За 2020 г. 63 553 цитирания на наши учени в Web of Science
На днешното си съвещание (30 декември 2021) Министерският съвет одобри
Основните констатации в него са:
- България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население по отношение на множеството страни от Европейския съюз.
- Относително ниският бюджет за научни проучвания в обществения бранш, разпределян сред огромен брой университети и научноизследователски институти , води до дребен дял разпознаваема научна продукция в интернационален проект в съпоставяне със междинното ниво за Европейския съюз.
- Качеството на научната продукция на българските учени, въпреки и малко по-ниско, е близо до това за Европейския съюз.
Според данни, събрани на аналитичната платформа InCites и Web of Science 8429 е броят на научните изявления от България за 2020 година. През 2020 година са видяни 63 553 цитирания на изявления от България в Web of Science - all databases.
Над 17% от общия брой изявления са в най-висококачествените профилирани списания, а 37 от публикациите са в групата топ 1% - по този начин наречените високоцитирания.
Броят на документите за 2020 година с създатели от България е по-нисък от този за 2019 година, което евентуално се дължи на пандемията, само че е по-висок спрямо всички други предишни години. Наблюдава се сензитивно по-висок брой публикации с отворен достъп - 35% от всички (2922 против 2186 за 2019 години).
Традиционно мощни центрове и научни групи има както в научните организации, по този начин и във висшите учебни заведения. Разпределението на учените по пол е относително отмерено, само че се вижда значително застаряване на научните фрагменти. През годината се резервира отрицателната наклонност за понижаване на каузи на младежите, заети с просвета.
В е регистрирано, че към края на 2020 година в Българска академия на науките се образоват 356 докторанти, а във висшите учебни заведения – общо 1960 души ще пазят докторска степен. През 2019 година общият им брой е бил 6453-ма души. Основна причина за това е относително ниският размер на докторантските стипендии.
Сред главните източници на финансиране, които употребяват българските учени за осъществяването на научните си проучвания е Фонд „ Научни проучвания “ (ФНИ), който дава средства на конкурсен принцип .
През 2020 година бюджетът му е бил близо 26.4 млн. лв. . Финансирането за национални научни стратегии от МОН е близо 17.9 млн. лева , като настрана от него над 33 млн. лева са отпуснати за осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура .
Към декември 2020 година с финансовата поддръжка на Европейския фонд за районно развиване и Оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ в България се построяват шест Центъра за върхови достижения и 10 Центъра за подготвеност, които обгръщат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени .
По тази стратегия се финансира построяването на нови научноизследователски инфраструктури, модернизират се към този момент съществуващи, както и се доставя високотехнологично научно съоръжение, което дава опция за реализирането на научните проучвания на международно равнище.
Незадоволително е, че чистата сума от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “ (приключила през 2020 г.), която България е получила, възлиза на едвам 0.26% от общия бюджет на програмата . По този индикатор България застава на 23 място в Европейския съюз. Броят на подписаните грантови съглашения с българските ни учени е 643 (само 1.99% от общото за ЕС). В същото време успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11.13 %. Вероятно, за утешение, създателите на Годишния отчет, показват, че междинната успеваемост за Европейски Съюз е 11.97 %.
Като предизвикателство пред развиването на учените в Доклада е регистрирано, че съдействието сред научните организации и висшите учебни заведения, от една страна, и бизнеса, от друга, остава лимитирано и неефективно.
Това води до ниски равнища на трансфер на технологии и познания и слаба комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната активност (НИРД) и нововъведенията. Продължават да съществуват и районни разлики. Недостатъчни са равнищата на частни и обществени вложения в НИРД, което води до невисок иновационен потенциал на стопанската система.
От Министерството на образованието си слагат за цел да продължат построяването на ефикасна научноизследователска система, която да поддържа икономическия напредък, тъй че до 2030 година последователно да се преодолеят отрицателните трендове на „ приключване на мозъци ”.
Годишния отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година можете да видите.
Приложенията към Годишния отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година можете да видите.
Основните констатации в него са:
- България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население по отношение на множеството страни от Европейския съюз.
- Относително ниският бюджет за научни проучвания в обществения бранш, разпределян сред огромен брой университети и научноизследователски институти , води до дребен дял разпознаваема научна продукция в интернационален проект в съпоставяне със междинното ниво за Европейския съюз.
- Качеството на научната продукция на българските учени, въпреки и малко по-ниско, е близо до това за Европейския съюз.
Според данни, събрани на аналитичната платформа InCites и Web of Science 8429 е броят на научните изявления от България за 2020 година. През 2020 година са видяни 63 553 цитирания на изявления от България в Web of Science - all databases.
Над 17% от общия брой изявления са в най-висококачествените профилирани списания, а 37 от публикациите са в групата топ 1% - по този начин наречените високоцитирания.
Броят на документите за 2020 година с създатели от България е по-нисък от този за 2019 година, което евентуално се дължи на пандемията, само че е по-висок спрямо всички други предишни години. Наблюдава се сензитивно по-висок брой публикации с отворен достъп - 35% от всички (2922 против 2186 за 2019 години).
Традиционно мощни центрове и научни групи има както в научните организации, по този начин и във висшите учебни заведения. Разпределението на учените по пол е относително отмерено, само че се вижда значително застаряване на научните фрагменти. През годината се резервира отрицателната наклонност за понижаване на каузи на младежите, заети с просвета.
В е регистрирано, че към края на 2020 година в Българска академия на науките се образоват 356 докторанти, а във висшите учебни заведения – общо 1960 души ще пазят докторска степен. През 2019 година общият им брой е бил 6453-ма души. Основна причина за това е относително ниският размер на докторантските стипендии.
Сред главните източници на финансиране, които употребяват българските учени за осъществяването на научните си проучвания е Фонд „ Научни проучвания “ (ФНИ), който дава средства на конкурсен принцип .
През 2020 година бюджетът му е бил близо 26.4 млн. лв. . Финансирането за национални научни стратегии от МОН е близо 17.9 млн. лева , като настрана от него над 33 млн. лева са отпуснати за осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура .
Към декември 2020 година с финансовата поддръжка на Европейския фонд за районно развиване и Оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ в България се построяват шест Центъра за върхови достижения и 10 Центъра за подготвеност, които обгръщат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени .
По тази стратегия се финансира построяването на нови научноизследователски инфраструктури, модернизират се към този момент съществуващи, както и се доставя високотехнологично научно съоръжение, което дава опция за реализирането на научните проучвания на международно равнище.
Незадоволително е, че чистата сума от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “ (приключила през 2020 г.), която България е получила, възлиза на едвам 0.26% от общия бюджет на програмата . По този индикатор България застава на 23 място в Европейския съюз. Броят на подписаните грантови съглашения с българските ни учени е 643 (само 1.99% от общото за ЕС). В същото време успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11.13 %. Вероятно, за утешение, създателите на Годишния отчет, показват, че междинната успеваемост за Европейски Съюз е 11.97 %.
Като предизвикателство пред развиването на учените в Доклада е регистрирано, че съдействието сред научните организации и висшите учебни заведения, от една страна, и бизнеса, от друга, остава лимитирано и неефективно.
Това води до ниски равнища на трансфер на технологии и познания и слаба комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната активност (НИРД) и нововъведенията. Продължават да съществуват и районни разлики. Недостатъчни са равнищата на частни и обществени вложения в НИРД, което води до невисок иновационен потенциал на стопанската система.
От Министерството на образованието си слагат за цел да продължат построяването на ефикасна научноизследователска система, която да поддържа икономическия напредък, тъй че до 2030 година последователно да се преодолеят отрицателните трендове на „ приключване на мозъци ”.
Годишния отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година можете да видите.
Приложенията към Годишния отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година можете да видите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ