Притча за вълшебника и овцете
На една поляна, измежду голяма гора, живял магьосник, който имал огромно стадо овце. Всеки ден той изяждал по една овца от стадото. Овцете му причинявали огромно безпокойствие – те се разбягвали из гората и му се налагало да губи много доста време, с цел да хване една, а другите още веднъж да ги събере дружно. Разбира се, овцата, която имал желание да заколи, чувствала това и обезверено се съпротивлявала, а нейните викове плашели другите овце. И тогава вълшебника се изхитрил – той си поговорил с всяка овца поотделно и на всяка внушил по нещо.
На една споделил: „ Ти не си овца, ти си също подобен човек, както и аз. Няма от какво да се страхуваш, защото аз заколвам и хапвам единствено овце, само че ти си единственият човек в това стадо и значи – моя най-хубав другар “. На друга споделил: „ Защо бягаш от мен като другите овце. Ти си лъвица и няма от какво да се страхуваш. Аз заколвам единствено овце, а ти си ми другар “. На трета внушил: „ Послушай ме, ти не си овца, ти си вълчица. Вълчица, която почитам. Аз, както и по-рано, ще не преставам всеки ден да заколвам по една овца, само че ти вълчице, най-хубавия другар на вълшебника, няма от какво да се страхуваш “.
Така той поговорил с всяка от овцете и на всяка внушил, че не е овца, а напълно друго животно, което е друго от всички останали овце от стадото. След този диалог държанието на овцете се трансформирало изцяло – те напълно умерено си пасели и не бягали в гората. И когато вълшебникът колел следващата овца, те си мислели: „ Ето, заколиха още една овца, а аз – лъва (вълка, индивида, най-хубавия другар на вълшебника) няма от какво да се опасявам. “
И даже овцете, които колел, престанали да се съпротивляват. Той доближавал до някоя от тях и й казвал: „ О, моя добра приятелко, от дълго време не сме си приказва. Хайде с мен в двора. Искам да се съветвам с теб за стадото “. И овцата гордо тръгвала с вълшебника към двора. И там той фактически я питал каква е обстановката в стадото. Жертвата с наслада му разказвала за всичко, а по-късно вълшебникът я убивал. Тъй като гибелта настъпвала незабавно, то овцата не успявала да разбере какво става.
Вълшебникът бил доста удовлетворен – той повишил самооценката на всяка от овцете и по този начин те към този момент не се тормозили за неизбежната гибел, станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и умерено си пасели, вследствие на което и месото им станало доста по-вкусно. Много години вълшебникът елементарно се справял с голямото стадо и най-интересното е, че всички останали овце му помагали – в случай че някоя по-съобразителна овца започвала да се досеща за същинското състояние на нещата, то останалите овце, вълци, хора, лъвове – най-хубавите другари на вълшебника – му казвали за странното държание на тази овца и той още на идващия ден на драго сърце я изяждал.
http://www.libo.ru/libo7199.html
