Французинът Робер Шуман развива идеята за създаване на единна Европа
На днешния ден можем да си спомним за Робер Шуман (на френски: Robert Schuman), считан за един от бащите на концепцията за обединяване на Европа. Той е умрял на 4 септември 1963 година в Си Шазел, малко градче в Североизточна Франция, предградие на Мец. Къщата, в която е прекарал последните години от живота си френския политик Робер Шуман през днешния ден е превърната в музей.
Робер Шуман е роден на 29 юни 1886 година в квартал Клаузен на град Люксембург - столица на Великото Херцогство Люксембург.
Робѐр Шума̀н e френски политик - министър-председател (1947-1948 и 1948 г.), министър на външните работи (1948-1953 г.), министър на финансите (1946-1947 г.), и първи ръководител на Европейската парламентарна асамблея (1958-1960 г.).
На 9 май 1950 година, когато Робер Шуман е министър на външните работи на Франция, предлага да се сътвори обща европейска институция, която да управлява и ръководи производството на въглища и стомана – двете най-важни промишлености за възобновяване на Европа след Втората международна война. На този ден, в 16 часа, в Часовниковата зала на двореца „ Ке д'Орсе “ (Министерството на външните работи на Франция) той прочита пред интернационалните медии така наречен Декларация на Шуман, която оставя паметна диря в международната история, като поставя основите на интеграционната общественост. Тя съдържа план, чието реализиране довежда до основаването на Европейска общественост за въглища и стомана (ЕОВС). Тази общественост служи за основа на европейската икономическа интеграция и за наднационално надграждане, довело по-късно до сформирането на днешния Европейски съюз.
Декларацията „ Шуман “ се стреми да направи невъзможна войната сред страните в тази Общност и насърчи мира в Европа. С нея се търси още реализиране на икономическа непоклатимост. За тази цел интеграцията няма да е ориентирана против досегашния евентуален зложелател Германия, а ще се стреми към съдействие дружно с него. Така, в същото време, без потребление на военни средства, ще се подсигурява обезсилването и контролът над Федерелна република Германия (ФРГ). Планира се икономическото обединяване да стане въз основата на черната металургия и въгледобива. Тази икономическа област на насочна интеграция не е инцидентна. От една страна, черната металургия и въгледобивът имат комплицирано произвеждане и пазар. От друга, те стоят в основата за развиването на военната индустрия и тяхното произвеждане припомня за икономическото надмощието на обособени страни във Втората международна война. Декларацията цели за бъдеще икономическите ползи да не се съгласуват, а да се сливат, с което биха се предотвратили междудържавните напрежения и търкания. Интеграцията ще постави първия камък на една Европейска федерация, ще става малко по малко и по авансово основан проект.
По самодейност на Франция експертен екип изготвя Договора за Европейска общественост за въглища и стомана. След интервал на деветмесечна ратификация през април 1951 година той е подписан, а влиза в действие от идната година. Страните по контракта са шест: Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция, като се учредява първата европейска общественост.
Договорът е за период от 50 години, работи на територията на тези шест страни, подписали обединяването. В компетенцията на ЕОВС се включва ценообразуването, ръководството и пазарът на въглища и стомана.
По значимо обаче е, че при започване на 50-те години на предишния век се образува наднационална конструкция, която се смята за триумф на европейците федералисти. Интеграцията като форма на организация на страните се разграничава по същина от обединяването. При интеграцията националният сувернитет се лимитира, а тук-там изцяло се възпира. Европейска общественост за въглища и стомана е друга и от общоприетите интернационалните организации, тъй като планува за бъдеще и основаването на наднационални органи.
Така 9 май 1950 година извежда развиването на Европа на радикално друга, нова платформа. Идеята за наднационалност, като форма за поддържане на мира и справедливостта, става все по-пълнокръвна и пълноценна през идващите десетилетия. Неслучайно датата 9 май се отбелязва тържествено в Европейски Съюз като Ден на Европа.
Робер Шуман е роден на 29 юни 1886 година в квартал Клаузен на град Люксембург - столица на Великото Херцогство Люксембург.
Робѐр Шума̀н e френски политик - министър-председател (1947-1948 и 1948 г.), министър на външните работи (1948-1953 г.), министър на финансите (1946-1947 г.), и първи ръководител на Европейската парламентарна асамблея (1958-1960 г.).
На 9 май 1950 година, когато Робер Шуман е министър на външните работи на Франция, предлага да се сътвори обща европейска институция, която да управлява и ръководи производството на въглища и стомана – двете най-важни промишлености за възобновяване на Европа след Втората международна война. На този ден, в 16 часа, в Часовниковата зала на двореца „ Ке д'Орсе “ (Министерството на външните работи на Франция) той прочита пред интернационалните медии така наречен Декларация на Шуман, която оставя паметна диря в международната история, като поставя основите на интеграционната общественост. Тя съдържа план, чието реализиране довежда до основаването на Европейска общественост за въглища и стомана (ЕОВС). Тази общественост служи за основа на европейската икономическа интеграция и за наднационално надграждане, довело по-късно до сформирането на днешния Европейски съюз.
Декларацията „ Шуман “ се стреми да направи невъзможна войната сред страните в тази Общност и насърчи мира в Европа. С нея се търси още реализиране на икономическа непоклатимост. За тази цел интеграцията няма да е ориентирана против досегашния евентуален зложелател Германия, а ще се стреми към съдействие дружно с него. Така, в същото време, без потребление на военни средства, ще се подсигурява обезсилването и контролът над Федерелна република Германия (ФРГ). Планира се икономическото обединяване да стане въз основата на черната металургия и въгледобива. Тази икономическа област на насочна интеграция не е инцидентна. От една страна, черната металургия и въгледобивът имат комплицирано произвеждане и пазар. От друга, те стоят в основата за развиването на военната индустрия и тяхното произвеждане припомня за икономическото надмощието на обособени страни във Втората международна война. Декларацията цели за бъдеще икономическите ползи да не се съгласуват, а да се сливат, с което биха се предотвратили междудържавните напрежения и търкания. Интеграцията ще постави първия камък на една Европейска федерация, ще става малко по малко и по авансово основан проект.
По самодейност на Франция експертен екип изготвя Договора за Европейска общественост за въглища и стомана. След интервал на деветмесечна ратификация през април 1951 година той е подписан, а влиза в действие от идната година. Страните по контракта са шест: Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция, като се учредява първата европейска общественост.
Договорът е за период от 50 години, работи на територията на тези шест страни, подписали обединяването. В компетенцията на ЕОВС се включва ценообразуването, ръководството и пазарът на въглища и стомана.
По значимо обаче е, че при започване на 50-те години на предишния век се образува наднационална конструкция, която се смята за триумф на европейците федералисти. Интеграцията като форма на организация на страните се разграничава по същина от обединяването. При интеграцията националният сувернитет се лимитира, а тук-там изцяло се възпира. Европейска общественост за въглища и стомана е друга и от общоприетите интернационалните организации, тъй като планува за бъдеще и основаването на наднационални органи.
Така 9 май 1950 година извежда развиването на Европа на радикално друга, нова платформа. Идеята за наднационалност, като форма за поддържане на мира и справедливостта, става все по-пълнокръвна и пълноценна през идващите десетилетия. Неслучайно датата 9 май се отбелязва тържествено в Европейски Съюз като Ден на Европа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ