Не може за всички държави да има един аршин в земеделието
На форума в Брюксел бяха изумени, когато им споделих, че минималната заплата у нас е 280 евро, споделя Галина Пейчева-Митева, български фермер, зам.-председател на БАСЗЗ
- Госпожо Пейчева, разкажете за форума FFA в Брюксел на 9 април, на който е било последното присъединяване на Фил Хоган като еврокомисар по земеделие, а Вие сте впечатлили всички с изявлението си.
- Форумът за бъдещето на земеделието се организира за 12-та година, като това е едно от най-големите събития в Брюксел за земеделието. На него се обменят хрумвания сред Еврокомисията, законодателната власт, фермерите, другите неправителствени организации по отношение на това какво би трябвало да се случи в земеделието. Мотото на тазгодишния конгрес беше " Младите и бъдещето на земеделието ".
Моето присъединяване беше не като член на асоциацията, а като фермер. Това, върху което подчертавах, е, че земеделският бранш в Европа доста постоянно е демонизиран като неефикасен, прекомерно субсидиран, нездравословен за околната среда. Всичко това основава извънредно отрицателен имидж на сектора. Затова младежите не намират причина да бъдат аграрни производители, тъй като е основан имидж, че това е специалност за хора, които за друго не стават, или са възрастни, или цялостен живот това са правили. А това не е по този начин. Този бизнес може да бъде и печеливш, и забавен, и извънредно софтуерен, цифровизиран и съвременен. Може да бъде резистентен и да бъде развиван в естетика с опазването на околната среда. Това не е бизнес единствено за тези, които не стават за нищо друго, в противен случай - това е бизнес, който предлага доста благоприятни условия - от мини фермата за подправки, до голямото земеделско стопанство за зърно, за млечни артикули или за месо.
- Гореща тематика в новата Обща селскостопанска политика е въвеждането на тавани в дотациите за земеделските производители. Каква позиция защитихте Вие?
- Колегите в Европа и бяха извънредно шокирани, когато им споделих, че минималната заплата в България по закон е 280 евро. Това е несъпоставимо с минималната заплата в Дания, в Холандия или във Франция, да вземем за пример. А таванът, препоръчан за всички, е 100 хиляди евро, като от него се приспадат 50 % от възнаграждението за работна ръка. Но нашата работна ръка е доста по-нисък % от размера на заплащането, в сравнение с тяхната. Т.е. меренето на всички страни членки с един критерий няма по какъв начин да работи. Европейски Съюз въпреки всичко е Европа и на районите - това е дълготраен лозунг на общността и би трябвало да се имат поради националните специфики. Също по този начин в България са много по-големи стопанствата, в сравнение с са междинните в Европейски Съюз - там са към 10-15 хектара, у нас такива стопанства се броят на пръсти. Нека има таван, дано има регулация - в България и сега има тавани и те си работят. Необходимо е на национално равнище да се решат нещата по метод, който дава отговор на националните особености. Защото другояче ще създадем сектора още по-неконкурентноспособен. И тези, които работят сега добре, ще имат още една спънка да го вършат.
- За какво би трябвало да внимаваме в националния стратегически проект, който би трябвало да изготвим?
- Аз не настоявам, че зърнопроизводството е единственият път за развиване, дори в противен случай - в моето стопанство съвсем не създавам зърно. Аз се развъртвам в посоката етерично-маслени култури - имам рози, лавандула, масив с винено грозде, отглеждам кориандър, памук, люцерна, тревни смески. Също и пшеница, ечемик и слънчоглед. Но това, което мисля, че е добра посока за развиване на едно стопанство, е диверсифицирането на риска, търсенето на по-голям брой култури с по-специфичен пазар, само че с по-големи ценови награди. Защото в зърнопроизводството действително ние сме съперници на Украйна и на Русия, които са доста по-малко контролирани. Те излизат на Черноморския пазар по-рано от нас. Трябва да търсим нишите, в които сме по-добри, където сме неповторими, изключителни. Моето стопанство се намира в Казанлъшкия район, който е фамозен с етерично-маслените култури. Това предопредели моя избор да стартира да ги създавам. В същото време сме в региона на Чирпан, Братя Даскалови - обичаен регион развъждане на памук и надлежно започнахме да отглеждаме тази просвета. Това към този момент го върша трета година, последователно усилвам площите.
- Ако се седне на една маса и се намерения по какъв начин да се развива земеделският бранш в България, вие защо ще настоявате? Казахте за личното си стопанство, в народен мащаб по какъв начин го виждате?
- Ние имаме доста положително взаимоотношение с министерството на земеделието. Когато има разговор, ние можем да бъдем доста потребни, с цел да кажем кое работи, от кое имаме потребност и от кое не. Във всяка браншова камара в последна сметка нашият интерес е общ - проспериращо земеделие, което върви напред и е конкурентно. И по тази причина мисля, че една браншова организация, която сплотява всички, би имала триумф, тъй като ние желаеме едно и също нещо.
- Вярвате ли, че могат да застанат българските браншови организации под шапката на една камара?
- Вярвам, че за всичко има време и място. И че когато се види триумфът, хората ще повярват и нещата ще се случат от единствено себе си. Аз съм оптимист.
- Госпожо Пейчева, разкажете за форума FFA в Брюксел на 9 април, на който е било последното присъединяване на Фил Хоган като еврокомисар по земеделие, а Вие сте впечатлили всички с изявлението си.
- Форумът за бъдещето на земеделието се организира за 12-та година, като това е едно от най-големите събития в Брюксел за земеделието. На него се обменят хрумвания сред Еврокомисията, законодателната власт, фермерите, другите неправителствени организации по отношение на това какво би трябвало да се случи в земеделието. Мотото на тазгодишния конгрес беше " Младите и бъдещето на земеделието ".
Моето присъединяване беше не като член на асоциацията, а като фермер. Това, върху което подчертавах, е, че земеделският бранш в Европа доста постоянно е демонизиран като неефикасен, прекомерно субсидиран, нездравословен за околната среда. Всичко това основава извънредно отрицателен имидж на сектора. Затова младежите не намират причина да бъдат аграрни производители, тъй като е основан имидж, че това е специалност за хора, които за друго не стават, или са възрастни, или цялостен живот това са правили. А това не е по този начин. Този бизнес може да бъде и печеливш, и забавен, и извънредно софтуерен, цифровизиран и съвременен. Може да бъде резистентен и да бъде развиван в естетика с опазването на околната среда. Това не е бизнес единствено за тези, които не стават за нищо друго, в противен случай - това е бизнес, който предлага доста благоприятни условия - от мини фермата за подправки, до голямото земеделско стопанство за зърно, за млечни артикули или за месо.
- Гореща тематика в новата Обща селскостопанска политика е въвеждането на тавани в дотациите за земеделските производители. Каква позиция защитихте Вие?
- Колегите в Европа и бяха извънредно шокирани, когато им споделих, че минималната заплата в България по закон е 280 евро. Това е несъпоставимо с минималната заплата в Дания, в Холандия или във Франция, да вземем за пример. А таванът, препоръчан за всички, е 100 хиляди евро, като от него се приспадат 50 % от възнаграждението за работна ръка. Но нашата работна ръка е доста по-нисък % от размера на заплащането, в сравнение с тяхната. Т.е. меренето на всички страни членки с един критерий няма по какъв начин да работи. Европейски Съюз въпреки всичко е Европа и на районите - това е дълготраен лозунг на общността и би трябвало да се имат поради националните специфики. Също по този начин в България са много по-големи стопанствата, в сравнение с са междинните в Европейски Съюз - там са към 10-15 хектара, у нас такива стопанства се броят на пръсти. Нека има таван, дано има регулация - в България и сега има тавани и те си работят. Необходимо е на национално равнище да се решат нещата по метод, който дава отговор на националните особености. Защото другояче ще създадем сектора още по-неконкурентноспособен. И тези, които работят сега добре, ще имат още една спънка да го вършат.
- За какво би трябвало да внимаваме в националния стратегически проект, който би трябвало да изготвим?
- Аз не настоявам, че зърнопроизводството е единственият път за развиване, дори в противен случай - в моето стопанство съвсем не създавам зърно. Аз се развъртвам в посоката етерично-маслени култури - имам рози, лавандула, масив с винено грозде, отглеждам кориандър, памук, люцерна, тревни смески. Също и пшеница, ечемик и слънчоглед. Но това, което мисля, че е добра посока за развиване на едно стопанство, е диверсифицирането на риска, търсенето на по-голям брой култури с по-специфичен пазар, само че с по-големи ценови награди. Защото в зърнопроизводството действително ние сме съперници на Украйна и на Русия, които са доста по-малко контролирани. Те излизат на Черноморския пазар по-рано от нас. Трябва да търсим нишите, в които сме по-добри, където сме неповторими, изключителни. Моето стопанство се намира в Казанлъшкия район, който е фамозен с етерично-маслените култури. Това предопредели моя избор да стартира да ги създавам. В същото време сме в региона на Чирпан, Братя Даскалови - обичаен регион развъждане на памук и надлежно започнахме да отглеждаме тази просвета. Това към този момент го върша трета година, последователно усилвам площите.
- Ако се седне на една маса и се намерения по какъв начин да се развива земеделският бранш в България, вие защо ще настоявате? Казахте за личното си стопанство, в народен мащаб по какъв начин го виждате?
- Ние имаме доста положително взаимоотношение с министерството на земеделието. Когато има разговор, ние можем да бъдем доста потребни, с цел да кажем кое работи, от кое имаме потребност и от кое не. Във всяка браншова камара в последна сметка нашият интерес е общ - проспериращо земеделие, което върви напред и е конкурентно. И по тази причина мисля, че една браншова организация, която сплотява всички, би имала триумф, тъй като ние желаеме едно и също нещо.
- Вярвате ли, че могат да застанат българските браншови организации под шапката на една камара?
- Вярвам, че за всичко има време и място. И че когато се види триумфът, хората ще повярват и нещата ще се случат от единствено себе си. Аз съм оптимист.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ