Годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим

Годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера " Белене " се състоя през днешния ден на Втори обект на остров Персин на река Дунав. То събра за поредна година някогашни лагерници, техни близки, родственици на жертвите на лагера, запазили спомените на своите татковци и дядовци.
Прочетете още
Стотици бяха пристигналите в горещия ден на острова край Белене, с цел да изкажат своята съвсем към жертвите от лагера. Там бяха и такива, които към момента описват за своите тествания, за претърпяното в лагера и не не помнят всяка година да насочат още веднъж своя апел към държавното ръководство да има наказване за виновниците, поради които стотици са изгубили живота си.

Един от потърпевшите, който идва чак от Бурса дружно с още някогашни лагерници от Турция, е Шукри Сюлейман Мехмед. Той е бил преподавател по немски език. Преди 40 години по време на образователен час в гимназия в Крумовград е отведен и въдворен в лагера " Белене ". Тогава той е на 34 години. В концлагера изкарва 18 месеца, а по-късно още 27 месеца е интерниран в едно монтанско село като пастир. " Опитът за промяна на имената на етническите турци беше с изключение на закононарушение, само че и нарушаване на човешките права. Какво пречеше моето име и това на фамилията ми на България ", към момента си задава този въпрос той. След като през 1989 година е експулсиран в Турция Шукри Сюлейман Мехмед се връща в България през 1992 година Той е безапелационен, че макар, че са минали десетилетия от този интервал, изпълнен с тежки мемоари за дни на неопределеност, би трябвало да има осъдени за потърпевшите и жертвите на режима, въдворил стотици хора в концлагерите.

Тази година поклонението бе намерено от президента Петър Стоянов (1997-2002). В словото си към присъстващите той акцентира, че лагерът " Белене " се трансформира в синоним на комунистическата принуда и комунистическата свирепост, която в доста огромна степен беше безсмислена. " Ще бъде непростителен грях в нашата общобългарска памет да не бъде вграден споменът и за " Белене " и за всички останали места, които са знаци на ужасяващия комунистически режим ", добави президентът Стоянов.

Специален посетител на поклонението бе писателката Теодора Димова. " Самият факт да си на това място на страданието, на изтезанието, на унижението, на несправедливостта е тестване. Като че ли духът на самите жертви ни кара да минем през това тестване, с цел да станем по-силни ", сподели в обръщението си към присъстващите писателката. Според нея тази страница от най-новата история на България би трябвало да бъде прочетена и осмислена.

Отслужени бяха молебствия от представители на вероизповеданията, от които е имало жертви на концлагера. С овации бяха приветствани някогашни концлагеристи, които излязоха пред събралите се поклонници с надписа: " Последните очевидци до момента в който са живи, желаят да видят правораздаване ".

По време на поклонението бе показана и изложбата " 40 години памет за жертвите на лагера " Белене " (1984-1987) ". Тя демонстрира лагеристите по време на насилствената промяна на имената на българските жители от турски генезис в Народна република България от комунистическия режим отпред с Тодор Живков. Експозицията е по самодейност на гражданската организация " Справедливост, права и културно съдействие на Балканите ", обединила някогашните лагеристи в " Белене " по време на асимилацията и техните близки.

Сред гостите на поклонението бяха посланикът на Турция у нас Н.Пр. Мехмет Саит Уянък и служебният министър на защитата Атанас Запрянов.

Организатор на поклонението е Инициативна група за подготовка и осъществяване на събитието, в което влизат жители, общественици и организации.