Националният парк-музей Самуилова крепост пази спомена за загиналите български войни
На днешния ден през 1982 година край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова цитадела.
Останките от средновековното барикада и населено място са консервирани, а регионът към него е благоустроен. От паркинга до интернационалния път Петрич - Граничен контролно-пропусквателен пункт "Златарево " към парка-музей около брега на реката води красива алея. Тя минава по пешеходен мост и се насочва към подножието на хълма. Отдалеч се вижда величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цялостен растеж и четирите бетонни пилона, построени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Автор на паметника е професор Борис Гондов. До паметника е музейната експозиция, където могат да се видят находките, открити при археологическите разкопки на крепостта: две мраморни плочи със старобългарски надписи, украшения, оръдия на труда, стрели, керамика...
Крепостта е значим туристически обект в Югозападна България. От 2003 година тя е включена в листата от 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Самуилова цитадела e името на средновековна цитадела, ситуирана сред планините Беласица и Огражден в Ключката клисура. Намира се на невисокия рид Куфалница, ситуиран на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е евентуално в интервала 1009-1013 година по време на ръководството на цар Самуил и е част от огромна фортификационна система.
Село Ключ има богата антична история. В землището на селото има остатъци от праисторически, антични и средновековни поселения. В така наречен Ключка клисура се е състояла историческата Беласицка борба от 29 юли 1014 година сред войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.
В съчиненията на византийските хронисти от ΧΙ век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура с необятна преградна стена - дема. Археологическите проучвания сочат, че тя съставлява комплицирана система от отбранителни уреди, които стартират от скатовете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните уреди се простират в продължение на повече от 8 километра. Самата цитадела, известна по-късно като Самуилова цитадела, е единствено част от тази фортификационна система.
Разположението на Самуиловата цитадела разрешава да се управлява цялата клисура и да се употребява като команден военно-стратегически пункт на всички браншове на отбранителната система.
Крепостта се свързва с ослепяването на българските воини по времето на цар Самуил. В покрайнините на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка борба, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромяват българската войска и пленяват доста бойци. Цар Самуил и неговото обграждане съумяват да се спасят. След края на борбата византийският император ослепява 14-хилядната пленена българска войска, като на всеки 100 души оставя по един едноок лидер.
През 1916 година по време на Първата международна война Богдан Филов, като участник в научно-разузнавателната задача в Македония и Поморавия, проведена от Щаба на настоящата войска, дружно с Йордан Иванов (един от най-хубавите познавачи на българската средновековна литература и култура) посещават местата, свързани с борбата при Беласица. Той разказва останките от укреплението и вярно прави оценка значимата му роля в събитията от 1014 година. В рапорта си до Началник щаба на настоящата войска той написа:
"Близо до с.Ключ можахме да установим едно прекомерно огромно барикада, което по всичко наподобява да бъде от времето на Самуил и което би трябвало да е играло значима роля в Беласишката борба. То се състои от един обкръжен със стени лагер, ситуиран на един рид над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият - в самото му подножие. Този метод на укрепяване не се среща на никое място на друго място с изключение на още в Самуиловата столица в Преспа. "
Останките от средновековното барикада и населено място са консервирани, а регионът към него е благоустроен. От паркинга до интернационалния път Петрич - Граничен контролно-пропусквателен пункт "Златарево " към парка-музей около брега на реката води красива алея. Тя минава по пешеходен мост и се насочва към подножието на хълма. Отдалеч се вижда величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цялостен растеж и четирите бетонни пилона, построени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Автор на паметника е професор Борис Гондов. До паметника е музейната експозиция, където могат да се видят находките, открити при археологическите разкопки на крепостта: две мраморни плочи със старобългарски надписи, украшения, оръдия на труда, стрели, керамика...
Крепостта е значим туристически обект в Югозападна България. От 2003 година тя е включена в листата от 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Самуилова цитадела e името на средновековна цитадела, ситуирана сред планините Беласица и Огражден в Ключката клисура. Намира се на невисокия рид Куфалница, ситуиран на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е евентуално в интервала 1009-1013 година по време на ръководството на цар Самуил и е част от огромна фортификационна система.
Село Ключ има богата антична история. В землището на селото има остатъци от праисторически, антични и средновековни поселения. В така наречен Ключка клисура се е състояла историческата Беласицка борба от 29 юли 1014 година сред войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.
В съчиненията на византийските хронисти от ΧΙ век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура с необятна преградна стена - дема. Археологическите проучвания сочат, че тя съставлява комплицирана система от отбранителни уреди, които стартират от скатовете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните уреди се простират в продължение на повече от 8 километра. Самата цитадела, известна по-късно като Самуилова цитадела, е единствено част от тази фортификационна система.
Разположението на Самуиловата цитадела разрешава да се управлява цялата клисура и да се употребява като команден военно-стратегически пункт на всички браншове на отбранителната система.
Крепостта се свързва с ослепяването на българските воини по времето на цар Самуил. В покрайнините на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка борба, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромяват българската войска и пленяват доста бойци. Цар Самуил и неговото обграждане съумяват да се спасят. След края на борбата византийският император ослепява 14-хилядната пленена българска войска, като на всеки 100 души оставя по един едноок лидер.
През 1916 година по време на Първата международна война Богдан Филов, като участник в научно-разузнавателната задача в Македония и Поморавия, проведена от Щаба на настоящата войска, дружно с Йордан Иванов (един от най-хубавите познавачи на българската средновековна литература и култура) посещават местата, свързани с борбата при Беласица. Той разказва останките от укреплението и вярно прави оценка значимата му роля в събитията от 1014 година. В рапорта си до Началник щаба на настоящата войска той написа:
"Близо до с.Ключ можахме да установим едно прекомерно огромно барикада, което по всичко наподобява да бъде от времето на Самуил и което би трябвало да е играло значима роля в Беласишката борба. То се състои от един обкръжен със стени лагер, ситуиран на един рид над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият - в самото му подножие. Този метод на укрепяване не се среща на никое място на друго място с изключение на още в Самуиловата столица в Преспа. "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ