко агрегатни положения. На метри под уличните тапи и воя на колите за спешна помощ е системата на градското метро, по брой на станции най-голямото в света. То транспортира към 5,5 милиона пасажери дневно. За 24 часа това е цялото население на Дания, а пасажерите за една година са повече от популацията на Китай “... Според Казаков и работите на Вълчев метрото в Ню Йорк е огромният градски „ изравнител “: на прилежащи седалки в него могат да бъдат видени брокер от Уолстрийт и незаконен преселник от Мексико. Първият печели за няколко месеца колкото вторият за цялостен живот. Но за половин час те са равни ‒ еднообразно облагодетелствани и обезпокоени от нюйоркското метро.
„ В цикълa си „ In Transit “ Делян Вълчев насочва фотоапарата си към откъслеците персонално време, които всеки пасажер носи. Скука, полусън, отмалялост, музика, време за себе си, недочетена книга ‒ минутите, прекарани в лабиринта на публичния транспорт, са по едно и също време персонални и всеобщи. Транзитното време е ничие време, демократично като гибелта “, обобщава Рафаело Казаков. Именно безбройните разновидности " директно време ", с които всеки пасажер разполага, оформят смисловия периметър, в който Делян Вълчев търси и намира своята фотографска визия. Всеки прозорец във вагоните на метрото за него е екран на друг несъстоял се филм. „ Погледът на Делян Вълчев е спокоен и безпристрастен, само че в същото време неотстъпчив и корав. В метода му отсъстват лесна символика и метафори втора употреба. Работата на фотографа е незабележим танц с незабележим сътрудник ‒ случайността. Движенията на този танц са комплицирани, само че дуетът е неминуем “, безапелационен е Казаков.
Делян Вълчев е роден в Русе през 1984 година От 2000 година живее в НюЙорк. Работи като графичен дизайнер на свободна процедура, откакто напуща кариерата си в областта на финансите. Следва курсове по снимка в ICP в Ню Йорк, където по-късно става и асистент-преподавател. Фокус на професионалните му търсения са уличната и социално-документалната снимка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ