Луи Леже е първият френски преводач на Житие и страдания грешнаго Софрония
На днешния ден можем да си спомним за френския славист Луѝ Пол Марѝ Лежѐ (Louis Paul Marrie Léger). Той е роден на 15 януари 1843 година в Тулуза, район Юг-Пиренеи.
Луи Леже е почетен член на Българското книжовно сдружение (1884 г.), член на френската Академия за надписи и художествена прозаичност (Académie des inscriptions et belles-lettres) в Париж и на академиите на науките в Санкт Петербург, Белград и Букурещ.
Луи Леже е първият френски преводач на "Житие и премеждия грешнаго Софрония ", чете лекции, свързани с българската история и литература, с акцент върху Златния век на цар Симеон, богомолството и времето на Пазмантоглу, който ръководи независимо региона към Видин от 1795 до гибелта си през 1807 година. Смятан е за най-значимия шеф на Видинската област през интервала на османското господство преди Мидхад паша.
Луи Леже приключва право в Парижкия университет. Води курс по славянска литература в Сорбоната, по-късно в Колеж дьо Франс (1885-1923 г.). През 1868 година пази докторската си дисертация на тематика "Свети свети Кирил и Методий ".
След Априлското въстание и Баташкото кръвопролитие (1876 г.) написа редица публикации във вестници и списания в отбрана на българите. През 1882 година посещава България - "класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър ", съгласно думите му. Впечатленията си от това пътешестване излага в книгата си "Сава, Дунав и Балканите " (1883 г.).
През 1885 година заема катедрата по славянски езици и литература в Колеж дьо Франс. Първите му лекции са отдадени на България до времето на Пазвантоглу, показано и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. В края на същата година, с финансовата помощи на български донори, като Евлоги Георгиев, Луи Леже издава книгата "La Bulgarie ", алманах с негови лекции и публикации за България.
При последното си посещаване на България през 1912 година, в навечерието на подписания Балкански съюз и Балканската война, Леже прави своеобразното си наследство към българския народ:
"Откогато съм се срещнал с вашия народ, не съм престанал да се интересувам от съдбините му. Отворете, която щете моя книга и ще видите какъв брой ви обичам и оценявам даже когато вършите нелепости. Аз бих желал всички славяни да живеят в сговор. Това съм поддържал и ще подкрепям до гроб. Борбите, вътрешни и междуславянски, единствено ще ви отслабят за сметка на враговете ви. В името на Реймското Евангелие, мой безценен труд, което препечатах в луксозно издание в 1899 година, завещавам ви да живеете в сговор между тях - единствено по този начин ще преодолеете нещастията, които преживяхте и преживявате. "
Луи Леже умира на 30 април 1923 година в Париж на 80-годишна възраст.
Днес една улица в центъра на София носи негово име. "Луи Леже " свързва улица "Граф Игнатиев " и улица "Стефан Караджа ". От нея 32 м са пешеходни, а останалите 35 м са във "властта " на живущите на тази улица.
Луи Леже е почетен член на Българското книжовно сдружение (1884 г.), член на френската Академия за надписи и художествена прозаичност (Académie des inscriptions et belles-lettres) в Париж и на академиите на науките в Санкт Петербург, Белград и Букурещ.
Луи Леже е първият френски преводач на "Житие и премеждия грешнаго Софрония ", чете лекции, свързани с българската история и литература, с акцент върху Златния век на цар Симеон, богомолството и времето на Пазмантоглу, който ръководи независимо региона към Видин от 1795 до гибелта си през 1807 година. Смятан е за най-значимия шеф на Видинската област през интервала на османското господство преди Мидхад паша.
Луи Леже приключва право в Парижкия университет. Води курс по славянска литература в Сорбоната, по-късно в Колеж дьо Франс (1885-1923 г.). През 1868 година пази докторската си дисертация на тематика "Свети свети Кирил и Методий ".
След Априлското въстание и Баташкото кръвопролитие (1876 г.) написа редица публикации във вестници и списания в отбрана на българите. През 1882 година посещава България - "класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър ", съгласно думите му. Впечатленията си от това пътешестване излага в книгата си "Сава, Дунав и Балканите " (1883 г.).
През 1885 година заема катедрата по славянски езици и литература в Колеж дьо Франс. Първите му лекции са отдадени на България до времето на Пазвантоглу, показано и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. В края на същата година, с финансовата помощи на български донори, като Евлоги Георгиев, Луи Леже издава книгата "La Bulgarie ", алманах с негови лекции и публикации за България.
При последното си посещаване на България през 1912 година, в навечерието на подписания Балкански съюз и Балканската война, Леже прави своеобразното си наследство към българския народ:
"Откогато съм се срещнал с вашия народ, не съм престанал да се интересувам от съдбините му. Отворете, която щете моя книга и ще видите какъв брой ви обичам и оценявам даже когато вършите нелепости. Аз бих желал всички славяни да живеят в сговор. Това съм поддържал и ще подкрепям до гроб. Борбите, вътрешни и междуславянски, единствено ще ви отслабят за сметка на враговете ви. В името на Реймското Евангелие, мой безценен труд, което препечатах в луксозно издание в 1899 година, завещавам ви да живеете в сговор между тях - единствено по този начин ще преодолеете нещастията, които преживяхте и преживявате. "
Луи Леже умира на 30 април 1923 година в Париж на 80-годишна възраст.
Днес една улица в центъра на София носи негово име. "Луи Леже " свързва улица "Граф Игнатиев " и улица "Стефан Караджа ". От нея 32 м са пешеходни, а останалите 35 м са във "властта " на живущите на тази улица.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ