Изчезваме бързо, невероятно дори
На фона на демографската рецесия, ниската раждаемост, застаряването на популацията сме склонни да подкрепим всевъзможни ограничения. Може би тъй като генетично ни е заложено. Интуицията обаче, както споделя известният поведенчески икономист Дан Ариели, постоянно ни лъже и би трябвало да бъде подлагана на деликатна инспекция.
Едно от решенията, които българският хайлайф и държавното управление търсят или най-малко популяризират като политика, е увеличението на каузи на обществените обществени разноски. Само че междинният индикатор за Европейски Съюз е 29% от брутния вътрешен артикул, а за България той е 18 %. Най-нисък е в Румъния и Латвия - малко под 15 на 100, Литва и Естония - 16%, и Ирландия - 17 %. В Малта и Словакия делът на обществените разноски от Брутният вътрешен продукт е също 18%, а в Чехия - 19. На другия полюс е Франция, където този дял през 2015-а доближава 34 на 100. На второ място са Дания и Финландия - с по 32%, а на трето са Белгия, Холандия, Австрия и Италия - с по 30, следват Швеция, Германия и Англия - с по 29 %.
Икономистите обаче не виждат никаква корелация сред тези данни, от една страна, и раждаемоста и демографския приръст - от друга. Конкретно, скандинавските страни и Гермния са с най-ниската раждаемост в Европа. Освен това у нас си имаме своя "специфика " при обществените разноски. Парадоксалното е, че със своите ограничения за справяне с демографската рецесия управляващите в действителност подтикват раждаемостта в най-проблемните фамилии - раждаемостта в гетата. А е добре известно от международния опит, че без значение от размера на наливаните пари гетото постоянно може да пресъздаде единствено и само себе си.
Парадоксалното е и че без значение от митовете в публичното пространство и терзанията за бъдещето негативният демографски приръст към този момент (именно засега) избавя финансите на нашата пенсионна система. За последните 20 години пенсионерите са намалели с над 800 хиляди - на 2 169 144 души с общо 2 616 783 бр. пенсии (към 30 септември). Причината е, че смъртността е съвсем два пъти-по-висока от раждаемостта - по публични данни, и над два пъти - по неофициални. Може да ви прозвучи цинично, само че такива са обстоятелствата.
За огромно страдание обаче същинските проблеми не са толкоз в спада, колкото в качеството на популацията. Нещо, което грижливо се заобикаля както от управниците, по този начин и от експертите. Съдейки по данните от преброяването през 2011-а (нови не са обявявани), 2.5 млн. души в страната (над 17 години) са с главно или по-ниско обучение и необразовани! При това резултатът не е плод единствено на прехода. Едно засекретено при социализма представително проучване на Социологическия център на Централен комитет на Българска комунистическа партия сподели, че над 60 на 100 от пълнолетните българи тогава се били функционално необразовани - без умения да се оправят и осмислят даже обикновени текстове и задания и да поставят някакъв по-висококвалифициран труд.
Разбира се, намаляването на популацията и застаряването му имат своите стопански последици. Един човек по-малко значи по-ниско ползване на артикули и услуги за към 8500 лева годишно. Или към половин милиард лв. загуби на година от неосъществени покупки. Някой ще каже, че не е чак толкоз доста. Но половин милиард, трупащ се всяка година към предходните към този момент насъбрани суми, прави загубата за България голяма.
Няма по какъв начин да се подминат и така наречен демографски пустини. Терминът се ползва за територии, в които плътност на популацията е паднала под 10 души на квадратен километър. Българите от ден на ден се концентрират да живеят в столицата и няколко огромни градове (Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна). Все по-тревожен става процесът на бързото и неведнъж съдбовно обезлюдяване за дребните градове и селата. Това носи големи стопански загуби в селското стопанство. Според някои експертни оценки те се равняват на към 5-6 милиарда евро годишно загуба на БВП. Точно по тази причина не трябва да ни изненадват доматите от Македония и Турция, картофите от Полша, чесънът от Китай...
Като демографска пустиня през днешния ден се дефинират 42 хиляди кв. км от площта на България - доста повече от цяла Белгия и даже с 500 кв. км повече от територията на Холандия. В цели елементи на страната и даже в цели райони (Северозападния) непрестанно порастват разноските за поддържане на комуналната, транспортната и обществената инфраструктури, без от тях да има никаква възвръщаемост.
Демографските прогнози в действителност са стряскащи: ще изчезнат 290 дребни села с население до 100 души в общо 14 от 265 наши общини. В други 85 от цялостна депопулация са застрашени две от всеки три села. Само в 75 села от 18 общини демографската обстановка подсигурява оцеляването им през идващите 33 години. Застрашени са и дребните общински центрове, където популацията ще намалее с към една втора, а възрастовите му индикатори внезапно ще се влошат.
Впрочем не е несъмнено до каква степен по-голямото население е позитивен фактор. Да речем, Съединени американски щати са с по-ниска плътност на популацията, в сравнение с България, което не им пречи да са измежду най-високоразвитите страни в света. А дребният Люксембург е измежду водачите по приходи и БВП на човек. Една два пъти по-малката от нас Швейцария, съпоставима по население с България, е измежду къщите образци... Затова най-плашеща у нас е нетолкова демографията, колкото примитивното й пояснение и схващане.
Децата като пасив
Редица учени акцентират, че развъждането на деца се е трансформирало фундаментално. Преди урбанизацията родителите са гледали на децата като на стопански актив. Ако имате компания, те работят за вас, с цел да покриват своите разноски. Ако имате фамилен бизнес, децата ви оказват помощ да се грижите за него. Но всичко това трагично се е трансформирало с моралните и софтуерните революции на съвременността.
Нещо повече, този "актив " освен се е стопил, само че се е трансформирал в пасив - в икономическа тежест, заради непрекъснато растящата с изпреварващи темпове цена на социализацията на детето (отглеждане, образование, обучение). Именно икономизацията, монетаризацията на актуалното общество във всичките му аспекти основава терзанията на родителите и понижава насладата им от детето. Постоянните въпроси, пред които те се изправят, е: ще ми стигне ли времето за децата (за по-богатите), и идващият: ще имам ли задоволително пари, с цел да го социализирам и възпитавам?
Качественото развъждане на дете коства все по-скъпо и скъпо. Нарастването на тази цена в развития свят изпреварва през последните четири десетилетия 1.5 пъти повишаването на приходите, а в последното десетилетие - към 2-2.5 пъти за разнообразни страни (Германия и Япония са първенци по този индикатор и по тази причина раждаемостта там е измежду най-ниските, а междинната възраст на популацията - измежду най-високите в света).
За България такива проучвания няма. Но чисто емпирично видяно, ножицата сред цената на социализирането и образованието на едно дете и заплащането на труда - даже на най-високочествения и котиращ се, се е разтворила в невъобразими размери. Висшето обучение у нас към този момент е неконкурентоспособно на фона на международната глобализация, а допустимото ниво в развитите страни коства годишно най-малко към 30 000 евро.
Тази паника обаче има и друга страна. Още през 1972 година Римският клуб предупреждаваше в своя отчет "Границите на растежа ", че ресурсите на планетата привършват и популацията не може да пораства безгранично. А предходната година клубът стартира концепцията "един % е задоволително ". Става дума за растежа на брутния артикул, само че измежду новите тези е и тази, че "едно дете е задоволително ". По този метод хем ще се пестят естествените запаси, хем ще се избегне спорът сред работната ръка и идната повсеместна роботизация.
През 2017-а са родени 56 437 деца по данни на Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването. Това е безспорен антирекорд за българската история. За съпоставяне, през 1950-а новородените са били 182 571, през 1970-а са 138 745 бебета, през 1980-а - 128 190, а в края на социализма (1989) - 112 289.
Има обаче и други данни, които са по-различни. Например през 2016-а упоменатата система на здравното ведомство е отчела 60 609 раждания, до момента в който националната статистика с близо пет хиляди повече - 65 446. (Статистическите данни за предходната 2017-а ще са подготвени чак през април.)
Защо се получава тази разлика?
Информационната система е регламентирана в Наредба № 32 от 30 декември 2008-а за одобряване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология ", която няколко пъти е осъвременявана. По последния й правилник родилните отделения би трябвало да вкарват информацията до три дни след раждането. В реалност обаче това се случва, когато им скимне. Някои го вършат постоянно, други - на седмица, трети- един път в месеца или даже по-рядко. Та по тази причина данните в този указател се разграничават даже за минали интервали според от това по кое време сте го отворили.
Вторият проблем е по какъв начин се брои. Отчитат се ражданията, само че се не помни, че има и детска смъртност. Затова за 2016-а статистиката е отчела с 462 деца на възраст под една година по-малко от ражданията, или 64 984.
Третият проблем е още веднъж какво се брои. Информационната система брои ражданията - освен на българчета, а и на деца без родно поданство. Вярно е, че те не са доста, само че има и такива. Статистиката пък се опира на ЕСГРАОН-а: той записва децата, получили автоматизирано ЕГН, т.е. българско поданство, стига родителите им да са запазили собствен адрес у нас, въпреки че другояче са емигрирали. Освен това системата ГРАО записва и всички деца, които живеят зад граница и чиито майки и татковци са решили да им го дадат - като бебета, като поотрасли, като младежи или те сами са си го поискали, към този момент станали пълнолетни.
Тези данни - за българите зад граница, са нещо като светая светих. Макар и необявено, те в действителност са засекретени даже повече и от досиетата в ДАНС с гриф - единствено в един образец. Неофициално се знае, че годишно в тази численост влизат към 10 000-11 000 българчета.
Равносметката е, че най-вероятно България годишно се снабдява с към 46 000-50 000 деца. Което е надалеч по-малко от публично обявяваните.
Повод за паника?
Кризата с раждаемостта напълно не е единствено български проблем. В Европа тя се демонстрира към 1972-1976 година, а у нас - от 1980-а. Дори и в този момент коефициентът на раждаемост в България - 9.3%, продължава да е по-висок от този в Германия - 8.8%, въпреки че от пет години насам там нараства (заради мигрантите). Така че паниката би трябвало да е нетолкова в този индикатор, а в другия - 186-о място в света по размери на негативния демографски приръст. По този индикатор сме първенци в Европейски Съюз, в Европа и в света. Дори страни, на чиято територия се водят войни, примерно Сирия, са с по-добри данни от нашите.
Григор Лилов
Едно от решенията, които българският хайлайф и държавното управление търсят или най-малко популяризират като политика, е увеличението на каузи на обществените обществени разноски. Само че междинният индикатор за Европейски Съюз е 29% от брутния вътрешен артикул, а за България той е 18 %. Най-нисък е в Румъния и Латвия - малко под 15 на 100, Литва и Естония - 16%, и Ирландия - 17 %. В Малта и Словакия делът на обществените разноски от Брутният вътрешен продукт е също 18%, а в Чехия - 19. На другия полюс е Франция, където този дял през 2015-а доближава 34 на 100. На второ място са Дания и Финландия - с по 32%, а на трето са Белгия, Холандия, Австрия и Италия - с по 30, следват Швеция, Германия и Англия - с по 29 %.
Икономистите обаче не виждат никаква корелация сред тези данни, от една страна, и раждаемоста и демографския приръст - от друга. Конкретно, скандинавските страни и Гермния са с най-ниската раждаемост в Европа. Освен това у нас си имаме своя "специфика " при обществените разноски. Парадоксалното е, че със своите ограничения за справяне с демографската рецесия управляващите в действителност подтикват раждаемостта в най-проблемните фамилии - раждаемостта в гетата. А е добре известно от международния опит, че без значение от размера на наливаните пари гетото постоянно може да пресъздаде единствено и само себе си.
Парадоксалното е и че без значение от митовете в публичното пространство и терзанията за бъдещето негативният демографски приръст към този момент (именно засега) избавя финансите на нашата пенсионна система. За последните 20 години пенсионерите са намалели с над 800 хиляди - на 2 169 144 души с общо 2 616 783 бр. пенсии (към 30 септември). Причината е, че смъртността е съвсем два пъти-по-висока от раждаемостта - по публични данни, и над два пъти - по неофициални. Може да ви прозвучи цинично, само че такива са обстоятелствата.
За огромно страдание обаче същинските проблеми не са толкоз в спада, колкото в качеството на популацията. Нещо, което грижливо се заобикаля както от управниците, по този начин и от експертите. Съдейки по данните от преброяването през 2011-а (нови не са обявявани), 2.5 млн. души в страната (над 17 години) са с главно или по-ниско обучение и необразовани! При това резултатът не е плод единствено на прехода. Едно засекретено при социализма представително проучване на Социологическия център на Централен комитет на Българска комунистическа партия сподели, че над 60 на 100 от пълнолетните българи тогава се били функционално необразовани - без умения да се оправят и осмислят даже обикновени текстове и задания и да поставят някакъв по-висококвалифициран труд.
Разбира се, намаляването на популацията и застаряването му имат своите стопански последици. Един човек по-малко значи по-ниско ползване на артикули и услуги за към 8500 лева годишно. Или към половин милиард лв. загуби на година от неосъществени покупки. Някой ще каже, че не е чак толкоз доста. Но половин милиард, трупащ се всяка година към предходните към този момент насъбрани суми, прави загубата за България голяма.
Няма по какъв начин да се подминат и така наречен демографски пустини. Терминът се ползва за територии, в които плътност на популацията е паднала под 10 души на квадратен километър. Българите от ден на ден се концентрират да живеят в столицата и няколко огромни градове (Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна). Все по-тревожен става процесът на бързото и неведнъж съдбовно обезлюдяване за дребните градове и селата. Това носи големи стопански загуби в селското стопанство. Според някои експертни оценки те се равняват на към 5-6 милиарда евро годишно загуба на БВП. Точно по тази причина не трябва да ни изненадват доматите от Македония и Турция, картофите от Полша, чесънът от Китай...
Като демографска пустиня през днешния ден се дефинират 42 хиляди кв. км от площта на България - доста повече от цяла Белгия и даже с 500 кв. км повече от територията на Холандия. В цели елементи на страната и даже в цели райони (Северозападния) непрестанно порастват разноските за поддържане на комуналната, транспортната и обществената инфраструктури, без от тях да има никаква възвръщаемост.
Демографските прогнози в действителност са стряскащи: ще изчезнат 290 дребни села с население до 100 души в общо 14 от 265 наши общини. В други 85 от цялостна депопулация са застрашени две от всеки три села. Само в 75 села от 18 общини демографската обстановка подсигурява оцеляването им през идващите 33 години. Застрашени са и дребните общински центрове, където популацията ще намалее с към една втора, а възрастовите му индикатори внезапно ще се влошат.
Впрочем не е несъмнено до каква степен по-голямото население е позитивен фактор. Да речем, Съединени американски щати са с по-ниска плътност на популацията, в сравнение с България, което не им пречи да са измежду най-високоразвитите страни в света. А дребният Люксембург е измежду водачите по приходи и БВП на човек. Една два пъти по-малката от нас Швейцария, съпоставима по население с България, е измежду къщите образци... Затова най-плашеща у нас е нетолкова демографията, колкото примитивното й пояснение и схващане.
Децата като пасив
Редица учени акцентират, че развъждането на деца се е трансформирало фундаментално. Преди урбанизацията родителите са гледали на децата като на стопански актив. Ако имате компания, те работят за вас, с цел да покриват своите разноски. Ако имате фамилен бизнес, децата ви оказват помощ да се грижите за него. Но всичко това трагично се е трансформирало с моралните и софтуерните революции на съвременността.
Нещо повече, този "актив " освен се е стопил, само че се е трансформирал в пасив - в икономическа тежест, заради непрекъснато растящата с изпреварващи темпове цена на социализацията на детето (отглеждане, образование, обучение). Именно икономизацията, монетаризацията на актуалното общество във всичките му аспекти основава терзанията на родителите и понижава насладата им от детето. Постоянните въпроси, пред които те се изправят, е: ще ми стигне ли времето за децата (за по-богатите), и идващият: ще имам ли задоволително пари, с цел да го социализирам и възпитавам?
Качественото развъждане на дете коства все по-скъпо и скъпо. Нарастването на тази цена в развития свят изпреварва през последните четири десетилетия 1.5 пъти повишаването на приходите, а в последното десетилетие - към 2-2.5 пъти за разнообразни страни (Германия и Япония са първенци по този индикатор и по тази причина раждаемостта там е измежду най-ниските, а междинната възраст на популацията - измежду най-високите в света).
За България такива проучвания няма. Но чисто емпирично видяно, ножицата сред цената на социализирането и образованието на едно дете и заплащането на труда - даже на най-високочествения и котиращ се, се е разтворила в невъобразими размери. Висшето обучение у нас към този момент е неконкурентоспособно на фона на международната глобализация, а допустимото ниво в развитите страни коства годишно най-малко към 30 000 евро.
Тази паника обаче има и друга страна. Още през 1972 година Римският клуб предупреждаваше в своя отчет "Границите на растежа ", че ресурсите на планетата привършват и популацията не може да пораства безгранично. А предходната година клубът стартира концепцията "един % е задоволително ". Става дума за растежа на брутния артикул, само че измежду новите тези е и тази, че "едно дете е задоволително ". По този метод хем ще се пестят естествените запаси, хем ще се избегне спорът сред работната ръка и идната повсеместна роботизация.
През 2017-а са родени 56 437 деца по данни на Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването. Това е безспорен антирекорд за българската история. За съпоставяне, през 1950-а новородените са били 182 571, през 1970-а са 138 745 бебета, през 1980-а - 128 190, а в края на социализма (1989) - 112 289.
Има обаче и други данни, които са по-различни. Например през 2016-а упоменатата система на здравното ведомство е отчела 60 609 раждания, до момента в който националната статистика с близо пет хиляди повече - 65 446. (Статистическите данни за предходната 2017-а ще са подготвени чак през април.)
Защо се получава тази разлика?
Информационната система е регламентирана в Наредба № 32 от 30 декември 2008-а за одобряване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология ", която няколко пъти е осъвременявана. По последния й правилник родилните отделения би трябвало да вкарват информацията до три дни след раждането. В реалност обаче това се случва, когато им скимне. Някои го вършат постоянно, други - на седмица, трети- един път в месеца или даже по-рядко. Та по тази причина данните в този указател се разграничават даже за минали интервали според от това по кое време сте го отворили.
Вторият проблем е по какъв начин се брои. Отчитат се ражданията, само че се не помни, че има и детска смъртност. Затова за 2016-а статистиката е отчела с 462 деца на възраст под една година по-малко от ражданията, или 64 984.
Третият проблем е още веднъж какво се брои. Информационната система брои ражданията - освен на българчета, а и на деца без родно поданство. Вярно е, че те не са доста, само че има и такива. Статистиката пък се опира на ЕСГРАОН-а: той записва децата, получили автоматизирано ЕГН, т.е. българско поданство, стига родителите им да са запазили собствен адрес у нас, въпреки че другояче са емигрирали. Освен това системата ГРАО записва и всички деца, които живеят зад граница и чиито майки и татковци са решили да им го дадат - като бебета, като поотрасли, като младежи или те сами са си го поискали, към този момент станали пълнолетни.
Тези данни - за българите зад граница, са нещо като светая светих. Макар и необявено, те в действителност са засекретени даже повече и от досиетата в ДАНС с гриф - единствено в един образец. Неофициално се знае, че годишно в тази численост влизат към 10 000-11 000 българчета.
Равносметката е, че най-вероятно България годишно се снабдява с към 46 000-50 000 деца. Което е надалеч по-малко от публично обявяваните.
Повод за паника?
Кризата с раждаемостта напълно не е единствено български проблем. В Европа тя се демонстрира към 1972-1976 година, а у нас - от 1980-а. Дори и в този момент коефициентът на раждаемост в България - 9.3%, продължава да е по-висок от този в Германия - 8.8%, въпреки че от пет години насам там нараства (заради мигрантите). Така че паниката би трябвало да е нетолкова в този индикатор, а в другия - 186-о място в света по размери на негативния демографски приръст. По този индикатор сме първенци в Европейски Съюз, в Европа и в света. Дори страни, на чиято територия се водят войни, примерно Сирия, са с по-добри данни от нашите.
Григор Лилов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ