Капитан Димитър Списаревски загива при защита на София
На днешния ден можем да си спомним за подвига на капита Димитър Списаревски. На 20 декември 1943 година по време на Втора международна война британско-американската авиация прави четвъртата бомбардировка над София. При отбраната на града умира българският авиатор Димитър Списаревски откакто смъква американски бомбардировач B-24 посредством въздушен таран. Тогава в интервенцията "Point Blank " умират над 4000 мирни жители на София.
Списаревски умира единствено на 27 години в отбрана на мирното население на София. Преживе не съумял да се ожени, единствено един път полита със своята другарка от София - Фросия Каблешкова на образователния аероплан Бюкер "Юнгман " ( "Лястовица "). Той и героизмът на българските летци, са възпети от поетите като "Торпили от сърца ". Летецът печели освен признателността на софиянци, само че тази и на целия български народ.
Димитър Светозаров Списарѐвски е български офицер, авиатор изтребител. Приживе е поручик, посмъртно е създаден в чин капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г.). Кавалер е на ордена "За смелост " (посмъртно) - върховен български медал, даван в Княжество България, Царство България и Република България, най-почитаният български медал.
Родът на Списаревски е от Кюстенджа или Констанца (на румънски: Constanța, Констанца) - град в Югоизточна Румъния. Самият той е роден в Добрич на 19 юли 1916 година, тогава в Румъния, единствено 16 дни преди градът да бъде освободен от българската армия по време на Първата международна война.
Димитър Списаревски потегля по офицерския път на татко си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. Училище и го приключва в 1938 година в 57-и "Средногорски " випуск. Тогава е разгласен конкурс за летци и той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. През същата година юнкерите от задачите два випуска 57-и и 58-и ( "Родопски ") са изпратени за образование като летци в Германия и Полша. Списаревски се образова в авиационната школа в Кауфбойрен до град Аугсбург. След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм до Мюнхен. Накрая през 1939 година приключва с отличен триумф най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.
На 20 декември 1943 година на височина от 8000 метра формация от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър " B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител ") се насочва за следващата терористична бомбардировка на София. Самолетите са 376-а тежка бомбардировъчна формация на 15-а Въздушна войска на Съединени американски щати. Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица ") от 82-ра изтребителна група. Българската Противовъздушна отбрана подвига едвам 36 машини против 200 противникови. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, изхвърчали от летище Божурище и изтребители "Девоатин ", изхвърчали от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 от летище Божурище има по списъчен състав 17 изтребителя вид Bf-109G-2. Задачата му е да завърже пердах с противниковите изтребители. Орлякът от Враждебна - 2/6, има по списъчен състав 24 изтребителя "Девоатин " D-520. Задачата му е да нападна бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си отвън София. Летците знаят, че би трябвало да завоюват време за мирното население да се укрие в скривалищата. Тактическите цели са реализирани, групировката е смутена. В този пердах артилерията на Противовъздушна отбрана изстрелва 805 снаряда. В багра умират поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българските летци смъкват 10 самолета - три бомбардировача и седем изтребителя.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 унищожителен орляк е един от водачите на бойно дежурство на летище Божурище, които би трябвало на 20 декември 1943 година да пресрещнат атакуващите бомбардировачи. Това е първият му военен полет, за който той се готви от дълго време. Списаревски излетява с аварийна машина, след другите. Когато доближава бомбардировачите, въздушният пердах към този момент се води.
Списаревски се откъсва от два американски изтребителя и се насочва към група от 16 "Либърейтър "-а, взела курс към София. Взема на прицел една машина, нападна стремглаво, без да се отклонява от огъня на изтребителното ѝ прикритие. Поразява задачата и подпалва бомбардировача. За по-малко от две минути изразходва всички муниции на бордовата картечница. Самолетът му е прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги английски изтребители.
Списаревски прави маневра и нанася таранен удар на водещия групировката тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Спасява се единствено опашният стрелец, който е изхвърлен дружно с картечниците от ударната вълна.
Самолетът на Списаревски се разрушава на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е намерено от локални хора измежду отломките. От другата страна на селото падат елементи от изуменият четиримоторен бомбардировач.
Списаревски умира единствено на 27 години в отбрана на мирното население на София. Преживе не съумял да се ожени, единствено един път полита със своята другарка от София - Фросия Каблешкова на образователния аероплан Бюкер "Юнгман " ( "Лястовица "). Той и героизмът на българските летци, са възпети от поетите като "Торпили от сърца ". Летецът печели освен признателността на софиянци, само че тази и на целия български народ.
Димитър Светозаров Списарѐвски е български офицер, авиатор изтребител. Приживе е поручик, посмъртно е създаден в чин капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г.). Кавалер е на ордена "За смелост " (посмъртно) - върховен български медал, даван в Княжество България, Царство България и Република България, най-почитаният български медал.
Родът на Списаревски е от Кюстенджа или Констанца (на румънски: Constanța, Констанца) - град в Югоизточна Румъния. Самият той е роден в Добрич на 19 юли 1916 година, тогава в Румъния, единствено 16 дни преди градът да бъде освободен от българската армия по време на Първата международна война.
Димитър Списаревски потегля по офицерския път на татко си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. Училище и го приключва в 1938 година в 57-и "Средногорски " випуск. Тогава е разгласен конкурс за летци и той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. През същата година юнкерите от задачите два випуска 57-и и 58-и ( "Родопски ") са изпратени за образование като летци в Германия и Полша. Списаревски се образова в авиационната школа в Кауфбойрен до град Аугсбург. След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм до Мюнхен. Накрая през 1939 година приключва с отличен триумф най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.
На 20 декември 1943 година на височина от 8000 метра формация от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър " B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител ") се насочва за следващата терористична бомбардировка на София. Самолетите са 376-а тежка бомбардировъчна формация на 15-а Въздушна войска на Съединени американски щати. Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица ") от 82-ра изтребителна група. Българската Противовъздушна отбрана подвига едвам 36 машини против 200 противникови. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, изхвърчали от летище Божурище и изтребители "Девоатин ", изхвърчали от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 от летище Божурище има по списъчен състав 17 изтребителя вид Bf-109G-2. Задачата му е да завърже пердах с противниковите изтребители. Орлякът от Враждебна - 2/6, има по списъчен състав 24 изтребителя "Девоатин " D-520. Задачата му е да нападна бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си отвън София. Летците знаят, че би трябвало да завоюват време за мирното население да се укрие в скривалищата. Тактическите цели са реализирани, групировката е смутена. В този пердах артилерията на Противовъздушна отбрана изстрелва 805 снаряда. В багра умират поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българските летци смъкват 10 самолета - три бомбардировача и седем изтребителя.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 унищожителен орляк е един от водачите на бойно дежурство на летище Божурище, които би трябвало на 20 декември 1943 година да пресрещнат атакуващите бомбардировачи. Това е първият му военен полет, за който той се готви от дълго време. Списаревски излетява с аварийна машина, след другите. Когато доближава бомбардировачите, въздушният пердах към този момент се води.
Списаревски се откъсва от два американски изтребителя и се насочва към група от 16 "Либърейтър "-а, взела курс към София. Взема на прицел една машина, нападна стремглаво, без да се отклонява от огъня на изтребителното ѝ прикритие. Поразява задачата и подпалва бомбардировача. За по-малко от две минути изразходва всички муниции на бордовата картечница. Самолетът му е прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги английски изтребители.
Списаревски прави маневра и нанася таранен удар на водещия групировката тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Спасява се единствено опашният стрелец, който е изхвърлен дружно с картечниците от ударната вълна.
Самолетът на Списаревски се разрушава на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е намерено от локални хора измежду отломките. От другата страна на селото падат елементи от изуменият четиримоторен бомбардировач.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ