С ВЕЦ Панчарево София е сред първите електрифицирани европейски столици
На днешния ден през 1900 година стартира да работи първата в България и на Балканския полуостров водноелектрическа централа - Водноелектрическа централа "Панчарево ", която зарежда 600 лампи, осветяващи София по това време.
Намира се до село Панчарево край София, в поречието на река Искър. Пусната е в употреба на 1 ноември. С нея се слага началото на публичното електроснабдяване в страната. Централата обезпечава електричество за осветяване, за електрически трамвай и тяга за индустриалните предприятия в столицата, с което София се подрежда измежду първите електрифицирани европейски столици.
Изграждането на централата (Старата юзина) стартира на 1 април 1899 година на река Искър, на 18 км югоизточно от центъра на София и на 4 км от Панчарево, по пътя за Самоков. Идеята за мястото на електрическата централа е на френския инженер Самуел Ребюфел, който обитава по това време в София по отношение на канализацията на града. Строителството е осъществено от Дружеството на огромните строителни предприятия на Марсилия, а монтажните работи - от компанията "Оерликон ". Първоначално машинната зала е оборудвана с четири турбогрупи, произвеждане на "Пикард & Пикте ", Женева, с водоравен вал и мощ на вала 500 к.с. Генераторното напрежение е 8000 V, а ниското - 150 V. Производствената мощ е 1600 kW, преносното напрежение е 7 kV, разпределителното 7 kV и 3 kV и ниското напрежение 3x150 V.
Централата работи до началото на 80-те години на ХХ век. Националният политехнически музей употребява сградния фонд от 1975 година. Безвъзмездно са предадени на музея основната сграда с машинната зала, командното поделение и административните здания.
През 1986 година Водноелектрическа централа "Панчарево " е оповестена за монумент на културата.
Предвижда се стартирането на електрцентралата в деяние и създаване на екологичен парк с музейна експозиция на територията на ВЕЦ-а.
Село Панчарево е ситуирано на 12 км югоизточно от центъра на София, сред Витоша и Лозенска планина, в края на Панчаревския пролом на река Искър. Намира се наоколо до Околовръстния път на столицата, кв. "Горубляне " и Бистрица. Непосредствено под селото Бистришката река, която се спуска стръмно от най-високите елементи на Витоша, се влива в Панчаревското езеро.
Заради градежа на юзината за столичното електрическо осветяване в Панчарево пристигнали италиански строители, които след завършването й останали да живеят вечно на това място, а по-късно селото приело и бежанци от Македония, основно от Прилепско и Костурско. От тях по-късно локалните поданици са се учили на каменоделство и други строителни действия. През 1900 година до самата баня е издигнат двуетажен, много привлекателен хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина начело. Някои образовани и авторитетни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото почнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а последователно и по хълмовете, които обкръжават курорта. Местността "Бахчата ", най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците към този момент намирали комфортни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от дребните вили към банята дълго време е живял Янко Сакъзов, един от водачите на БРСДП (об.), партията на така наречен необятни социалисти. Той обичал Панчарево и уединените разходки в покрайнината.
Намира се до село Панчарево край София, в поречието на река Искър. Пусната е в употреба на 1 ноември. С нея се слага началото на публичното електроснабдяване в страната. Централата обезпечава електричество за осветяване, за електрически трамвай и тяга за индустриалните предприятия в столицата, с което София се подрежда измежду първите електрифицирани европейски столици.
Изграждането на централата (Старата юзина) стартира на 1 април 1899 година на река Искър, на 18 км югоизточно от центъра на София и на 4 км от Панчарево, по пътя за Самоков. Идеята за мястото на електрическата централа е на френския инженер Самуел Ребюфел, който обитава по това време в София по отношение на канализацията на града. Строителството е осъществено от Дружеството на огромните строителни предприятия на Марсилия, а монтажните работи - от компанията "Оерликон ". Първоначално машинната зала е оборудвана с четири турбогрупи, произвеждане на "Пикард & Пикте ", Женева, с водоравен вал и мощ на вала 500 к.с. Генераторното напрежение е 8000 V, а ниското - 150 V. Производствената мощ е 1600 kW, преносното напрежение е 7 kV, разпределителното 7 kV и 3 kV и ниското напрежение 3x150 V.
Централата работи до началото на 80-те години на ХХ век. Националният политехнически музей употребява сградния фонд от 1975 година. Безвъзмездно са предадени на музея основната сграда с машинната зала, командното поделение и административните здания.
През 1986 година Водноелектрическа централа "Панчарево " е оповестена за монумент на културата.
Предвижда се стартирането на електрцентралата в деяние и създаване на екологичен парк с музейна експозиция на територията на ВЕЦ-а.
Село Панчарево е ситуирано на 12 км югоизточно от центъра на София, сред Витоша и Лозенска планина, в края на Панчаревския пролом на река Искър. Намира се наоколо до Околовръстния път на столицата, кв. "Горубляне " и Бистрица. Непосредствено под селото Бистришката река, която се спуска стръмно от най-високите елементи на Витоша, се влива в Панчаревското езеро.
Заради градежа на юзината за столичното електрическо осветяване в Панчарево пристигнали италиански строители, които след завършването й останали да живеят вечно на това място, а по-късно селото приело и бежанци от Македония, основно от Прилепско и Костурско. От тях по-късно локалните поданици са се учили на каменоделство и други строителни действия. През 1900 година до самата баня е издигнат двуетажен, много привлекателен хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина начело. Някои образовани и авторитетни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото почнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а последователно и по хълмовете, които обкръжават курорта. Местността "Бахчата ", най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците към този момент намирали комфортни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от дребните вили към банята дълго време е живял Янко Сакъзов, един от водачите на БРСДП (об.), партията на така наречен необятни социалисти. Той обичал Панчарево и уединените разходки в покрайнината.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ