Сградата на БНБ е една от архитектурните перли на София
На днешния ден през 2005 година Българска национална банка пуска разменна монета от 50 стотинки. Така тя добавя излъчванията от 1999 и 2004 година, а през 2007-а има още една емисия.
Още през 1880 година е признат Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се основава и българската парична единица - левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през идната година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
Българска национална банка е една от най-старите банки (13-та по ред), учредена единствено година след освобождението на България - на 25 януари 1879 година от Временното съветско ръководство. Тя е напълно държавна благосъстоятелност и в началото има за съществена цел да кредитира държавното управление.
След одобряването на устава й, на 4 април е назначен и първият шеф на Българска народна банка, а на 23 май е формалното разкриване на Банката. На 6 юни е осъществена първата банкова интервенция на Българска народна банка.
Българска народна банка е и една от първите обществени институции в България след Освобождението. Създаването й предхожда свикването на: Учредителното заседание - за разработване и приемане на главния закон – Конституцията, Първото Велико национално заседание - за избор на държавен глава, и Първото нормално Народно заседание и съставянето на първото държавно управление на страната.
През 1885 година е признат първият закон, уреждащ статута на Българска национална банка. Освен нормалните за централните банки действия – като издаване на пари и обслужване и кредитиране на държавното управление, тя има право да прави депозитни и кредитни покупко-продажби с други лица, сходно на комерсиална банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти
Сградата на Българска народна банка в София е издигната през 1935-1939 година. Тя е монумент на културата от 70-те година на предишния век и една от архитектурните забележителности на столицата. И до момента тя пази достоверния си тип – без нито една реорганизация, единствено с освежителни поправки.
Един от атрактивните детайли на постройката на Българска народна банка е входната й врата - с изображения на монети от Второто българско царство до през днешния ден. Друга забележителност е скулптурата на Св. Никола - светецът, настойник на банкерите, ситуиран в профил на постройката. Тя е направена от Любомир Далчев. Интересен подробност е Кулата на постройката откъм ул. "Съборна ".
Изградена е по план на двама от най-известните български архитекти по това време - Иван Васильов и Димитър Цолов, със съдействието на архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Кръстю Илчев. Те са оформили един превъзходен комплекс от банковата постройка и намиращата се до нея Буюк джамия, издигната през ХV век.
Монетите на новите стотинки от първата им емисия (1999 г.) с номинал 1, 2 и 5 стотинки са изсечени от Cu-Al-Ni-сплав (мед алуминий и никел) и имат тегло надлежно 1.8 г, 2.5 г и 3.5 грама. Монетите с номинал 1, 2 и 5 стотинки от по-късните излъчвания са изсечени от стоманена вътрешност с електролитно покритие. Те са с равен гурт (кант).
Монетите с по-голям номинал 10, 20 и 50 стотинки също се разграничават по състав. Тези от първата емисия (1999 г.) са изсечени от Ag-Ni-сплав (Ново сребро /нойзилбер/). То е сплав от мед (65%), цинк (20%) и никел (15%). На външен тип прилича сребро, само че не съдържа такова, до момента в който от по-късните излъчвания са от Cu-Zn-Ni-сплав (мед, цинк и никел) и имат тегло надлежно 3 г, 4 г и 5 грама. Всичките са с нащърбен гурт (кант).
Из „ България 20 век. Алманах “, под редакцията на Филип Панайотов:
Народът е давал звучни прозвища на първите си монети – най-общо „ мангър “: дребна монета. 10-стотинковите е наричал „ гологан “, „ рупче “ е прикачил на 5-стотинковите. Знае се такава сентенция: „ Черен гологан не се губи “ – тъй като са били едри по формат, а медта бързо потъмнява. А монетите от 2 стотинки е нарекъл „ каравелчета “ по името на министъра на финансите Петко Каравелов – поради държавническата и персоналната му прозорливост.
Още през 1880 година е признат Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се основава и българската парична единица - левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през идната година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
Българска национална банка е една от най-старите банки (13-та по ред), учредена единствено година след освобождението на България - на 25 януари 1879 година от Временното съветско ръководство. Тя е напълно държавна благосъстоятелност и в началото има за съществена цел да кредитира държавното управление.
След одобряването на устава й, на 4 април е назначен и първият шеф на Българска народна банка, а на 23 май е формалното разкриване на Банката. На 6 юни е осъществена първата банкова интервенция на Българска народна банка.
Българска народна банка е и една от първите обществени институции в България след Освобождението. Създаването й предхожда свикването на: Учредителното заседание - за разработване и приемане на главния закон – Конституцията, Първото Велико национално заседание - за избор на държавен глава, и Първото нормално Народно заседание и съставянето на първото държавно управление на страната.
През 1885 година е признат първият закон, уреждащ статута на Българска национална банка. Освен нормалните за централните банки действия – като издаване на пари и обслужване и кредитиране на държавното управление, тя има право да прави депозитни и кредитни покупко-продажби с други лица, сходно на комерсиална банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти
Сградата на Българска народна банка в София е издигната през 1935-1939 година. Тя е монумент на културата от 70-те година на предишния век и една от архитектурните забележителности на столицата. И до момента тя пази достоверния си тип – без нито една реорганизация, единствено с освежителни поправки.
Един от атрактивните детайли на постройката на Българска народна банка е входната й врата - с изображения на монети от Второто българско царство до през днешния ден. Друга забележителност е скулптурата на Св. Никола - светецът, настойник на банкерите, ситуиран в профил на постройката. Тя е направена от Любомир Далчев. Интересен подробност е Кулата на постройката откъм ул. "Съборна ".
Изградена е по план на двама от най-известните български архитекти по това време - Иван Васильов и Димитър Цолов, със съдействието на архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Кръстю Илчев. Те са оформили един превъзходен комплекс от банковата постройка и намиращата се до нея Буюк джамия, издигната през ХV век.
Монетите на новите стотинки от първата им емисия (1999 г.) с номинал 1, 2 и 5 стотинки са изсечени от Cu-Al-Ni-сплав (мед алуминий и никел) и имат тегло надлежно 1.8 г, 2.5 г и 3.5 грама. Монетите с номинал 1, 2 и 5 стотинки от по-късните излъчвания са изсечени от стоманена вътрешност с електролитно покритие. Те са с равен гурт (кант).
Монетите с по-голям номинал 10, 20 и 50 стотинки също се разграничават по състав. Тези от първата емисия (1999 г.) са изсечени от Ag-Ni-сплав (Ново сребро /нойзилбер/). То е сплав от мед (65%), цинк (20%) и никел (15%). На външен тип прилича сребро, само че не съдържа такова, до момента в който от по-късните излъчвания са от Cu-Zn-Ni-сплав (мед, цинк и никел) и имат тегло надлежно 3 г, 4 г и 5 грама. Всичките са с нащърбен гурт (кант).
Из „ България 20 век. Алманах “, под редакцията на Филип Панайотов:
Народът е давал звучни прозвища на първите си монети – най-общо „ мангър “: дребна монета. 10-стотинковите е наричал „ гологан “, „ рупче “ е прикачил на 5-стотинковите. Знае се такава сентенция: „ Черен гологан не се губи “ – тъй като са били едри по формат, а медта бързо потъмнява. А монетите от 2 стотинки е нарекъл „ каравелчета “ по името на министъра на финансите Петко Каравелов – поради държавническата и персоналната му прозорливост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ